/Поглед.инфо/ САЩ предадоха на Русия писмен отговор на предложените от нея гаранции за сигурност. Макар Вашингтон отказва да приеме исканията на Москва за правно обвързващо обещание, че НАТО няма да се разширява допълнително към нейните граници, той посочи, че е готов да обсъди някои въпроси, включително контрол на въоръженията и стратегическа стабилност.

От края на миналата година и двете страни последователно повишават залозите, а Русия разполага със значителна концентрация на военни сили близо до границата си с Украйна.

САЩ обявиха набор от санкции и други ограничителни мерки, които според тях ще бъдат наложени на Русия в случай на война. Ясно е, че предстои още един кръг от ескалация. В близко бъдеще ситуацията вероятно ще се развие по един от следните три сценария:

Сценарий първи: Война

Неизбежно е в мирни условия Украйна да следва антируски курс. В страната е формиран външно хлабав, но достатъчно стабилен политически режим, за който компромиси с Русия са невъзможни.

Самото украинско правителство не вижда алтернативен начин за гарантиране на сигурността на страната, освен чрез членство в НАТО. Западът също ще работи за интегриране на Украйна в своите структури за сигурност. Следователно е невъзможно да се промени курсът на действие на Украйна без война.

Дори ако членството в НАТО не се осъществи по формални причини през следващите години или десетилетия, нищо не пречи на разполагането на ударни или други системи на територията на страната, както и мащабното превъоръжаване на въоръжените сили на Украйна за сметка на западните страни.

Рано или късно Украйна ще се превърне в трамплин за евентуални военни операции срещу Русия. Като се има предвид дължината на границата, тази ситуация поставя Русия в неизгодно положение, несравнимо с членството в НАТО на балтийските страни. Военното развитие на Украйна от САЩ и Запада е основна заплаха за Русия.

Украинската армия може да бъде разбита сравнително бързо и е възможно да се избегне продължителна война чрез извършване на светкавична операция.

Освен това тогава би било възможно или да се раздели страната на две държави, едната от които (Източна Украйна) остава в руската орбита, а другата (Западна Украйна) в западната. Друг вариант е насилствена смяна на режима в Украйна с очакването, че няма да има масирана съпротива от страна на населението.

Западните санкции ще бъдат болезнен удар за Русия, но няма да бъдат фатални. Ползите за военната сигурност са по-големи от икономическите щети. Вредата за икономиката няма да се превърне в обществен протест в Русия; това може да се държи под контрол. Престижът на властите ще расте поради решаването им на важна историческа задача.

Санкциите срещу Русия допълнително ще подкопаят доверието в ориентираната към САЩ финансова система. Русия ще може да съществува като „крепост“. Изходът от глобалната икономика е възможен и дори желателен. Самият Запад е в упадък. Неизбежната му смърт е неизбежна. Победата в Украйна ще нанесе нов удар върху авторитета на САЩ и Запада, и ще ускори тяхното глобално отстъпление.

При този сценарий трябва да очакваме радикален срив в отношенията между Русия и Запада, несравним с всяка предишна криза. Това ще доведе до (а) огромна загуба на живот; (б) сериозна и дългосрочна икономическа криза в Русия в резултат на западните санкции; (в) значителна милитаризация на Източна Европа от страна на НАТО.

Ще може да се говори за формирането на принципно нов ред в Европа. Той ще се корени в тежка конфронтация. Единствената пречка за голяма война ще бъдат ядрените оръжия, въпреки че не могат да бъдат изключени и рисковете от ескалация в конфликт между Русия и НАТО. Русия при този сценарий се превръща в нещо като европейска Северна Корея, но с много по-широки възможности.

Вариант две: перманентно напрежение

Разходите за военно решение на украинския въпрос са твърде високи. Дори в случай на бързо поражение на въоръжените сили на Украйна възниква проблемът с контрола върху територията. Марионетният режим ще изисква значителни финансови инжекции. В същото време със сигурност ще бъде неефективен и корумпиран.

Пред лицето на щетите от санкциите, подхранването на режима допълнително ще изостри недостига на ресурси в самата Русия.

Дори пълен контрол върху територията на Украйна няма да попречи на Запада да формира и въоръжава украински формирования в съседни територии, като финансира широко подземно движение в самата Украйна. Войната ще доведе до икономически упадък в окупираните територии, което ще направи населението им още по-податливо на западната пропаганда.

Ако част от територията бъде задържана от прозападния режим, конфликтът става постоянен. В същото време нито един от проблемите на сигурността на Русия няма да бъде решен, а броят им само ще нараства, поради милитаризацията на Източна Европа.

Вътрешната стабилност на руското общество не е гарантирана, като се имат предвид икономическите щети от санкциите, цената на войната и инжекциите в Украйна. Неизбежната инфлация в този случай и намаляването на и без това ниските доходи са изпълнени с нарастване на протестните настроения.

Възможно е да се компенсира с военни победи, но само за кратко време. Продължителна икономическа криза или в най-добрия случай стагнация създава основата за дългосрочен протест.

В същото време в руското общество са се развили определени стандарти на потребление и начин на живот. Едва ли страната е готова да бъде европейска Северна Корея.

Глобалната роля на Запада намалява. За САЩ Азиатско-тихоокеанският регион наистина е нарастващ приоритет. Но това не означава, че Западът е достатъчно слаб, за да не нанесе значителни щети на Русия. Няма гаранция, че санкциите срещу Русия ще навредят критично на самия Запад.

В Европа Западът разполага със значителни резерви да овладее Русия, дори в случай на съперничество с Китай. Подкрепата на Пекин за Русия не е гарантирана в случай на война.

Поддържането на постоянно напрежение в отношенията със Запада дава резултати. Поне западните сили започват да се вслушват в Русия. Напрежението е полезен инструмент за дипломация.

Необходимо е да се задържи то на границите на Украйна, както и да се прилага и в други региони – Латинска Америка, Близкия изток, Азиатско-тихоокеанския регион (заедно с Китай) и Африка. Ако е възможно, Русия може да действа с относително евтини, но ефективни кампании, подобно на руската операция в Сирия.

Този сценарий не променя радикално ситуацията в Европа. Отношенията между Русия и Запада остават категоризирани по съперничество, но не преминават червени линии. Западът бавно засилва санкционния натиск, както и последователно интегрира Украйна в своето пространство за сигурност.

Сценарий трети: Усмивка и вълна

Украйна е токсичен актив за Запада. Мащабните помощи са откраднати и институциите остават корумпирани. Страната не е доставчик, а консуматор на сигурност.

Нейното членство в НАТО е контрапродуктивно за блока поради неразрешени конфликти и съмнителен принос към общата сигурност. Напротив, Украйна е източник на множество проблеми. Спасяването и е обезпокоително и скъпо.

Ако Западът я приеме , тогава Украйна ще направи НАТО още по-небалансирана структура, в която броят на „свободните ездачи“ ще расте. Докато остава в западната сфера, Украйна е обречена на по-нататъшна деградация.

Ще има „молдовизация на Украйна“ – тоест изтичане на граждани към Запада и примитивизация на нейната икономика. Западът няма причина да подкрепя Украйна дълго време със своята помощ. Помощта ще намалее, тъй като позицията на Украйна пада в списъка с приоритети на Запада. Без каквато и да е военна намеса Украйна ще деградира, превръщайки се в периферна страна и приоритет от трети порядък в глобалния дневен ред.

Русия има значителни военни способности да спре всяка заплаха, идваща от територията на Украйна и страните от НАТО. Дори и без използването на ядрено оръжие, Русия в регионален конфликт може да нанесе неприемливи щети на съперниците си в Европа.

Контролът на Крим гарантира господство в Черно море. Разгръщането на ударни оръжия или елементи на ПРО на територията на Украйна е възможно в дългосрочен план. Но това не пречи на Русия да усъвършенства собствените си офанзивни системи, които във всеки случай са способни да нанесат недопустими щети на потенциален противник.

Украинският политически режим е нестабилен. Компетентната и дългосрочна работа ще позволи на Москва да намери своите лостове за влияние върху режима и комуникация с обществото. На Русия ще бъде трудно да остане безразлична.

Русия запазва хуманитарни възможности под формата на пазар на труда и образователна система. Те са много по-скромни в сравнение с тези на ЕС, но това не отрича възможността за тяхното използване. Когато се играе дълга игра, хуманитарните механизми дават добри резултати.

Отношенията със Запада не се ограничават само до Украйна. Русия има много измерения, в които може да се пазари със Запада. Маргинализацията на украинския дневен ред е напълно възможна и дори желателна.

Съперничеството между САЩ и Китай вероятно ще определи темпото на глобалната политика през следващите десетилетия. Препоръчително е да се избягва прякото участие в този сблъсък и да се направи място за маневри.

Руската икономика остава крехка и зависима от пазарите на суровини. Прекомерното и пренапрягане чрез война и санкции е неуместно. Прекъсването на икономическите отношения със Запада също е контрапродуктивно.

При този сценарий има частична деескалация на украинския въпрос, въпреки че съперничеството със Запада остава. Москва умело управлява подобни съперничества, като ги улеснява, където е възможно, и по този начин претоварва Запада с токсични активи под формата на свободни ездачи и пламенни либерали. В същото време тя продължава да играе играта на всички фронтове на глобалния дневен ред – от действията по климата до контрола на въоръженията.

Кой път да се избере?

Първият сценарий очевидно е изпълнен със значителни рискове за Русия. За Запада това също е нежелателно, но има и някои предимства под формата на ускорена консолидация на НАТО и изчерпване на един от големите глобални противници.

Вторият сценарий е напълно приемлив за Запада. За Русия има по-малко рискове, но ползите са ограничени. Основната му опасност е постепенното натрупване на западния натиск.

Такава опасност има при третия сценарий. Западът също се чувства доста комфортно в него, но успехът на Русия не е предрешен и ще зависи от стратегическото търпение, плюс способността да управлява ограничени ресурси и да използва енергията на противника в свои собствени интереси.

Основната задача за Запада ще бъде да „успокои“ Русия и да приведе конкуренцията в удобен за него муден режим. Основната задача на Русия е да избягва прекомерното пренапрежение и в същото време да не затъва в скъпоструваща конфронтация, като поддържа и използва лостове за натиск върху Запада там, където го налагат собствените му интереси.

* Иван Тимофеев е програмен директор на Валдайския дискусионен клуб

Превод: СМ