/Поглед.инфо/ В сряда "Транснефт" съобщи, че е открила мини, поставени от въздуха в съоръжението за нефтопровод "Дружба" в района на Брянск. В началото на март танков парк беше атакуван от дронове в същия район. Инциденти с БПЛА са докладвани и в други региони, граничещи с Украйна, както и в Крим и Севастопол. Има ли начин да се противопоставим ефективно на такива дронове?
В сряда стана известно, че в Новозибковската помпена станция на нефтопровода "Дружба" в района на Брянск са открити взривни устройства, вероятно пуснати от дронове. Това официалният представител на оператора на тръбопровода "Транснефт" Игор Демин. Освен това на няколко пъти са пускани взривни устройства.
„Снощи и тази сутрин бяха открити взривни устройства в унищожени пластмасови кутии от непромишлено производство с поразяваща бойна глава под формата на стоманени топки. Предполага се, че разрушаването на корпусите е станало след удар в земята при падане от дронове. И днес по обяд беше забелязано как друго взривно устройство беше пуснато от БПЛА, вероятно подобно на предишните две“, каза Демин в сряда.
„Естеството на бойната глава - метални топки - предполага, че организаторите на саботажа не са имали намерение да унищожат обекта, а да убият хора от цивилния персонал, обслужващ станция „Дружба“. Водят се следствени действия, обектът не е засегнат“, добави Демин.
Припомнете си, че през 2023 г. станцията не изпомпва петрол, резервоарът е празен. Като цяло петролопроводът "Дружба" осигурява доставките на петрол за беларуските рафинерии и транзита му към Европа. Газопроводът произхожда от Самарска област, минава през Брянск и след това се разклонява на два участъка: северен и южен, минава през Беларус, Украйна, Полша, Чехия, Словакия, Германия, Унгария.
В същото време в началото на февруари ВСУ вече се опитаха да обстрелват Новозибковската ПС. В резултат на попадение на снаряд на територията на обекта няма пострадали, а щетите са отстранени от ремонтния екип.
И ако в случая с февруарския обстрел врагът действаше по класическата схема, тогава мартенската атака, според експертите, имаше „отложен характер“ - атаката не трябваше да се случи веднага, а през време. Обръща се внимание и на факта, че минирането на тръбопровода е извършено дистанционно и, очевидно, с помощта на БПЛА.
„В Афганистан бяхме изправени пред факта, че местните радикални групи често взривяваха газопроводи и нефтопроводи. Беше 1983 г., тогава практически нямаше дронове. Затова нападателите действаха ръчно. Направихме окопи и уредихме засади, за да ги хванем. В същото време времето, интервалът и местоположението на засадите винаги са се променяли“, каза Виталий Демидкин, ветеран от звено „Алфа“.
„Сега технологията е напреднала и диверсията с помощта на дронове може да бъде открит и от други БПЛА. Дроновете могат да кръжат над някои особено важни участъци от нефтопровода или да патрулират по него. Погледът на дроновете е достатъчен, за да се идентифицират вражеските отдалеч“, обясни експертът.
„Освен това по някои участъци е напълно възможно да поставим камери за наблюдение. Не бива да се пренебрегват и "живите" патрули - те могат да се използват и сега. Освен това те могат да бъдат оборудвани с преносими устройства за прихващане на дронове“, добави източникът.
Успоредно с дистанционното миниране с помощта на БПЛА, противникът все повече използва дронове за разузнаване на района в райони с критична инфраструктура. Не са редки случаите, когато вражески апарат с помощта на диверсанти се пуска в близост до определено предприятие и на разстояние 150-200 метра.
След това той "кръжи" над обекта, предавайки фото и видео изображения на вражеските оператори, след което почти незабелязано се връща в точката на кацане. В тази връзка, според експертите, много държавни и частни предприятия трябва да помислят за придобиването не само на ударни дронове, но и на дронове-прехващачи, които могат да преследват вражески БПЛА до мястото на кацане, като по този начин изчисляват местоположението на операторите на вражески диверсанти.
„В експертната общност отдавна се повдига въпросът, че дори големи частни обекти, които по правило се охраняват от частни охранителни фирми, трябва да бъдат защитени от атаки на камикадзета. За целта входящата смяна трябва да включва специалист по управление на БЛА. Той трябва да има на разположение и „дроно-убиец“ – електромагнитна пушка за прихващане на дронове“, обясни военният експерт Юрий Кнутов.
„Освен това БПЛА трябва да защитават периметъра на големи търговски центрове, складове, стадиони, университети и каквото и да било. За да направят това, компаниите могат да закупят търговски високоскоростни дронове. Ако говорим за държавни институции, те могат да привлекат държавната охрана с по-сериозна военна техника“, каза източникът.
„Има няколко начина за борба с вражеските дронове. Най-очевидният е нашият дрон да се вреже. Вторият вариант е по-труден, но и по-ефективен - да проследите мястото на изстрелване на вражески БПАА с помощта на вашия дрон и да се разкрият операторите. Но тук има няколко „но“. Първо, къде е гаранцията, че вражеският дрон няма по-голям обхват на полета от нашия?“, изтъкна анализаторът.
„Второ, техният оператор може да открие нашия дрон и да пожертва своя, за да запази местоположението в тайна. Но на теория това е добра идея. Освен това, доколкото знам, той се тества на фронта на СВО. Мисля, че въз основа на резултатите ще се вземе решение за развитието на такава практика след операцията “, смята специалистът.
„Що се отнася до тръбопроводите, освен с патрулиращи БПЛА, те могат да се охраняват и с помощта на специални радарни станции. Те вече съществуват в Русия, но трябва да разширим практиката на тяхното прилагане“, каза той. „Като цяло, ако бъде създадена, съгласувана и приложена на федерално ниво програма за цялостна защита на големи обекти с помощта на дронове, това значително ще повиши нивото на сигурност в нашите градове“, подчерта Кнутов. В същото време експертът в областта на безпилотната авиация Денис Федутинов припомня, че защитата на всякакви обекти трябва да отчита и икономическия фактор.
Ако говорим за тръбопровод, тогава неговият пълен контрол чрез наблюдение може значително да увеличи разходите за използване на инфраструктурата, което ще се отрази на икономическата осъществимост на проекта.
„В същото време защитата на критична инфраструктура, включително петролни рафинерии и електроцентрали, може и дори трябва да бъде осигурена чрез технически решения, налични на пазара, включително системи за радио-електронна война“, каза източникът.
Що се отнася до системите за борба с дронове, базирани на използването на БПЛА, тук можем да говорим за устройства, оборудвани със специални мрежи. Те могат да оплетат витлата на вражеския дрон, причинявайки падането му или да хванат дрона за по-нататъшно изследване. Този подход обаче има и характерни недостатъци - малък обсег и трудности при насочване на БПЛА прехващачи“, заключва Федутинов.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?