По интервю на генерал-майор от МВР в оставка Владимир Овчински в предаването „Итоги Дня“ по „Царград“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Историческият пробив: Кибернетиката като заплаха за бюрократичния апарат на КПСС
Идеята за алгоритмично управление на държавата и нейната икономика не възниква в Калифорния през XXI век. Нейните корени са в Москва и Киев от 60-те и 70-те години на XX век. Проектът ОГАС (Общодържавна автоматизирана система за събиране и обработка на информация за отчетност, планиране и управление на народното стопанство), разработен от академик Виктор Глушков в Института по кибернетика на Академията на науките на Украинската ССР, предвиждаше създаването на единна компютърна мрежа, която в реално време да оптимизира междуотрасловите баланси на цялата съветска икономика.
През 1968 г. академик Пьотър Анохин – световноизвестен физиолог и кибернетик, създател на теорията за функционалните системи – прави директен опит да прокара идеята на най-високо политическо ниво. Според съществуващите исторически свидетелства и мемоарни източници, Анохин се среща с генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев, за да му представи концепция, при която компютърни системи поемат оперативния контрол върху Държавния комитет по планиране (Госплан). Брежнев, който през този период все още проявява приемливост към технологични иновации, дава първоначално съгласие.
Апаратната реакция на партийната номенклатура обаче е мигновена и унищожителна. Висшите чиновници от Госплан и Централното статистическо управление (ЦСУ) разпознават в автоматизираните алгоритми директна заплаха за своята власт, контрола върху ресурсите и възможността за прикриване на икономически дефицити чрез административни стъкмистики. Вместо реализация на държавно ниво, на комисията на Анохин е подхвърлено предложението първо да „кибернетизира“ свиневъден комплекс, за да докаже ефективността на математическите си модели върху добива на месо, преди да претендира за управление на супердържавата.
Административното бламиране на ОГАС и сходните му проекти през 60-те и 70-те години показа вътрешната ограниченост на късната съветска система. Бюрокрацията предпочиташе инертността на хартиения отчет пред обективния математически алгоритъм.
Проектът СМОУ и секретният апартамент на Побиск Кузнецов
Втората вълна на съветския кибернетичен скок е свързана с фигурата на Побиск Кузнецов – учен с комплексен профил, работил по физико-математическото осигуряване на животоподдържащите системи в съветската космическа програма и един от пионерите на т.нар. физическа икономика. В края на 80-те години Кузнецов оглавява неофициален, но плътно куриран от оперативните структури колектив, разработващ СМОУ – Система за математическо управление на обществото.
Както твърди в своите медийни изяви криминологът и генерал-майор от МВР в оставка Владимир Овчински, който лично е познавал учения, работата по СМОУ се е провеждала при строги мерки за сигурност. Кузнецов е живеел под денонощна охрана от офицери от оперативно-техническите управления, а в консултациите са участвали висши представители от Министерството на отбраната на СССР, Генералния щаб и КГБ. СМОУ е съдържала три основни компонента: математическо моделиране на военната сфера и отбранително-промишления комплекс, алгоритмизиране на ресурсните потоци в гражданската икономика и прогнозен модул за социално-политическата динамика.
По своята математическа архитектура СМОУ се е базирала не върху класически финансово-парични показатели, а върху физически инварианти – инпрегнирани енергийни разходи, транспортни взаимовръзки и технологични коефициенти. Според оценки на специалисти от онзи период, това е представлявало ранен прототип на системи с изкуствен интелект, работещи с фундаментални физически данни, изпреварващи съвременните невронни мрежи по отношение на логическата си строгост.
През 1988 г. проектът е напълно завършен в теоретичната си и софтуерна част и е подготвен за утвърждаване от Генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. По думите на Овчински обаче, ключова роля за спирането на системата изиграва идеологът на Перестройката Александър Яковлев. В записан от службите за сигурност разговор Яковлев убеждава Горбачов, че внедряването на такъв алгоритмичен механизъм ще бъде интерпретирано от Вашингтон и Западна Европа като опит за дигитално възстановяване на съветския тоталитаризъм и ще разруши процеса на политическа детанш.
В резултат на това СМОУ е ограничена единствено до протоколи за работа при извънредни ситуации и военно положение, а пълното ѝ интегриране в държавното управление е окончателно блокирано. Три години по-късно Съветският съюз престава да съществува, а научните колективи, работили по системата, са разформировани или разпилени в хаоса на 90-те години.
