/Поглед.инфо/ Железният Феликс, „духът на изгнанието, летя под грешната земя“. И той надвисна над Лубянка, неговият изпепеляващ поглед падна на Соловецкия камък и мозъците на московските либерали закипяха от негодуване и ужас, а в мозъците на патриотите избухна ослепителната мечта за политически реванш и възмездие.

Медиците отбелязват, че през годините има тенденции: разпространяват се епидемии от грип, чревни и сърдечно-съдови заболявания, започват психични кризи. Такива епидемии няколко пъти годишно избухват и в общественото съзнание, когато изплува темата за преименуването на улиците, или поставянето или разрушаването на паметници, или възниква остарелият проблем: да се изнесе или не тялото на Ленин от Мавзолея. Обществената мисъл кипи около тези теми, най-добрите умове се вкопчват в непримирими битки, обиждат се ненавиждат се. Стихналите разпри отново се разпалват и Русия настървено разчесва вече зараснали рани.

Тези огнени теми се хвърлят в общественото съзнание, за да отвлекат от натрупалите се мъчителни, искащи решения проблеми. На обществото не предлагат да обсъжда такъв крещящ проблем като развитието – обещано, но така и не настъпило. Не предлагат да се изясни какво пречи за осъществяването на това развитие, не се предлага да се разгледат или познаят силите, които го спират и да се намерят пътищата на дългоочаквания пробив.

Обществото не обсъжда дали съвременните руски милиардери са олигарси? Или изобщо ги няма, защото олигарсите изчезнаха, след като от политиката бяха отстранени Гусински, Березовски, Ходорковски, Невзлин – тези, които непосредствено влияят върху политическото ръководство на страната. Обществото не обсъжда дали днешните милиардери, работещи на европейските пазари са противници на съвременната политика на Путин, която води до санкции и изолация на Русия от Запада? Не е ли твърде опасен дуализмът, който подбужда Русия все повече да се отдалечава от Запада с неговите санкции, с неговите претенции да влияе върху вътрешните руски процеси, и при това да се вижда в Запада основен икономически партньор? Нали Русия внася на Запад петрол, газ, храна и торове. Не е ли този дуализъм източника на опасния разлом в руската политика?

Идеологическите модели, възникващи в либералната и патриотична среда, не се обсъждат. Не се обсъждат социалните конфликти, които са причинени не от моментни политически сблъсъци, а от дълбоко идеологическо мирогледно разделение, което изглежда непреодолимо и съпътства цялата руска история.

Проблемът с Навални не се обсъжда сериозно, който в либерални медии като „Медуза“, „Дожд“, „Ехото на Москва“, „Новая газета“ е възхваляван като мъченик и светец, като Нелсън Мандела. А правителствените медии го повалят в калта и в най-добрия случай го наричат „берлинския пациент“. Как да обясним, че една част от държавните медии, например най-големите телевизионни канали, безмилостно унищожават Навални, докато други държавни медии, например „Ехо на Москва“, излъчващи с парите на „Газпром“, пеят „Осана!“ за Навални? Каква е истинската позиция на държавата по отношение на Навални? И в коя част на Навални се намира Централното разузнавателно управление на САЩ и в коя част е Федералната служба за сигурност на Русия?

Русия търси идеология. И не я намира. Блестящият Невзоров излъчва в ефира на Москва. Той няма равен в съвременната руска журналистика. Той е метафоричен, владее език, знае невероятно много. Той работи като огнехвъргачка и всяка сряда изгаря всички сгради от тръстика и слама, които държавната пропаганда изгражда за една седмица. Невзоров е звездата на „Ехо на Москва“. Той е ездач на мрака, галопиращ в необятната Русия. Когато той лети към светлината, светлината се превръща в тъмнина. И когато той лети в тъмнината, тъмнината се превръща в мрак. Искате ли да знаете каква е идеологията на съвременна Русия? Погледнете отблизо какво унищожава Невзоров с безмилостните си изострени удари. Всяка цел, унищожена от Невзоров, е елемент от руската идеология. Съберете отломките, оставени от ездача на мрака, който се втурва покрай тях, съберете едно цяло от тях и ще получите идеологията на руската държава.

Зад конника на мрака Александър Невзоров, се появи друг ездач. Това е Феликс Дзержински. Той седи в едно седло с Невзоров, като го стиска за колана - те се втурват, а тропотът на копитата отеква из офисите на Лубянка. Там те слушат това тракане и казват: „Нашите скачат“.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели