/Поглед.инфо/ Важно събитие в интелектуалния живот на Беларус стана преминалата на 9-11 април в столицата на страната, града-герой Минск поредна (20) международна научно-практическа конференция “Рус-Единно отечество”, целящо да освети перспективите за развитие на Руския свят в реалностите на глобалното общество. Забележително явление в рамките на обсъжданите проблеми стана изказването на руския гражданин, кандидат на военните науки полковник Владимир Квачков, който отбеляза разумните очертания на руското бъдеще.

В своя доклад “Идеологията на Руския християнски социализъм като развитие на националната идея на Русия и другите славянски държави” военният изследовател на социалната реалност подчерта, че единствено чрез употребата на религиозно-научния метод на познание днес, през XIX век може да се открие и формулират основите на държавната идеология на бъдеща Русия.

Наистина, съвременният етап от развитието на световната общност се характеризира като установяване на глобално общество, чийто живот се направлява от взаимодействието на регионалните цивилизации - Южната и Северната, Западната и Източната, които изразяват своите гледни точки за особеността на околната им среда. Оказва се, че глобалното общество се оформя в точката на пресичане на най-общите духовни стремежи на хората към по-добро бъдеще и основните особености на околната среда. Ако южното “топло” учи човешките маси към строго съблюдаване на проверените традиции на следване на природните цикли, утвърждавайки принципа на “тъждеството” на главния ориентир на разумния живот, то ширта на източната земя способства да се утвърди в социалната практика на народните маси приоритета на общите интереси над частните, то раздробеността на природната среда в живота на западноевропейските народи способства да се разпространи идеологията на индивидуализма, когато личните интереси са основен стимул за действие на хората. Народите от Северната цивилизация, политически концентрирани в пространството на Руското общество, са принудени от суровата околна среда към религиозно осветяване на традициите на колективния начин на живот и постепенното освобождаване от природната зависимост с конструктивната мощ на научното познание.

Именно тази мисъл за неразделимия съюз между наука и религия като основно изискване на глобалното общество прозвуча в доклада на полковник Квачков. Глобалното общество се разкрива в реалностите на съвременния живот на човешките маси като човешка общност, скрепено в своите социално-практически основания, които направляват влиянието на универсалните, световни закономерности. Тези закони утвърждават, от една страна, вселенския размах на необходимите зависимости на обективната реалност, а от друга универсалните питания на субективната природа на човечеството, когато науката и религията от различни страни наставляват хората в истинското разбиране на световната цялост. Затова лекторът призовава съвременниците си “да изключат лъжливото противопоставяне на науката и религията, да ги обединят в едно цяло, да разбират науката като форма и способ за познаване на Бог, познаване на това, което е замислено и сътворено от Бога, Твореца и Всемогъщия”.

Историческата съдба на човечеството се определя, според него, от свободната воля на хората в нравствения избор на идеологията на Доброто и Злото, съзиданието и разрушението, укрепването или подкопаването на световната цялост. При вземането на това решение индивидът трябва да взема предвид не само особеностите на околната среда, но да запази вярност към религиозните истини в утвърждаването на висшия нравствен смисъл на колективния живот на хората, в който националните ценности се смесват с родовите, с общочовешките. В стремежа си да изпълни Божиите заповеди като изискване на Висшия разум, смята авторът, хората трябва да помнят, че основното Зло цели изтребване на човечеството като божи съратник в хармонизацията на световната реалност. “Крайната цел на Сатаната е да унищожи самия човешки род, цялото земно човечество като източник за попълване на Божите светли ангелски сили ”.

В историческото пространство на световната общност Квачков различава три основи сфери на осъществяване на социалните сили: “1) религиозно-духовна сфера, 2) етично-политическа сфера и 3) материално-икономическа”.

Ако по време на СССР животът на страната следва масовите потребности на “материално-икономическото” производство като господстващи над духовно-нравствените стремежи на гражданите, то в постсъветската руска действителност тази “икономическа сметка” се задълбочава и се закрепва от идеологията на либерализма, от култа на личната изгода. Но в реалностите на глобалното общество, пронизано от универсални зависимости, смята лекторът, определяща роля в постъпателното развитие на обществото играят религиозно-етичните ценности, когато сферата на материалното производство се оказва краен резултат от духовната детерминация на обществото. “Материално-икономическата сфера е най-ниската сфера на човешкото битие, при това нейната цел при социалистическия начин на производство е удовлетворение на необходимите потребности на човека и народа като цяло, преди всичко за формиране на високо нравствен и образован човек и едва след това за повишаване на равнището на комфортния живот”. Според полковника съществува “строга йерархия на трите основни смисли на живота 1) Смисълът на съществуването на цялото земно човечество – във възприятието на човешкия Разум за Божественото изграждане на мира, 2) Смисълът на живота на всеки народ е в изпълнението на Божествения план. 3) Смисълът на живота на всеки човек отделно се заключва в подготовката на неговата безсмъртна душа чрез нейното нравствено и умствено развитие в хода на земния живот към нейното последвало приемане от Бог на небесата”.

Общата структура на съвместния живот на хората се определя от взаимодействието на външните и вътрешни потенциали, характера на тяхното историческо съчетание в практическата дейност на човечеството, все повече насочено в своето развитие на вътрешните импулси. Цялостният характер на обществения живот на хората се разкрива в своето вътрешно същество като битие на нацията, чието конкретно проявление в пространството на външните условия са “националностите”. Жизнената дейност на „националностите” се разкрива като взаимодействие на външни и вътрешни, материални и идеални фактори, исторически изменчиви природни условия и неизменни идеали, които определят духовното единство на историческото развитие на хората. „Историята на триединния руски народ - великорусите, малорусите и белорусите - е основното материално съдържание на нашата националност, това е видимо, материализирано проявление на руския национален дух.“

Докладчикът се стреми да представи вътрешната, идеална основа за историческото развитие на руските народни маси. “Може да се каже, че националността като идеална същност е явление на националния дух и воля в историческия процес”, твърди той. “взъниква проблемът с определянето на идеалния императив, “архетип” на руската политическа воля. Според автора, духовно-нравственото обновление в живота на руския народ е обосновано от идейното развитие на неговите социални елити и се провежда по определен канон, който включва пет социално-исторически крачки: “1 етап. Нова етика на елита. Нови религиозно-духовни вярвания. 2 етап. Нова политика на елита. 3 етап. Различна етика на народа. 4 етап. Различни обществено-политически отношения. 5 етап. Развитие или отрицание от народа на установеното държавно-политическо устройство и социално-икономически отношения въз основата на съответствието или несъответствието им с националните религиозно-духовни ценности”.

Той смята, че „идеологията на руския християнски социализъм ни позволява да обединим православния мироглед на Руската империя и социалните постижения на Съветския съюз в едно цяло“. По негово разбиране обединението на руските маси като обединение на малорусите, великорусите и белорусите с духовното отношение на православното християнство твърди като своя крайна цел изграждането на общество на „социалната справедливост“. Практическото изпълнение на тази обща цел е исторически възможно само при условие, както се вижда от разрушителния резултат на съветския "социално-атеистичен експеримент", на пълно идейно съзвучие на материални и духовни, природни и божествени сили, жизнени енергии на Земята и Небето . „Влизаме в битка с управляващия свят зад кулисите, с мощните господари на световните пари и средствата за масова информация, с финансовия интернационал, зад който стоят тъмните адски сили на Сатаната. Само с пълното концептуално единство на обективната логика на научното познание и субективните стремежи на религиозната вяра е възможно да се консолидират творческите сили на световната реалност при утвърждаване целостта на битието, при постигане на социална хармония. „Настъпва ерата на Новото Възраждане и Новото Просвещение - времето на държавите, основани на религиозни и духовни ценности, времето на обединението на християнската религия и наука, времето на едновременното изучаване на Божия закон и познаване на Божия свят около нас, времето на християнско изграждане на света в Русия, в Европа и по света ".

Така, смята нашият съвременник, светът е на прага на историческа ера на самоутвърждаване на руския разум в развитието на глобално общество, чиято обща отправна точка е идеалът на Истината като консолидация на обективно и субективно , научни и религиозни потенциали на битието.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели