/Поглед.инфо/ В продължение на много години в руското общество имаше стабилност. То се основаваше на динамичен баланс на две начала: либералното, чийто връх е управляващата класа, и патриотичното, състоящо се от служители, работници, представители на малкия и средния бизнес, тоест от основното население на Русия. Президентът Путин беше балансът, който държеше тези две блюда на везната. И изкуството да се управлява държавата се състоеше в протичащо равномерно развитие на началата, така че едното блюдо да не натежи над другото.

Тези две начала враждуваха, мразеха се, но вътрешната им враждебност беше преодоляна чрез фини манипулации, сръчност и изтънчеността на официалната пропаганда. Олигарсите и либералите се нуждаеха от Путин, който създаде мощна армия и защити нарастващото богатство на руския капитал от посегателствата на чужденци. Патриотите, които нямаха свой политически лидер, смятаха Путин за този лидер и му бяха благодарни за укрепването на държавата, за връщането на Крим, за създаването на мощни оръжия - символ на могъща държава. Патриотите получиха достатъчно паради, Безсмъртният полк, Олимпиадата. Отношенията между тези две начала - либералното и патриотичното - имаха някакво подобие на солидарно общество, в което има баланс на интересите, а в лицето на президента има център, управляващ държавата.

Но постепенно този баланс започва да се руши. Нарушава го Навални - политик с неясен произход: с патриотично минало, внедрен в либералното начало. Навални стоварва разобличителната си критика на висшите представители на либералното начало, на управляващата класа. Разобличенията му извеждат на светло пазените в тайна несметни състояния на богаташите, начините за извличането на тези богатства отвъд границата, ненаситността на чиновниците. Навални откри системата на чудовищна корупция, която пред очите ни изяждаше държавата, отнемаше от Русия колосални пари, оставяйки народа бездомен и гладен.

Самата управляваща класа получи нова опора и покровителство в лицето на чуждестранните партньори, започна постепенно да излиза изпод влиянието на президента Путин. Големите банкери: такива като Бородин от “Банката на Москва”, братя Ананиеви, православният банкер Пугачов и други - избягаха от Русия, завличайки трилиони, оставяйки без средства за съществуване бедната страна. Вулгарният разкош, който богаташите демонстрират от телевизионните екрани, техните яхти, лични самолети, разврат с куртизанки, безкрайните оргии - обществото научава това и у него се буди отвращение, ненавист и отхвърляне към олигарсите. От олигарсите се отдръпна и либералната интелигенция, което задълбочи разлома в либералното начало. Управляващата класа започна да се саморазрушава, окончателно престана да се занимава с управлението на държавата, изпълнена с невежество и безделие, проваля един национален проект след друг. Управляващата класа престава да управлява държавата.

Постепенно патриотичното начало започва да се отдалечава от Путин, преставайки да вижда в него свой политически и духовен лидер. След триумфа с Крим настъпи разочарованието в Донецк. Съзнателното унищожаване от Кремъл на великия план за Новорусия, спирането на настъпващите към Мариупол опълченци, нелепите Мински споразумения, които обричат Донбас на вечни бомбардировки и кръвопролития - всичко това загасява кримското слънце, загасява триумфа на Путин. Разорението на малкия и среден бизнес, обедняването на народните маси, безкрайните обещания, които не се изпълняват - те превръщат много патриоти от ревностни привърженици на Кремъл в опозиционери и ги сближават с радикалните либерали.

Тези две начала: либералното и патриотичното - започнаха да се саморазрушават по собствени закони, вече без да се нуждаят от президент. Президентът Путин става все по-самотен. Остана му силовия компонент. Разбягващите се начала може да се удържат с твърдост: армията, “Росгвардия”, съдебната система. Официалната пропаганда в лицето на талантливи, но уморени пропагандисти, би престанала да действа, би предизвикала отхвърляне и у двете начала. Появиха се първите симптоми на държавен разпад. Хабаровск не се подчинява и устрои ходеща стачка, отхвърляйки назначения от Путин Дегтярьов.

Църквата, която в началото на деветдесетте се радваше на авторитета сред народа, днес е загубила тази власт, угаснала, охлади се. Изблиците на огън в недрата на църквата, като лудостта на монаха Сергей в Урал, допълнително отслабват църквата. Световните руски събори, които някога събираха руския елит и се радваха на огромен успех, сега са се превърнали в унили, мрачни съвещания . Беларуските събития се смесиха с това. Както либералната, така и патриотичната структура гледат със страх на случващото се в Беларус, като го проектират върху съдбата на Родината.

Самотата на Путин става все по-очевидна. Хората, които очакваха от Путин концепцията за руското развитие, формулата за нов скок, така и не ги дочакаха, не дочакаха пророческите думи. От президента идват само технически коментари, които биха могли да дойдат и от премиера. Коронавирусът обезцвети, отслаби всички предишни идеологически обещания, разговори за национално единение, за приемствеността на руската история. Отново стоим пред заплахата от нов колосален разрив, когато постсъветската държава на Елцин и Путин, съществуваща в продължение на тридесет години, замръзва на ръба на черна историческа яма.

Как да се избегне падането в ямата? Как да се предотврати революцията, как да се избегне хаосът? Как да се върне на народа вярата в святостта на неговата история, в руската национална съдба? Много тясна, едва забележима прослойка от руски интелектуалци продължават да мислят за бъдещето, за разцвета, за развитието. Но много проекти идват от тази група: нов модел икономика, образователна система, теории за управлението - тези проекти са нежизнеспособни, след като не могат да бъдат усвоени от днешната държава.

Какво остава? Вярата в чудото, страстното призоваване на това чудо? Създаването на обществото на това чудо, на движението “Руска мечта”, което разпространява исканията на тази група руски мислители сред широките народни маси? Историческото време е малко. Това време не стига за бавна еволюция. Може да стигне единствено за преображение, каквото неведнъж се случва в руската история. Волята на пророците кара планините да се движат. Молитвата на праведниците спасява градове от изпепеляване. Жертвената служба на своята държава от царе и вождове опазва тази държава. Свлачището се сдържа не от бетонни опори, не от ровове, а от могъщ и вярващ поглед, който спира свличащата се по склона държава. Бърз импулс за развитие. Идеологията на Руската мечта. Религията на Руската победа.

Превод: В. Сергеев