/Поглед.инфо/ За първите осем месеца на 2021 година Русия е добила 215,07 тона злато. При това за износ са изпратени 182,3 тона злато. Предимно в Лондон, нашия пряк геополитически противник.

Подобно нещо стана възможно “благодарение” на политиката на Централната банка, която се отказа да закупува злато на вътрешния пазар още през април миналата година. А това беше момент, когато практически 90% от златото, добивано в Русия, отиваше в златно-валутните резерви. Решението на ведомството на Набиулина да се откаже от покупката на злато е обусловено от “препоръките” на МВФ. Според Фонда в резервите на страната делът на златото не трябва да превишава 20%.

Може би за някои страни подобно нещо е оправдано. Нали за покупката на злато другите държави харчат чуждестранна валута, отслабвайки така курса на националната си валута. Но въпросното правило по никакъв начин не пасва на Русия.

Нашата страна е най-големият производител на злато на света. ЦБ има възможност да купува скъпоценния метал не за долари и евро, а за рубли. Като дори ги печата.

Но това противоречи на правилата на либералния монетаризъм, чийто привърженик е Елвира Набиулина. В резултат на това за година и половина стотици тонове злато са се отправили в чужбина. Златодобивните компании, регистрирани, разбира се, извън нашата юрисдикция, са получили своята печалба, изпращайки я в офшорки. Така нашата страна не е получила на практика нищо. Ако не се смятат заплатите на работниците, данъците и някакви допълнителни неголеми бонуси.

А сега как трябва да функционира нормалната система на “златния” пазар.

Държавата трябва да отмени приватизацията на златодобивните компании. Няма да се спираме подробно върху този процес. Той може да премине в различни форми.

По-нататък схемата може изглежда по следния начин.

- Определя се себестойността на златото+инвестиционната надбавка, която ще отива за обновяване на фондовете, модернизация, откриване на нови производства и т.н.

- Централната банка изкупува добиваното в Русия злато на пазарна цена. Скъпоценният метал заминава в резервите. За изкупуването на златото Банката на Русия провежда целева емисия.

През 2020 година в Русия са добити 340,17 тона злато. Според настоящия курс стойността на един тон е 58,68 млн. Долара. Стойността на целия миналогодишен обем е 19,961 милиарда долара. Според настоящия курс това са 1,422 трилиона рубли или 1,1% от прогнозирания БВП за 2021 година.

Тези напечатани пари в какъв случай не могат да ускорят инфлацията дори при голямо желание. Монетизацията на руската икономика в момента е 48,7%, макар и преди година (октомври 2020 година) да се равнява да 52,37%

Ако се напечатат 1,422 трилиона рубли, то монетизацията ще стане едва 49,8%

- Държавната компания, производител на злато, получава от Централната банка свежо напечатани пари. Оставя си себестойността + инвестиционната надбавка.

Чистата печалба се насочва към инвестиции в реалния сектор на икономиката.

- Инвестициите текат по принципа на вложените средства във Фонда за национално благосъстояние. Тоест са дългосрочни и евтини пари. Техният обем може предварително да се оцени на няколкостотин милиарда рубли годишно.

Парите са сравнително малки, но са важни за осъществяването на точкови проекти за развитие на страната. Но е важно, че Русия ще може да използва двойно своите ресурси.

- На първо място златото остава в Златно-валутните резерви. Значи може във всеки момент да се обмени за валута.

- На второ място рублите, платени за златото, ще работят за икономиката. За повече разбиране да разгледаме следния пример.

Да допуснем, че цената на един тон злато е 2 милиарда рубли. От една страна тези 2 милиарда ще отидат в златно-валутните резерви. От друга страна, същите 2 милиарда ще отидат за държавната златодобивна компания. От тях 1 милиард ще бъдат изразходвани за заплати, данъци, модернизация и разширяване на производството. Още един милиард ще бъдат инвестирани в други проекти от реалния сектор на икономиката.

Така при номинална стойност на тон злато от 2 милиарда рубли, реалната му стойност за нашата икономика ще бъде 4 милиарда рубли.

Превод: В. Сергеев