/Поглед.инфо/ Разгорещените въпроси на читател: "Ама вие въобще разбирате ли какво означава думата "Отговорност"? Вие можете ли въобще да обясните какво означава това понятие?" ме карат "скромно" да отговоря "Да, зная" и да цитирам себе си. След това, връщайки се към напечатаното, започвам с академичното определение:

"Безотговорността е несериозно отношение към работата или съдбата на някого; неспособност да се контролира собственото поведение и да се довежда работата до необходимия резултат".

Предлагам днес да насочим внимание именно към тази част на определението: "Отговорността е готовност за негативни последствия…" Негативните последствия са цената за разкоша да се вземат самостоятелни решения. Именно готовността за негативни последствия днес е в глобален дефицит. И именно глобалният дефицит на отговорност е причина за такава глобална криза.

От времето на Хеопс до 1917 г. чиновниците са управлявали от името и по поръката на някого. Т.е. налагало им се е да признаят поне някакъв авторитет над себе си. А авторитетът, от своя страна, като гръмоотвод, е поемал пълната отговорност за резултата. А в края на XX– началото на XXI век възникна "празник". Бяха отменени всички и по всякакъв начин обявени тоталитарни идеологии. Отхвърлени са всички авторитети. Няма някой или нещо, "от името на когото" или "в името на което" трябва да се управлява. Позволено е да не се оглеждаме за личности и догми.

Механистичната бюрокрация за първи път в историята на човечеството получи възможност да управлява от името на електората. "Е, най-накрая – облекчено въздъхна електоратът – ще може да се направи всичко, което не позволяваха високомерните суверени и тъпите идеолози. Неограничената власт = неограничени възможности за претворяване в живота на тези идеали (на демокрацията), заради които толкова време и така усърдно се налагаше да чистим небето над нас от всякакви авторитети".

Точно тук се получи тоталният провал. И именно с идеалите възникна най-големият проблем.

По-точно не с идеалите, а с тяхното въплъщение. А още по-точно – с ръководителите на процеса на въплъщение на идеалите. Т.е. ръководителите са готови да ръководят, но категорично не са готови да носят отговорност. Получи се съвсем както в анекдота за управляването на процеса на паркирането: "Наляво, наляво, а сега надясно… още надясно… А сега иди да видиш какво направи".

Разделението на труда достигна своя апогей – освободени от необходимостта да съблюдават някакви идеологии или йерархични рамки за приличие, чиновниците привично и честно разделиха нещата: за народа – отговорността. Всичко останало – за себе си.

И ето – днес политкоректната и толерантна постиндустриална бюрокрация вече въобще не работи в привичния смисъл на думата. РАБОТЯТ ДРУГИТЕ, а тя разпределя. И (как можах да забравя!) носи политическата отговорност. Ах, тази чудна "политическа отговорност", изобретение на съвременния управляващ елит… Същото като задочното раждане по телевизионната програма "Здраве". При това елитът принципно отказва да признае не само някакъв друг вид отговорност, но даже и самата възможност за такава отговорност.

"Либералната демокрация това е, когато властта споделя с народа отговорността за своите грешки и престъпления". А политическата отговорност, като разновидност на висшата и най-цинична безотговорност, е тази точка, след която, както се казва в популярния анекдот, на чиновниците "им тръгват картите". И така, не обременени от каквито и да било нравствени излишества и морални остатъци от миналото, държавните и полудържавни управленци ежедневно потвърждават правилността на мнението, че в наше време способност да се изчервяват имат само хипертониците и алкохолиците.

"При това за днешните елити, по произход мародерски, отдавна разположили своите активи, недвижимост, потомство и политическа лоялност зад граница, въобще не съществува никакъв риск, защото няма как да се свали власт, ако тя реално съществува не като власт, а като система за туземно управление, суверенитет над която има външен господар". (Леонтиев)

Гражданското общество, гледайки тези "радостни празници" на "слугите на народа", кой знае защо започна много стремително да се скапва и да мирише лошо. Т.е. да взема пример от същите тези чиновници. Съдейки по всичко, бюрокрацията още не е разбрала какво става и откъде е този непукизъм-нихилизъм и се опитва да се бори с него чрез старите дореволюционни тоталитарни методи, редувайки репресии с призиви за проява на съвест. Умилително е да се наблюдават упражненията на чиновниците, които се стремят да заставят гражданите да бъдат такива, каквито те самите никога не са били и не възнамеряват да бъдат – инициативни и отговорни.

Проблемът, както винаги, дойде оттам, откъдето не се очакваше. Разрушавайки промишлеността и промишлената опозиция, смачквайки и подчинявайки опозицията на "свободните интелигенти", бюрокрацията разруши тази част на гражданското общество, с която можеше за нещо да се договори и от която имаше какво да се отнеме.

Гражданското общество, възникнало на руините на индустриалния свят, е по-правилно да се нарича интернет-публика. Особеността на интернет-публиката е в това, че може твърде лесно да се манипулира, като се избере правилния момент и тема. Но е съвсем невъзможно да се ръководи. В момента, в който интернет-публиката почувства, че започват да я управляват, тя мигновено се разсейва без остатък.

А да присвояват резултатите от труда на интернет-публиката чиновниците категорично не могат по две причини – липса на достъпни за присвояване резултати, а така също поради почти пълната независимост на виртуалния гражданин от реалната бюрокрация. Преследването на самонаети от данъчните прилича на опит да се лови комар с железен лост. Извънредно ефектно, но абсолютно неефективно.

Резултати от последното проучване на общественото мнение за отношението към правителството:

- да вървят на … 46%

- да вървят по … 29%

- да вървят в … 14%

- не посочили точно къде … 11%

Най-печалната мъка за новата власт е с младите хора. Точно тук се случва "отвръщането" по пълна програма. Ето къде чиновниците могат смело да се вгледат, като в огледало. Татяна Юриевна Воеводина пише:

"Какво ще правят младите след завършване на училището-колежа-университета? Какво ще им е нужно? По-правилно е даже така: какви хора ще се търсят в бъдеще? Каква е днешната ни представа за бъдещето? Ще кажете – никаква? План няма, а представа все пак има. Как да я разберем? Можем да я разберем по днешното поведение, особено от поведението на младите…

Днешното образование и тенденциите му за развитие ясно характеризират съществуващата в умовете представа за бъдещето. Ето я: ЩЕ РАБОТЯТ ДРУГИТЕ. Кои други? А кой да ти каже… таджики някакви, чуждестранни инвеститори… Но не НИЕ… А какво ще правят скъпоценните НИЕ? Ние ще създаваме нанотехнологии и ще се консултираме едни други по правовите въпроси на глобалния маркетинг. Никой не мечтае да придобие професия електроинженер, зоотехник или шлосер. Това е просто принудително кацане. И въобще това е за лузърите.

А изтъкнатите щастливци днес получават непринудено хуманитарно образование. Е, може и медицинско най-много (за предпочитане в областта на естетическата медицина, нещо от типа на "козметолог-визионер"). Те стават успешни адвокати, модни журналисти или въобще ВИП-ове с широк профил. Една атрактивна журналистка направо така и нарече книгата си – "Слава богу, аз съм ВИП".

Ето към какво се стремят младите, ето какви са днес "космонавтите". Аз пак повтарям: никой не огласява и формулира това отчетливо. Но атмосферата в обществото е такава, това дишат децата и младежите. Училището изпълнява заявката на обществото дори не за специалисти, а за хора с определена нагласа. Някога имаше търсене на работници, днес – на дърдорковци и пройдохи.

Преобладаващото мнозинство се стреми да получи изящно-прелестно образование. И работата дори не е в конкретния му профил, който може да се нарича различно: икономика, психология, финанси, международно право, държавно и общинско управление или някаква там лингвистика. Тях ги обединява това, че ЩЕ РАБОТЯТ ДРУГИТЕ. Другите ще взаимодействат с работарите по строежите, други ще се влачат в прах и пек и ще съобразяват как да преборят вредителите по посевите, защо няма урожай, няма те да мислят за намотките на трансформатора, подготовка на хранилища. Всичко това ще правят ДРУГИТЕ. Селянията, отрепките, глупаците и лузърите. Такова е съвременното чувство за живота…"

- Докторе, ще живея ли?

- А има ли смисъл?

Отговорността в този вид, в който е описана в речниците, е единственият цивилизационен инструмент на прогреса. Махнете този инструмент – и здравей, деградация – както лична, така и обществена! И тук, както винаги, има две новини:

1. Днешният елит и създадените от него условия за обществен живот не оставят никакъв шанс за развитие на производствените, а заедно с тях и на всички останали отношения, защото въобще не предполагат поне някаква отговорност у тези, на които е дадено право да решават.

2. Еволюцията не може да се спре и ако днешният елит не направи нищо (а той нищо и не възнамерява да прави), скоро всички нас ни очаква твърде емоционална по форма смяна на елита с такъв, който е много по-здравомислещ и прагматичен (вярно, че няма да е по-хуманен), на който все едно ще се наложи да се занимава с реинженеринг на управленските процеси и да налага повече или по-малко здравословни производствени отношения.

Това, което днес липсва, но което задължително ще е налично при ОТГОВОРНО управление на държавата, обществото, предприятието:

В длъжностните характеристики на бюрократите ще се появят такива еретични днес записи като: "Изпълнителят носи пълна материална отговорност за качественото и своевременно изпълнение на своите задължения, възложени му и измерени в съответствие с процедурите, указани в (съответстваща) матрица на отговорностите".

Политическата отговорност рано или късно ще бъде заменена с материална (във вид на компенсации за щетите, нанесени на страната и конкретни граждани), административна (във вид на забрана за политическа дейност), углавна (след признаване за мошеничество на неизпълнението на предизборните обещания).

Точно по същия начин няма как да се скрием от коренна промяна на отговорността на избирателя и замяна на ефимерната колективна отговорност с напълно конкретна лична – солидарна материална отговорност за деянията на своя избраник.

Ох, да… тайната на волеизявлението… Именно тази тайна на волеизявлението заедно с политическата (т.е. никаква) отговорност на политиците и колективната (т.е. същата никаква) отговорност на избирателя представляват бермудския триъгълник на безотговорността, който поражда днешните чудовища на негласното взаимно оправдаване на безотговорните политици и безотговорния електорат.

Не, господа, отговорността ще е отговорност, само ако е персонална и материална! А всичко останало е фикция, повод за анекдоти, ръчна спирачка за прогреса и радост за мошениците от всички разцветки и рангове.

Проблемите на стопанските субекти, които лесно стават общи проблеми на цялото население, имат същите родилни петна на безотговорността като политическите процеси. Аз дори ще си позволя да твърдя, че режима на безотговорност упорито се налага от държавата на частния бизнес чрез изкуствено създаване на непоносими условия за съществуване на частните предприемачи.

Има такова понятие "виктимно поведение на жертвата". Ето така, ограничаването на отговорността в бизнеса е виктимно поведение на обществото, което преди всичко провокира активността на мошениците. Дори повече: ограничаването на отговорността в бизнеса вече е мошеничество.

Мошениците под маската на некомпетентни управляващи или самите некомпетентни управляващи задължително трябва да носят пълна материална отговорност за негативния резултат от дейността си. Иначе се стига до анекдотична ситуация! Мениджър, разхитил милиони чужди пари, се наказва с уволнение от длъжността… Още малко и ще го лишат от карта за отстъпки в заведения за обществено хранене! Е, тогава сигурно ще се осъзнае. Естествено, че такава неестествена за бизнеса безотговорност народът коригира по своему, което рязко повишава криминализацията на обществото и понижава разкриваемостта на престъпленията срещу личността.

И още веднъж – за тези, които са в танка: с автора на отрицателни управленски резултати солидарна отговорност трябва да носи този, който го е поставил на тази длъжност. Акционерите – за директора, избирателите – за депутата. Тогава всичко ще е честно. Без глупаци и ококорени очи в стил "ох, ама аз дори и не помислих, нали той е такъв обаятелен млад човек (вариант – "такъв солиден, възрастен джентълмен").

Между другото – за негативните последствия, т.е. за наказанията.

Непонятните наказания за напълно понятна вреда много напомнят нашата данъчна система, която компенсира конкретни разходи, изразени с абсолютни и понятни числа, използвайки частично непонятни за никого печалби на неизвестно количество предприятия.

Така е и тук – на въпроса: "А защо това престъпление "тежи" 6 години лишаване от свобода, а не 5.5 или 7?" учените мъже започват да се кокорят и мучат нечленоразделно, а най-находчивите питат недоверчиво: "А с каква цел се интересувате?"

Нека да отговоря вместо тях: "Измислените углавни наказания (също както и измислените данъчни ставки) нямат никаква понятна обосновка поради основополагащата безотговорност на законодателите. Собствената лична безотговорност не позволява на бюрократите да обосноват поне някаква част от държавната намеса, тъй като тази обосновка неизбежно ще бъде екстраполирана върху собственото им съществуване с напълно предсказуем резултат".

Резултатът е налице – безотговорната държава развращава и насажда (налага) безотговорност на собственото си население, а развратеното от нея население загробва базата, на която паразитира безотговорната държава. И едните, и другите при това не забелязват, че тези феерични отношения противоречат на такива основни инстинкти, като инстинкта за самосъхранение и размножаване, противоречат на цивилизационната еволюция като цяло. Змията захапва опашката си, но зъбите й чувства всеки здравомислещ човек.

Наблюдаваните противоречия може да се разрешат с два радикални метода.

1. С технологичен пробив, чрез който зависимостта на личността от държавата (разбирай – от бюрократите) ще бъде рязко понижена за сметка на повишаването на личната автономност, а чиновниците ще бъдат принудени да ръководят основно себе си.

2. Със стария проверен метод – чрез глобален конфликт със зануляване на социалните задължения на чиновниците, дълговете на държавите пред гражданите и утилизация на непроизводителното население. (Преминал през войната чичо разказваше, че най-безотговорните командири, по странно стечение на обстоятелствата, били настигани от куршумите по-бързо от тези, които се отнасяли внимателно и загрижено към командването.)

Лично аз съм за първия вариант, поради което съдействам сам и помагам на другите да съдействат за т. нар. подривни технологии1, стараейки се да променя в името им думата "бъдещи" с "сегашни". Макар да съзнавам, че реализацията им без разрешаването на проблема за взаимно отговорните отношения на държавата и гражданина към работата, семейството, обществото, просто е невъзможна. Но "ако вие не строите своята мечта, някой задължително ще ви застави да строите неговата".

А засега…

"За безотговорност в нашата страна не наказват. Затова пък за поемане на отговорност наказват с реални санкции или като минимум – с оскърбителни коментари. Така че мъж в разцвета на силите си е длъжен да е безотговорен към страната си, семейството, към самия себе си – нали ако човек иска и може да поеме отговорност, тук има нещо нечисто." (Гобземс2)

1 подривни технологии (иновации) – иновации, които закриват стари (ненужни) технологии и внедряват нови, използващи по-малко ресурси.

2 Гобземс – латвийски политик и правист.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели