/Поглед.инфо/ Не очаквах, че ще се върне дискусията от средата на миналото десетилетие дали на Русия ѝ е нужен глобален проект. Тогава дискусията носи абстрактен характер, далеч не всички бяха уверени, че Русия изобщо ще оцелее... И днес въпросът стои по различен начин, защото вече е очевидно за почни всички, че ролята на Русия на света в най-близко време ще се засили значително. Според мен вече се е засилила, благодарение на Путин (не се шегувам), но скоро това ще стане ясно на всеки, дори на откровените либерасти.
Но за осигуряването на на този процес трябва в икономиката да се прави нещо повече или по-малко разбираемо, макар за осъществяването на този момент е нужно, разбира се, да се организира сериозна чистка в наложилия се през последните 30 години елит. Личното ми мнение (тоест не подкрепено с факти, а основано на субективни усещания) е, че Путин много дълго не е искал да преминава към този сценарий, защото задължително ще доведе до кръвопролития (местни или масови). Но съдейки по всичко, през последните месеци се е “пречупил” и е разбрал, че Салтиков-Шедрин е прав в логиката, че “просвещението трябва да се внедрява умерено, по възможност като се избягват кръвопролития”.
Но днес такава възможност по всяка видимост, вече няма. Няма как да се внедри в днешните чиновници по хуманни методи, че Русия Русия е нещо свято, да крадат е лошо. Те са се борили за своето право да крадат и да не носят отговорност през 70-те и 80-те години, те го получават през 90-те и няма да се откажат от него. Затова и трябва да се борим наистина категорично с тях. Нищо лично - става дума за оцеляването на страната. Важното е борбата да се поддържа от народа. При това не в логиката “разкарайте ги тези, за да заемем тяхното място и сами да крадем”, а в логиката “отричаме се от стария свят, ще го стъпчем с краката си”. Тоест става дума за пълна смяна на модела.
Така, освен икономиката, пред нас стоят две сериозни задачи. Първата е да се изработи идея, която да сплоти народа в рамките на новия модел (в който да се краде не е хубаво!) и при това да се даде възможност да се получи много сериозна подкрепяща група в съседните страни (условна “Голяма Евразия” в термините на Путин или “евразийска валутна зона” в термините на книгата ми от 2003 година, или по друг начин). Обръщам внимание - не да се създава пиар-видимост на тази подкрепа, а да се получи реална подкрепа и сплотяване на нацията.
Трябва да отбележим, че настоящите професионалисти по Пиар и политолози не могат по принцип да решат подобна задача - те създават видимост, а не формират реалност. Тук са нужни напълно различни хора, но не ми е ясно как ще попаднат в днешен Кремъл. Впрочем, това не е моя работа, никога не съм се занимавал с държавна пропаганда. В края на краищата все още не е много ясно и как в правителството ще попаднат нормални икономисти.
Както беше отбелязано в средата на миналото десетилетие, има два глобални проекта, които претендират за успех при осъществяването на поставената задача. Това са “Червеният” и “Православния” проекти. Логиката на Православния се изразява в забележителния документ, подготвен с усилията на моя съавтор Андрей Кобяков (има и други лица, но те играят вторична роля) под заглавието “Руската доктрина”. Имах участие в него (за което получих от тогава все още митрополит Кирил грамотата “ударник на православния труд”). Но от тогава са изтегли близо 15 години.
Стана ясно, че Православният проект днес не съответства на поставените днес задачи. Има ниска подкрепа сред населението, в РПЦ е силна очевидно компрадорската група, ориентирана към Ватикана, накрая, извън пределите на Русия православната идеология е доста слаба. РПЦ следва държавата, а не готви почва за неговото идване, нейната пропагандна активност извън пределите на Русия е крайно ниска. Тоест като инструмент на “меката сила” православието не може да се ползва днес. Затова и този вариант няма да се осъществи, да си го кажем в прав текст, православната общественост изпусна дадения и преди 20 години сериозен шанс.
Сега за Червения проект. Тук всички на пръв поглед е наред, рейтингът на Сталин расте, народът иска социална справедливост, още повече, че дори на фона на откровено капиталистическите страни нашите чиновници приличат на окупатори и насилници. А и в Източна Европа народът все повече гледа към нас, защото докато даваха пари, СССР можеше да се ругае, а когато престанаха, всички започнаха да си спомнят, че работата и жилището тогава се дават на всекиго безплатно. А и дори в Западна Европа започнаха да си спомнят логиката на “Червения” проект, а предвид развитието на кризата такива мисли ще се плодят и множат доста силно. Още повече, че при нас алтернатива е православието, а при тях агресивния ислям!
Но! Да си спомним, че Червеният проект вече е побеждавал в нашата страна, но не се задържа. Защо? Защото при него няма разработени мистични компоненти. Същият “небесен мандат” според китайската терминология, за който пише Андрей Девятов. Не, когато работника няма нищо, логиката на Маркс работи. А когато капиталистите започват да споделят (в рамките на конкуренцията със СССР, разбира се), то още нещо става необходимо. И това “нещо” СССР не успява да го разработи. Сталин се опитва да осъществи сценария на “Православния социализъм”, но не успява.
И така, понеже ценностната база на Православния проект и на Червения е една и съща (накратко Ислямският, в неговите нормални форми, също), то спешно е нужно да се разработи логиката на “православния социализъм”. Или за мюсюлманите - ислямски социализъм (да си спомним БААС). Със социалистическа по дух икономика и религиозни ценности. Това е абсолютно работеща конструкция, може д се вземе като основа “Руската доктрина”, да се вкарат съвременни философи, които поради липсата на работа по специалността се правят на политолози и нека пишат и устройват публични дискусии. От тях ще има полза, а и народът ще разбере това-онова.
И сега, в самия край, към дискусията за паметника на площад Лубянка. Е, първо, нека се радваме, че не ни беше предложен паметник на Гайдар или Елцин (обаче, съдейки по отношението на народа към “Елцин центъра” такъв паметник би трябвало да бъде ограден с бодлива тел). И двата предложени варианта са просто избор между Червения (Дзержински) и Православния (Александър Невски) проекти. Като се вземат предвид редица обстоятелства.
На първо място, Дзержински е свързан в света не само с величието на СССР (и някакъв полезен страх от руските специални служби), но и с имперските идеи като цяло, както и с приятелството на народите (Дзержински е наполовина поляк, наполовина евреин, но абсолютно руснак във възгледите си). Второ, той (за който малко хора знаят), заедно със Сталин и Урицки, е човекът, който е посредник между Генералния щаб и болшевиките през октомври 1917 г. Тоест, на него дължим, че бяха унищожени другарите от Временното правителство, които свалиха царя и продадоха родината си. Точно като хората на Гайдар-Чубайс през 90-те, а дори и по-късно.
И Александър Невски избра за свой партньор Голямата степ, а не Запада (както брат му, между другото). Няма да се занимавам с тълкуването на Игото тук (въпреки че имам мнение, че за обикновеното руско население точно това Иго не е минало много добре, Киев е разбит от Юрий Долгорукий, Андрей Боголюбски и много други), просто ще отбележа, че Великото Литовско княжество, което избира Запада, в резултат просто изчезва. А Полша като цяло не получава много, постоянно се използва като пушечно месо срещу Русия. Така че Невски се оказва страхотен стратег и мястото му в историята на Русия далеч не е последното и не двете битки със шведите и германците са основните тук.
Между другото, струва ми се, че народът като цяло гласува за Дзержински (тъй като той гласува за Сталин при гласуването на символа на Русия, но това не се хареса на тези, които контролираха гласуването). Това е около 70 процента, но отново това е моето лично мнение. И затова за външния наблюдател щях да върна Дзержински на мястото, но наблизо щях да сложа Александър Невски или Иван Грозни. Тъй като всички останали площади около Кремъл вече са заети. Теоретично Александър Невски може да бъде поставен на мястото на Владимир (неговото място е по-скоро близо до храма “Христос Спасител”), но добре, нека не вземаме лош пример по отношение на паметниците. И да не забравяме, няма да мине толкова време и ще трябва да се избере място за паметник на Сталин.
Превод: В. Сергеев