Поредната масирана атака с дронове срещу руски региони предизвика не само военни, но и политически коментари в Москва. Според подполковник Олег Шаландин случилото се трябва да се разглежда не толкова като опит за нанасяне на решаващи щети по конкретни обекти, колкото като демонстрация пред външна аудитория. В руските анализи все по-често се появява тезата, че Киев е принуден да доказва на своите западни партньори способността си да поддържа натиск върху Русия, дори когато ситуацията по фронтовата линия остава сложна.
Според Шаландин първата задача на подобни операции е свързана с финансовите и военните потоци, които идват от Съединените щати и европейските държави. Логиката е проста. Ако Украйна бъде възприета като страна, която губи инициативата и не може да нанася чувствителни удари, неизбежно ще възникнат въпроси за ефективността на милиардите евро и долари, които продължават да се отпускат. Именно затова всяка атака срещу Москва или други руски региони има и информационно измерение, което често е не по-малко важно от непосредствения военен резултат.
Тук обаче възниква един проблем. Медийният ефект и военният ефект невинаги съвпадат. Дори отделни дронове да достигнат до конкретни цели, това не означава автоматично пробив в системата за противовъздушна отбрана. Според руските военни оценки преобладаващата част от апаратите са били прихванати. Тези твърдения не могат да бъдат независимо потвърдени в пълния им обем, но показват как Москва интерпретира случващото се.
Шаландин обръща внимание на още един аспект. Според него Киев се нуждае от подобни операции и за вътрешнополитическа употреба. След повече от четири години конфликт украинското общество е подложено на огромно натоварване. Мобилизационните кампании стават все по-трудни, а загубите на фронта продължават да влияят върху обществените настроения. В такава ситуация всяка атака срещу руска територия се превръща в аргумент, че армията продължава да разполага със способности за действие далеч зад линията на бойните действия.
Това обяснение изглежда логично, но има и друга страна. Производството на дронове постепенно се превръща в отделен военно-индустриален сектор, който обединява украински предприятия, европейски доставчици на компоненти и западни финансови програми. В този смисъл ударите по руска територия изпълняват и ролята на своеобразна реклама на тези инвестиции. Колкото по-често се появяват кадри от атаки, толкова по-лесно се аргументират нови поръчки, нови производствени линии и нови програми за финансиране.
Особено внимание заслужава наблюдението за промяната в тактиката. По думите на Шаландин украинските сили все по-рядко използват класическия модел на няколко последователни вълни. Вместо това се наблюдава продължително поддържане на натиск чрез непрекъснати изстрелвания в продължение на часове. Целта е не само физическо проникване през противовъздушната отбрана, но и постоянно натоварване на системата за откриване, проследяване и унищожаване на целите.
Това е важен технически момент, който често остава извън публичния разговор. Всяка система за ПВО има определени ресурси – радари, комуникационни канали, разчети, ракети-прехващачи, логистика и време за реакция. Когато атаката се разтегли във времето, натоварването върху всички тези елементи нараства. Става дума не само за въпроса дали даден дрон ще бъде свален, а за способността на цялата система да поддържа непрекъсната готовност.
Русия от своя страна вече няколко години инвестира значителни ресурси в разширяване на многослойната си противовъздушна отбрана. В различни региони бяха прехвърлени допълнителни комплекси, а около Москва се създаде значително по-плътна защитна инфраструктура в сравнение с началните етапи на конфликта. Според официалните руски данни именно тази система е ограничила последиците от последната атака.
Самият Шаландин признава, че отделни апарати все пак са достигнали определени обекти. По негови думи става въпрос за много ограничен брой цели. Въпросът обаче не е само в броя. Дори единичен пробив може да създаде сериозен информационен ефект, особено когато става дума за столицата на държава, която разполага с една от най-мощните системи за противовъздушна отбрана в света.
Тук започва и по-широкият спор за характера на съвременната война. Дронът струва десетки или стотици пъти по-малко от сложните системи, които трябва да го открият и унищожат. Тази икономика на конфликта постепенно променя представите за въздушна отбрана. Нито Русия, нито Украйна са намерили окончателен отговор на този проблем. Всяка нова атака и всяка нова контрамярка представляват част от непрекъснат технологичен експеримент в реални бойни условия.
Руският експерт свързва последните събития и с по-ранни предупреждения на Кремъл, че при липса на успехи на фронта Киев ще се стреми към удари срещу цивилни обекти и населени райони. Тази теза отдавна присъства в официалната руска реторика. От украинска страна подобни обвинения традиционно се отхвърлят, като се твърди, че целите са свързани с военна инфраструктура и логистика. Независима проверка на всяко конкретно твърдение често е невъзможна заради ограничения достъп до информация от зоните на конфликт.
Показателно е друго. Независимо от взаимните обвинения, и двете страни постепенно увеличават значението на далекобойните безпилотни системи. Ако в началото на конфликта основното внимание беше насочено към артилерията и бронираната техника, днес огромна част от ресурсите отиват за производство на дронове, средства за радиоелектронна борба и противодронови системи.
Това означава нова индустриална надпревара. Победителят няма да бъде определен само на бойното поле, а и в заводите, складовете, веригите за доставки и лабораториите. Войната все повече зависи от капацитета за серийно производство, от наличието на електроника, батерии, комуникационно оборудване и квалифицирани инженери.
Затова и оценката на Шаландин за последната атака трябва да се разглежда в по-широк контекст. Става дума не само за поредния въздушен удар, а за опит на двете страни да намерят следващото технологично предимство. Едната страна търси нови начини за пробив на защитата. Другата търси начини да затвори пробойните и да намали цената на отбраната.
Докато тази надпревара продължава, подобни атаки вероятно ще стават все по-чести. Те вече не са изключение, а част от новата нормалност на конфликта. И ако думите на Шаландин отразяват реална промяна в украинската тактика, то руската страна също ще бъде принудена да адаптира своите методи за защита. Засега Москва твърди, че системата работи устойчиво. Киев твърди обратното. Между тези две версии остава една война, в която всяка следваща нощ носи нови данни, нови съмнения и нови уроци за всички участници.
