/Поглед.инфо/ Степента на агресивност на защитниците на враговете и защитниците на Лукашенко е зашеметяваща. При това реалността вече не ги вълнува, достатъчно е да се прочетат коментарите под мненията ми във “Фейсбук”. При това най-интересното е, че тези хора дори не разбират какво именно пишат. По-точно не искат да разберат.
Изобщо нямам никаква информация какво се случва в Беларус. Дори не знам доколко наистина хората излизат по улиците на Минск. Съответно просто коментирах две очевидни партенки. И това предизвика диво брожение. Защо. Частично съм дал отговор на въпроса в изказването си за подготовката на новия рунд на “Голямата игра”.
Но трябва да повторя основните тези, защото са принципно важни.
Същността на проблема е, че практически никой на света няма приемлив за обществото образ на бъдещето. Либералният “цифров концлагер” се крие зад “правата на малцинствата”, но падението на жизнения стандарт заради изчерпването на основния либерален икономически ресурс (позитивният ефект от доларовата емисия) обрича този проект (с голяма вероятност) на провал. Това е очевидно от икономическа гледна точка: безсмислено е да контролираш поведението на хората, които няма какво да ядат. От тях не се откопчват и глоби.
Отбелязваме, че това не може да го обясниш на идейния привърженик на либералния тоталитаризъм, което се вижда добре в дискусиите около Беларус. Но работата е там, че вече няма пари за всичките и съответно започват рязко да поумняват. Така че имаме всичките основания да гледаме на бъдещето с определен оптимизъм. С едно изключение - няма измислен образ на бъдещето - няма го в главите ни.
Защо? Това го обяснявам подробно в своите изказвания. Важно е друго - теоретически такъв образ на бъдещето има. И е изграден на основата на социализма. Както писах в “Спомени за бъдещето”, има още две насоки - национализъм и религиозен фундаментализъм, но те си имат недостатък - нямат възможности за икономически ръст. А социализмът, особено ако се усъвършенства внимателно, може да даде напълно добър резултат.
Има сериозни основания да се смята, че структурната криза в световната икономика вече е започнала (вижте макроикономическите обзори на Фондация “Хазин”). Ще продължи доста дълго, пет години ще има спад, а след това е неизбежна нова, “Още по-Велика” депресия. И тук Евразийската валутна зона, която може да стане образец на модела, осигуряващ икономически ръст, ще се окаже явен световен лидер. Друг е въпросът как ще реагират конкурентите на това. Впрочем, понеже не им върви, не е изключено, че вътрешните им процеси ще им бъдат по-важни.
Преди пет години възможностите на транснационалните банкери, на елитите на “Западния” глобален проект, изглеждаха неограничени. Но след като ефектът от използването на емисионните долари изчезна, се изясни, че собствената инфраструктура е започнала самостоятелна игра. Типичен пример са Полша и Прибалтика в отношенията с Германия, която вече просто не може да издържа всички лимитрофи. Феноменът Тръмп в този смисъл е много показателен.
Но нито Полша (която е поела по пътя на национализма), нито Тръмп (който до голяма степен е също националист), нито Китай не представят нищо ново, а и не могат да представят. Нямат позитивен образ на бъдещето. В своите онлайн-лекции съм разказвал подробно за това. И като следствие е неизбежен разпадът на единната доларова система (тези дни ще разкажа как ще бъдат устроени валутните зони). Всички те неминуемо ще се връщат към стария капиталистически модел с изключение на Евразийската (начело с Русия) и, може би Китайската.
За Китай трябва да говорим отделно, а Русия може днес да извърши “ляв” завой. Може, но това не значи, че задължително ще го извърши. Много пъти съм говорил, че “левият” завой е оптималната стратегия за Путин, говорил съм, че той разбира това. Но е отделен въпрос дали ще успее. Но ако бъде извършен такъв завой, то животът ни може да се промени силно. Според мен тогава ще стане ясно защо нашите съседи са се насочили към нас. Защото, когато започнем да растем на фона на общия спад, отношенията с нас ще се променят сериозно.
Разбира се, ако Украйна беше избрала Евразийския съюз още тогава, през 2014 година, тя сега щеше да е доста по-добре, отколкото сега. Но, въпреки това, тогава към нас можеха да бъдат предявени много претенции. Например, за руските олигарси, корупцията и началото на икономическия спад. Спадът, впрочем, продължава и до сега. Но смяната на модела би променила радикално тази картинка. И тогава с интерес ще погледнем съседите си .
В заключение може да отбележа, че днес се намираме в ситуация, подобна на тази, описана от Ленин навремето: “Вчера беше рано, а утре ще е късно...”. Разликата е там, че преди година беше рано, а ще стане късно след месец-два.... Но това не променя същността. Стигнали сме до момент, когато може да уловим голямата награда... И ще е глупаво да изпуснем момента.
Превод: В. Сергеев