/Поглед.инфо/ Поредният пети Източен икономически форум се провежда във Владивосток, който през този много кратък период се превърна в едно от най-уважаваните места за международно сътрудничество не само за Азиатско-Тихоокеанския регион, но и за целия свят.

Миналата година, когато политическите лидери на Русия, Китай, Япония и Южна Корея лично участваха в ИИФ-2018, а президентът на Китай Си Цзинпин сякаш разви тезата на министър-председателя на Страната на изгряващото слънце Шиндзо Абе, че регионът претърпява голям завой в своята история, целта на която е „премахване на остатъците от следвоенния пейзаж и запълване на бъдещето с надежда“ и обяви план за създаване на „Големия икономически пръстен на Североизточна Азия“. Разбира се, че в състава на този „Пръстен на СИА трябва да влизат освен самия Китай и Русия, Япония, двете Кореи и Монголия – шест държави, на които се падат 23% от населението и 19% от БВП на света.

Това е план за грандиозен геостратегически пробив, който приканва Япония да се измъкне от „американския чадър“ и да се присъедини към руско-китайския стратегически съюз, като така да му се придаде, заедно с руското армейско развитие и китайската икономика, необходимото „високотехнологично“ измерение, като по този начин се създаде нов доминиращ „център на силата“ на глобално равнище. Дори ако вземем данните за БВП на страните от света по паритет на покупателната способност за 2018 г., сам по себе си триъгълникът Москва - Пекин - Токио би представлявал повече от 35 трилиона долара, или повече от 25% от световната икономика - 1,7 пъти повече от САЩ и 1,5 пъти повече от Европейския съюз и точно толкова като Г-7, с изключение на самата Япония. В отговор Шиндзо Абе даде да се разбере, че предложението е разбрано и прието за разглеждане. Прехвърлянето на властта от император Акихито на наследника му Нарухито също говори за възможността за промяна на курса на официално Токио. Но през последната година не настъпиха фундаментални промени "на японския фронт".

„Моментът на истината“ може да стане срещата на високо равнище на Г-20 в Осака в края на юни, но най-поразителното събитие там беше срещата между Путин и Тръмп и домакините „се прибраха в сенките“. Освен това в руско-японските отношения беше доста ясно идентифицирано ново „охлаждане“, проявено от задълбочаващия се конфликт около Курилските острови. Въз основа на това можем да заключим, че Москва и Токио „не са достигнали до съгласие“. Най-вероятно - временно, тъй като логиката на събитията вкарва Япония все повече в геополитически „капан“, решението на което може да бъде или война, или приемане на предложение за създаване на „Далекоизточен триъгълник“, изразено от другаря Си миналата година. Но въпреки това ситуацията в момента изглежда точно така. Ето защо настоящият Източен икономически форум според всички очаквания трябва да се окаже като цяло по-малко представителен и по-малко „събитиен” от миналата година. Съответно не може да се разчита дори да се повтори рекорда за 2018 г., когато във Владивосток бяха сключени 220 споразумения на стойност над 31 трилиона рубли (почти 500 милиарда долара).

Това изобщо не означава, че Русия възнамерява да се откаже от активната политика в далекоизточните и азиатско-тихоокеанските направления. Това се доказва не само от поздравите на президента Владимир Путин и неговия пълномощен представител в Далекоизточния федерален окръг, вицепремиера Юрий Трутньов на Петия Източен икономически форум, но и редица решения, взети от ръководството на страната ни през последната година, включително прехода на Забайкалския край и републиката Бурятия от Сибирския в Далекоизточния федерален окръзи, както и обединяването на органите за изпълнение на националните програми за развитие на Арктика и Далечния Изток, укрепване на икономиката и сигурността на Южно-Курилските острови - дори такава „дреболия“ като стартирането на железопътна линия от БАМ до Якутск. Взаимоотношенията все още изискват по-нататъшно развитие не само с Китай и двете корейски държави, но и с Виетнам, Индонезия, Малайзия, Филипините и други страни от „южния фланг“ на Азиатско-Тихоокеанския регион - и дори отвъд него, до Индия (тази година във Владивосток ще пристигне премиерът Нарендра Моди, който отсъстваше от предишния форум). Тоест като цяло курсът на Кремъл „към Далечния Изток“ се поддържа и не се премахва от дневния ред, а корекциите му във връзка с настоящите икономически, политически и други обстоятелства са не само неизбежни, но и необходими.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели