/Поглед.инфо/ Дошлият на власт в Кабул преди месец и половина режим на талибаните има редица особености, които трябва да се вземат предвид, докато Русия изработва новата си афганистанска стратегия.

Първо, талибаните са чисто джихадистки проект. Това не е политическа партия или движение, не e социална или религиозна организация. Талибаните се появяват като машина за джихад и не познават друга форма на съществуване освен джихад. Ето защо талибаните отричат институциите и процедурите на изборите, парламентаризма, разделението на властите, не разбират напълно какво представляват Конституцията, политическите партии, гражданското общество и т.н. Всичко това е абсолютно ненужно за провеждането на джихад, за който навремето са създадени талибаните. Прекратяването или спирането на джихада е огромен стрес за талибаните, които никога не са живели извън пространството и времето на „свещената война“. Адаптирането към мирно време е може би най -трудната задача за политическите и религиозни лидери на талибаните. Те успешно са преминали изпитанието на дългогодишната война, но все още не е ясно дали ще успеят да издържат дори на краткосрочен мир.

На второ място, талибаните имат ограничена, поне пунктирана, политическа субективност, което затруднява провеждането на диалог с тях, а също така поставя под съмнение способността им да изпълняват обещанията и да носят отговорност за думите си. Талибаните и техните лидери съществуват политически повече от 20 години и водят джихад под строгия контрол на специалните служби на Пакистан. Подкрепата на Пакистан и стратегическия тил на Пакистан осигуриха първо тяхното оцеляване, а след това и политическия и военния успех в Афганистан. През последните 20 години, благодарение на внимателния пакистански подбор, движението на талибаните се трансформира от национално-религиозен (пущуни и ислям) проект в проект на хибридна армия на Исламабад, с помощта на която пакистанската власт води дълга война срещу афганистанското правителство. Талибаните дължат победата си на Пакистан. И днес Исламабад остава "основният акционер" и единственият реален оператор на талибаните. В този смисъл талибанският режим в Кабул е преди всичко пакистанската колониална администрация, а талибанското правителство се формира не за да гарантира представителството на интересите на различни етнически и религиозни групи в Афганистан, а за най -ефективното управление на новата афганистанска колония Пакистан.

Трето, талибаните не са еднородни, въпреки че външно се опитват да изглеждат като монолитна политическа структура. Анализаторите на сега бившата афганистанска разузнавателна служба, които внимателно проучват вътрешната природа и външните отношения на талибаните през последните 15 години, са стигнали до извода, че това движение на „насилствени моли“ се състои от около двадесетина фракции и групи от различен размер и влияние. В рамките на талибаните винаги е имало забележимо съперничество между военачалници и политически функционери, представляващи пущунските групи от Дурани и Гилзай. Интересите на първите са формулирани от фракциите на мола Абдул Гани Барадар и мола Мохамед Якуб, интересите на вторите - от многобройните представители на клана Хакани, които са в основата на прословутата „мрежа Хакани“, ключова джихадистка структура в региона, която играе ролята на основния терористичен център в Южна и Централна Азия. Талибанските фракции на Дурани имат репутация на „афганистанци“, техните лидери се позиционират като афганистански или пуштунски „патриоти“, водещи джихад за създаване на нов Афганистан, свободен от чужда (западна) окупация.

Напротив, лидерите на фракцията Гилзай на талибаните (кланът Хакани), както смятат някои експерти, дават приоритет на религиозния, а не на етническия фактор, за тях джихадът е преди всичко борба за установяване на идеална ислямска система, в която, разбира се, пущуните трябва да доминират, но не като етническа основа на новата афганистанска държава (ислямски емират), а като носители на универсалната ценност и етика на „победоносния джихад“. Между другото, пакистанското разузнаване традиционно взаимодейства с всички тези групи в ръководството на талибаните, но все пак дава очевидно предпочитание на вектора Хакани, чиито представители не само напълно се съгласяват с ролята на марионетките на Исламабад и не си позволяват да играят на афганистанско-пущунски патриотизъм и национализъм, но също така са готови да се превърнат в инструмент за борба срещу същия пущунски национализъм, който днес се превръща във все по-опасна заплаха за пакистанската държавна система.

Самият Пакистан е дом на два пъти повече пущуни, отколкото Афганистан, и затова за Исламабад бързият растеж на пущунската национална идентичност, който се случи през последните няколко години от двете страни на линията афганистанско-пакистанската граница , се превръща в много опасен проблем. Победата на талибаните в Афганистан според пакистанците трябва да изглежда като успех на религиозна „свещена война“, а не като постижение на пущуните. В противен случай съществува риск тази победа да се превърне в импулс за пущуните, живеещи в най-трудните условия на фактическа „окупация от пенджабите“ в Пакистан и стремящи се към освобождение и независимост. Между другото, тази заплаха от завръщането в Исламабад на талибанския бумеранг, който удари Афганистан през 2021 г., изглежда доста актуална в средносрочен план.

Четвърто, талибаните не могат да прекъснат връзките си с “Ал Кайда” -основната марка на глобалния джихад, който остава заплаха не само за Запада, но и за Русия и цялото постсъветско пространство. През последните 25 години лидерите на талибаните и “Ал Кайда” са станали сродни, те водят общ бизнес, използват общата инфраструктура на джихадистки мрежи в региона. Следователно, искането на талибаните да прекъснат контактите с организацията, създадена от Осама бин Ладен, е обречено на провал предварително: това по принцип е неосъществимо. Фактът, че талибаните някога са обещавали на американците да направят това, не означава нищо („Войната е измама“, казва самият основател на ислямската религия). Това обещание е дадено като част от тактическа игра, проведена срещу САЩ от преговарящите от талибаните и техните пакистански оператори в Катар през 2019-2021 г. И неслучайно точно онзи ден представители на талибанския режим в Кабул публично поискаха Вашингтон да предостави доказателства за участието на лидера на “Ал Кайда” Осама бин Ладен в атентатите в САЩ на 11 септември. Няма съмнение, че подобно искане е първата стъпка в интригата, започнала от талибаните за политическата реабилитация на шейх Осама, а с него и на “Ал Кайда”. Когато те бъдат реабилитирани в очите на пропагандистите на талибаните, които, без съмнение, няма да приемат никакви аргументи и доказателства от Вашингтон, тактическото обещание на талибаните „да не бъдат приятели“ с “Ал Кайда” също ще бъде отхвърлено. Талибаните, успоредно с исканията към световната общност да отмени санкциите от тях, подготвят проект за „пълзяща рехабилитация“ на “Ал Кайда”, сътрудничеството с която остава силен политически коз на режима на „насилствените моли“ , което им позволява да използват възможностите на глобалния актив за джихада, за да окажат натиск върху страните от региона и другите държави, които не бързат да признаят второто издание на „Ислямския емират“ в Афганистан.

И накрая, пето, талибаните се превръщат в популярна марка джихадисти, чието влияние и енергия се простират далеч извън периметъра на афганистанските граници. Доскоро лидерите на талибаните говореха за изключителния си интерес към афганистанските въпроси, определяйки изгонването на силите на западната коалиция, водена от САЩ, от Афганистан като най -голямата мечта. Само месец и половина след превземането на Кабул талибанските лидери и говорители започнаха да говорят не само за загрижеността си за съдбата на мюсюлманите в Кашмир и Палестина, но и за плановете си да им помогнат да ги „освободят“. Новият началник на щаба на талибаните Кари Фасихудин дори обеща да използва талибанската афганистанска армия за подкрепа на палестинците. Все още не е ясно как точно талибаните ще спасят палестинците и кашмирците, но самите амбиции са впечатляващи. Както и откровените заплахи на висшите служители на талибанския режим в Кабул срещу Таджикистан, който се осмели да обяви, че непуштунските народи на страната, по-специално афганистанските таджики, са слабо представени в талибанското правителство. И въпросът не се ограничи само до думи: в края на септември талибаните прехвърлиха няколко хиляди бойци от „батальона на мъчениците“ „Лашкар-е Мансури“ в северните афганистански провинции Бадахшан, Кундуз и Такхар - тоест до самата граница на Таджикистан.

Такава рязка демонстрация на сила и заплахи срещу Душанбе, член на ОДКБ и най -важният съюзник на Русия в региона, със сигурност не може да не е тревожен. Както и информационната война, започнала от пропагандистите на талибаните срещу Иран, чиито представители се осмелиха да поискат от „насилствените моли“ в Кабул да спрат терористичните актове и етническата сегрегация (включително масовото депортиране от местата на традиционно пребиваване) срещу шиитите хазари. Между другото - и Русия започна да бъде засягана от пропагандистите на талибаните: в популярните профили в социалните мрежи, обслужващи режима на талибаните, все повече се появяват коментари и снимки, осъждащи действията на руските въоръжени сили в Сирия. В самата Русия първите имитатори на талибаните вече започнаха да се появяват: преди няколко дни служители на ФСБ задържаха 15 радикали в Екатеринбург, които подготвяха терористични атаки в града с помощта на импровизирани взривни устройства. Както се оказва, всички те се позиционират като поддръжници на талибаните. Няма съмнение, че такива „руски талибани“ (сред които все още доминират рускоезичните радикали измежду средноазиатските трудови мигранти) ще се появят и в други руски градове.

Митът за "победоносния джихад" на талибаните започва да печели симпатиите на младите мюсюлмански радикали по целия свят. Този мит се разпространява активно от талибанските пропагандисти, които говорят руски и са тясно свързани с “Ал Кайда”. За съжаление в постсъветските републики този мит пада върху благодатна почва, тъй като апелира, от една страна, към вечните (и вечно популярни) религиозни ислямски ценности, а от друга страна, декларира като една от целите си възстановяване на социалната справедливост за всички мюсюлмани. Няма значение, че на практика не говорим за някакъв истински триумф на идеалите на справедливостта: талибаните и техните външни покровители, както и съюзниците от други джихадистки групи, са се научили успешно да закачат хиляди нещастни млади души на куката в „борбата срещу несправедливостта“. И когато младите мюсюлмани в различни региони на света гледат снимки и видеоклипове от Афганистан, където тънки, боси и гладни талибани с автомат в ръце стоят насред дворци с кристални полилеи, ослепителни басейни и златна тоалетна купи, изгонвайки от тях корумпирани служители и кръвопийци, които се възползваха от бедите на своя народ, тогава много от тях започват да разбират това именно като триумф на справедливостта. И те ще поискат да повторят този празник вече у дома, в родината си, където има достатъчно и корумпирани чиновници, и златни тоалетни чинии, и народно страдание.

Превод: В. Сергеев