/Поглед.инфо/ Русия дълго време мълчаливо и безславно отстъпваше. НАТО проби Берлинската стена, проби защитния пояс на Варшавския договор, проби границите на Съветския съюз, достигна до Москва и се намести в Кремъл, вкарвайки там Елцин, обкръжавайки го с НАТОвски лакеи като Козирев, Гайдар, Чубайс, Немцов. Победата на НАТО изглеждаше пълна и окончателна.
Но се намери командира, който се реши да разкъса мундира на НАТО с руски щик. Той изгони НАТО от руски Кавказ и спечели двете чеченски войни. Той изгони НАТО от сепаратистки настроените републики и сложи край на “вземайте, колкото може да глътнете” на Елцин. Изгони НАТО от разорените отбранителни заводи и отново създаде индустрия, способна да строи най-добрите подводници и самолети на света. Той спечели войната с про-НАТОвска Грузия и даде свобода на Южна Осетия и Абхазия. Той изгони НАТОвците от Крим и върна на Русия Севастопол и Херсон, а заедно с тях и Черноморския флот и люлката на православието.
Той изгони НАТО от Сирия и върна Русия в Близкия изток. Той подкрепи въстанието в Донбас и не даде на НАТОвците да потопят в кръв свободолюбивите Донецк и Луганск. Той спря метежа в Казахстан и цветната революция в Беларус. Това беше руското контранастъпление, отхвърлило НАТО от руските граници.
Той спря разширяването на НАТО не само на границите на Русия, но и разширяването на НАТО в самата Русия: арестува подкрепящия НАТО Навални, закри про-НАТО “Мемориал”, изтръгна най-опасните отровни филизи. Той начерта “червените линии”, зад които НАТО няма място. Пресичането на тези “червени линии” означава за Русия загуба на геостратегическото равновесие, при което Русия се чувства в безопасност, а тази сигурност се измерва със скоростта на хиперзвуковите ракети, времето на полет и потенциалите на сухопътните сили. Меморандумът за “червените линии” беше предаден на ръководството на НАТО. Предупредиха го, че отговорът трябва да последва незабавно, че Русия няма да допусне увъртане, замяна на конкретните стъпки с изнурителни, безсмислени преговори.
А сега какво? Започна изнурително увъртане. Срещи на високо равнище, телефонни разговори, кореспонденция, пристигане в Москва на министрите и президентите от НАТО и при това стремително засилване на военния потенциал на Украйна, създаването на територията на Украйна на опорни военни бази, подготовката за влизането на Украйна в НАТО. Вялата доскоро НАТОвска Европа, отделила се в последно време от Америка, отново се консолидира около Америка, формулирала концепцията за външния враг, какъвто стана Русия.
Колко време може да продължи неопределеността, съпровождаща чудовищната информационна буря, изкривяваща общественото съзнание на Русия, плодящо безумци? Какво следва след това? Виждаме как червените линии порозовяват, бледнеят. Убеждават ни, че кризата започва да стихва, че заплахата от войната е минала, че руският удар по Украйна никога не е бил замислян.
Тези признаци на затопляне внушават не облекчение, а тревога. Докъде ще достигне това затопляне? Доколко ще отстъпим от червените линии? Колко бързо и безнаказано НАТОвците ще пресекат тези червени линии? Няма ли да последва разведряване, следвано от Перестройка? Няма ли нашето отстъпване от нашите “червени линии” да означава стратегическо поражение на Русия и загуба на полученото след 2000 година? Няма ли да се начертаят тези червени линии край Кремъл и по Урал?
Втора Перестройка ще означава разпадане на Русия, както първата Перестройка означаваше разпад на Съветския съюз.
Как ще постъпи Путин? Как ще постъпи Русия? Ако военният удар е невъзможен, то какво е възможно? Възможно ли е признаването на Донецка и Луганска републики? Разполагането по тяхна молба на териториите на Донецк и Луганск на руски военни контингенти, включващи ракети със среден радиус, които поставят под прицел столиците на Европа. София, Прага, Братислава, Букурещ, Будапеща, Варшава, Берлин, Атина, Анкара, Мадрид, Лисабон, Париж, Брюксел, Амстердам, а също Лондон с околностите му, където руските олигарси и крадливи чиновници са си построили дворци. Може би разполагането на територията на Беларус на руско ядрено оръжие, за което вече говори Лукашенко. Интензивното строителство на стратегически подводници с балистични ракети ново поколение, способни да изпепелят Северна Америка.
Време е да забравим остарялата формула на Горчаков “Русия се съсредоточава”. Съсредоточаването на Русия завърши успешно. Сега Русия е длъжна да се наежи!
Послепис: Наскоро британският вестник “Дейли Мейл” публикува карта на лондонските предградия, на която бяха посочени принадлежащите на руските чиновници и олигарси стотици дворци и вили, които подлежат на изземване.
Превод: В. Сергеев