/Поглед.инфо/ Руските инвестиции в Иран възлизат на 2/3 от общите инвестиции в Ислямската република. След години на санкционно замразяване, нашите държавни компании и частни фирми най-накрая започнаха да откриват големия ирански пазар. Но по пътя има много неразчистени задръствания.

Изпреварват дори и инвестициите от Китай

Министърът на икономиката на Ислямска република Иран Ехсан Хандузи заяви в интервю за британското издание на Financial Times, че Русия е станала най-големият инвеститор в иранската икономика през 2022 г. Страната ни представлява две трети от всички инвестиции. Общата сума е не по-малко от 2,76 милиарда долара.

Още повече, че по обем на инвестициите изпреварихме дори Китай, който традиционно е много влиятелен в Иран. Съществува обаче възможност китайските компании просто да предпочетат да инвестират „на тъмно“, страхувайки се от вторични санкции от страна на САЩ и техните сателити.

У нас страхът от санкции премина окончателно на 24 февруари 2022 г. с началото на специална военна операция. Как е премахнат на ръка.

Натискът от Вашингтон и Брюксел само тласна Русия да засили икономическото сътрудничество с иранците. Сътрудничеството се засилва в редица области - това е минната индустрия, и транспортната инфраструктура, и производството, и, разбира се, междубанковите сетълменти (проблемите с деактивирането на SWIFT в Техеран започнаха още през 2012 г., когато някои представители на вътрешния елит мечтаеха за на интеграция в един „цивилизован свят“).

В същото време не може да се каже, че нивото на сътрудничество напълно отговаря на интересите на двете страни. Търговският оборот между Русия и Иран се увеличи с 15% през 2022 г. и възлиза на 4,6 милиарда долара.

За сравнение: обемът на търговията с Казахстан за същия период е 26 милиарда долара. Разликата е почти шест (!) пъти, а каква фрапираща разлика в позицията на двете близки до нас държави на световната сцена след началото на СВО...

Защо е така?

Парадоксът на руско-иранските отношения е, че страната ни, следвайки примера на евроатлантическите държави, последователно се присъединява към санкциите срещу Иран от 2006 г. насам. За девет години, включително с участието на Москва, бяха приети пет резолюции на Съвета за сигурност на ООН, налагащи ограничения на Ислямската република.

Днес самото съществуване на ограничения от наша страна изглежда абсурдно, предвид позицията на Техеран по въпроси от международния дневен ред, включително по отношение на украинската криза.

"И Русия, и Иран, колкото и цинично да звучи, са се научили да намират парадигми за преодоляване на санкциите и затова очевидно този въпрос не е водещ и обременяващ отношенията и тяхното развитие", смята иранската ориенталистка Карине Геворгян. Това заяви тя в коментар за "Първи руски".

Формалното наличие на санкции не се превърна в сериозна пречка за най-тясното сътрудничество между Москва и Техеран. На първо място инвестициите отиват във въглеводородния сектор, отбелязва експертът.

Очевидно обаче, че натискът върху Иран, макар и формален, е остатък от епохата на еднополюсния световен ред, дава на нашите западни „партньори“ още един повод да упрекнат Москва в нарушаването на режима на санкции, наложен от ООН. Освен това ограниченията, поне на хартия, могат да бъдат пречка за реализирането на мащабни инфраструктурни проекти.

Например проектът за създаване на Трансиранския канал е изключително актуален за Русия. Тази идея витае във въздуха от края на 19-ти век и сериозно се мисли за нея при Николай II. Изграждането на канала ще спомогне за свързването на Каспийско море с Персийския залив и по този начин ще "сгоди" Балтийско море за Индийския океан.

За Русия значението на този маршрут е сравнимо само със значението на Суецкия канал за Британската империя. В крайна сметка това е единственият напълно безопасен начин за доставка на енергия от Русия в Индия - най-бързо развиващият се пазар в света, гаранцията за нашата неуязвимост от западните "тавани на цените" и други глупости.

Да, цената на Трансиранския канал е доста голяма. Оценява се от експерти в широк диапазон от 10 до 20 милиарда долара. Въпреки това се отбелязва, че приходите от работата на канала могат да достигнат три милиарда долара годишно. Тоест мащабното строителство ще се изплати след пет години.

За сравнение: цената на "Северен поток 2" възлиза на 9,5 милиарда евро. И къде е сега този проект? И колко хора казаха, че за Запада политическата целесъобразност ще бъде по-важна от икономическата изгода - те не слушаха, те бяха в илюзията, че "европейците знаят как да броят пари". Може би те знаят как, само те дадоха всичките си финансови въпроси на "старшия" задграничен другар за ревизия ...

Какво от това?

Новата централна ос на многополюсния свят, както Збигнев Бжежински прогнозира в края на 90-те години, е оста Москва-Пекин-Техеран. Ако по-рано все още имаше някакви илюзии за „отделяне на Европа от Америка“, „балансиране между ЕС и Китай“, сега илюзорността на подобни идеи е очевидна.

Взаимодействието с Иран трябва да стане не просто важно направление на външната политика, а основен приоритет. За да направите това, на първо място, е необходимо да отмените всички санкции, наложени преди това на Иран и други приятелски страни (например КНДР). Солидарността с Вашингтон на фона на доставките на западни оръжия за Украйна вече не е дори смешна.

Освен това инвестициите в Ислямска република Иран трябва да имат стратегически характер и да бъдат насочени към най-важните проекти, за да не се разпиляват усилията. Най-обещаващо е изграждането на Трансиранския канал, който ще свърже Балтийския с Индийския океан.

И въпросът тук не е в мегаломанията или желанието да се организира поредната „строителство на века“, както биха си помислили скептиците. За нас самото съществуване на директен морски път до Индия е ключов фактор за националната сигурност.

Можете, разбира се, да продължите да разчитате на тихоокеански маршрути. Но американците, японците, тайванците и южнокорейците ще могат всеки момент да прекъснат този външнотърговски канал. "Как?" - питате. Отговорът е прост: вижте какво се случи със Северните потоци и въпросите веднага ще изчезнат.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?