/Поглед.инфо/ Алексей Кудрин отдавна пропагандира идеята, че няма нужда да се повишават заплатите в страната. И Путин отдавна публично му заяви, че може да е най-добрият финансов министър, но не бива да бъде допускан в социалната сфера.

Сега Кудрин, може да се каже, е отговорен "за икономиката", въпреки че не е усвоил простата идея на основателя на икономическия либерализъм Адам Смит: богатството не се създава от натрупани пари, богатството се създава от парите, вложени в производството.

И от гледна точка на Кудрин, не този, който е произвел повече, като инвестира пари в производството, е богат, а този, който не е инвестирал пари, а ги е скътал и не е започнал да изгражда производство.

Има много привърженици на тази гледна точка в правителството в Русия - следователно производството в Русия не се развива и темпът на растеж е няколко пъти по-нисък, отколкото в най-застоялите години на СССР. И съответно в СССР и заплатите, и пенсиите бяха няколко пъти по-ниски, отколкото в съвременна Русия, но и имаше много по-малко бедни хора, ако изобщо е имало такива.

Руското правителство отдавна заяви, че се бори с бедността - и дори обещава да я победи до 2030 г. Засега можем да оставим въпроса какво означават властите под „бедност“. Защото това, което тя има предвид под „бедност“, всъщност е нищета . Икономистите на власт считат за бедни онези, които получават по-малко от „жизнен минимум” на месец, но самата „минимум“ се разглежда по такъв начин, че да приема доходите, необходими за избягване на глада. Това не е линията на бедност. Това е границата на нищетата.

Кудрин реши времевата рамка, когато ще бъде възможно да се докладва за победата над бедността. Ще бъде победена не до 2030 г., а до 2024 г.

И отново с помощта на икономии: да плащаме обезщетения не на всички, а само конкретно. Ако нивото на дохода е ниско, но имате кола, лятна резиденция или парцел, не е нужно да се плаща.

И тук има две нива на проблема - и две нива на цинизъм, или две нива на откъсване от реалността.

Формално логиката в неговото предложение е: ако формално сте беден, но имате кола или вила, тогава или имате недекларирани източници на доход, или може да продадете колата или вилата си и да живеете от парите.

Всъщност и двете неща са брътвежи.

Първият е, защото априори се приема, че сте престъпник: най-малко укривате данъци. Но тогава данъчната инспекция и съдът определят и доказват кои и кога данъци не сте платили. Възможно е да се поиска потвърждение за законността на получените доходи. Но да откажеш на дадено лице полза въз основа на произволно предположение, че има скрити доходи, е арогантност и произвол.

Второ, тъй като колите и дачите се различават много, тогава е необходимо да се посочи за кои дачи и коли става въпрос. Да се говори, че притежанието на “Москвич” от 80-те години или къщичка, получена от предприятието през 1975 година, е основание човек да не се смята за беден е или откъсване от живота, или лицемерие подобно на описаното в “Приключенията на Лукчо”. Когато Дон Домат прибира от Чичко Тиквичка тухлената къщичка, в която не можеш да се протегнеш и за която Чичко Тиквичка пести цял живот. Трябва да помним как завършват Дон Домат, графините Череша и принц Лимон. Ще бъде напълно справедливо, ако управляващите в страната финансови боклуци заедно с Кудрин завършат по същия начин.

Съвсем същото като искането от човек, който е имал доход преди пет или десет години, да продаде колата, която е купил тогава, и да живее от приходите - не по-малко лицемерие и арогантност. Тоест, Кудрин и хора като него казват на тези, които политиката им е съсипала през последните години: „Все още има какво да продадете - не искайте помощ“.

Бедните в Русия днес не са тези, които не искат да работят. Тези, които не искат да работят, по странно стечение на обстоятелствата се оказват богати. Бедните хора са тези, които или не могат да си намерят достойна работа, или не получават достойна заплата на работното си място.

Между другото, приличната заплата днес не е мизерният 13 000 рубли жизнен минимум (280 лева) и не е 40 000 рубли (800 лева) - официалната средна заплата в страната. 40 000 (чисто) днес е минималният стандарт за достоен живот. Идеята за прилична заплата днес се доближава до сумата от 100 000 рубли (2100 лева). И хората с манталитет на Кудрин могат да повтарят, колкото си щат че това са субективни и необосновано високи изисквания - обаче не е важно какво ще кажат Кудрин или Силуанов по тази тема.

Работата е, че тези идеи съществуват и те са станали стабилни. Ако е така, това е прословутата „цена на труда“, тоест сумата, която служителят ще счете за достойна и приемлива за себе си, а оттам - ще третира съответно и работата си.

Защото, когато служител получава заплата, която счита за недостойна и недостатъчна, той или започва да стачкува и да строи барикади (което все още не се случва в Русия), или, още по-лошо за страната и нейната икономика, влиза в „Руска стачка". Тоест той официално не протестира и работи в най-добрия случай половината от това, за което му се плаща: "Те ще се правят, че плащат, ние се правим, че работим."

Проблемът не е в нежеланието за работа. Проблемът е нежелание за плащане. Проблемът е, че работата не осигурява достоен доход. Стига се до работещи бедни.

И някой ще попита откъде се е натрупала такава омраза в обществото ...

И до голяма степен вината за това дори не е в частната собственост и предприемачеството като цяло: вината за това е на държавата. Защото началната точка за нивото на заплатите се определя от държавата.

Ако държавата плаща прилични пари в публичния сектор, хората ще отиват да работят в публичния сектор. А предприемачите ще бъдат принудени да се конкурират с държавата, като повишават заплатите в своите предприятия. Ако държавата превръща държавните служители, ако не в просяци, то в „работещи бедни“, бизнесът може да си позволи да поддържа заплати на подобно ниво за по-голямата част от работниците в своята сфера, като отделя огромни средства за себе си и за близките си.

Съответно социалната диференциация нараства, има повече милиардери и има неизмеримо повече в нищета, които властите отнасят към просто бедните. И властите трябва да изготвят закони за това как да ограничат продажбата на оръжия и как да организират гласуването на избори, така че, от една страна, никой да няма време да осъзнае защо и как гласува, и още повече - никой да няма възможност да провери дали гласовете са преброени правилно. Или изборите да се проведат, както в Америка.

Победата над бедността не се постига чрез целеви обезщетения за нуждаещите се. Победата над бедността се постига чрез прилично ниво на заплати в страната. Защото неизработените пари бързо се обезценяват и покваряват. Защото приличните пари пораждат достоен интерес към труда, без който няма да има интерес към труда или производителността на труда.

Превод: В. Сергеев