/Поглед.инфо/ Ние и досега изпадаме, меко казано, в недоумение от вчерашното решение на Централната банка на Русия. Повишаването на лихвения процент със 0,75% до 7,5% не е просто вредно за икономиката действие, а открит присмех на глобалистите над държавниците.

Именно така трябва да се оценява вчерашното решение по основния лихвен процент. Плюят по лицето на държавниците, говорят им че могат да правят всичко, което си искат (да увеличават субсидиите за основните отрасли, да се борят с олигарсите, да се опитват да разпечатват Фонда за национално благополучие), но докато руската парична система се намира в ръцете на глобалистите, всичките им опити да откъснат Русия от лапите на икономическия либерализъм са обречени на провал.

Да добавим намека в речта на Набиулина, че през декември основният лихвен процент може да скочи с още процент. В случай, че държавниците не се успокоят. И абсолютно смехотворното заявление, че на световните пазари има криза на предлагането, съответно основният лихвен процент трябва да се повиши.

Може да се помисли, че при повишаването на основния лихвен процент от Централната банка тарифите за фрахт на контейнери на СВЕТОВНИЯ пазар внезапно ще паднат. Не търсете логика в думите на Набиулина.

Логиката се заключва в това, че повишаването на основния лихвен процент е отговор на действията на държавниците. Това е отговор за загубата през 2020 година.

Нека си представим как утре Набиулина подава оставка. Ще се промени ли нещо. Разбира се, че не, защото нашата Централна банка не е суверенна структура.

Най-малкото, че според законодателството, ЦБ на РФ не носи отговорност за развитието на икономиката и за ръста на благосъстоянието на населението. За разлика от например Федералния резерв на САЩ или Банката на Англия.

За да стане ЦБ независима от глобалистите структура, трябва да сменим законодателството. Лесно е да се напише, но е трудно да се направи.

Какво ще стане, ако уставът на ЦБ се промени? Отговорът е очевиден. Международните рейтингови агенции ще сринат рейтингите както на страната ни като цяло, така и ще нанесат прецизни удари по облигациите, акциите на държавните компании и така нататък.

Например ще сринат рейтингите на Облигациите на федералния заем на РФ, в които делът на чуждестранните инвеститори е 20%. Чужденците ще започнат масово да продават облигации.

Първо това ще доведе до срив на нашата национална валута, защото ще възникне рязко искане за размяна на рубли за долари и евро.

На второ място след международните инвеститори панически ще започнат да изтичат родните. Доходността на Облигациите на федералния заем ще паднат до минимума. Правителството повече няма да може да пуска облигации дори за да покрие своите задължения по старите.

На свой ред Облигациите на федералния заем ще доведат до срив на целия ни финансов пазар, защото значителна част от облигациите се държат от банките, които при крах на ОФЗ частично няма да успеят да изпълнят задълженията си пред население и бизнес.

Разбира се, теоретично може да се рискува и да се опитат да нулират всичко. Да се опитат да излязат от глобалистката финансова система с един размах. Но рисковете за моменталното вкарване на страната в предфалитно и фалитно състояние са очевидни.

Няма как да се обясни на населението, че ние се избавяме от диктата на МВФ и прочее гадости. Ще възникне социална криза, ръст на антиправителствените настроения, митинги на опозицията. Тук Западът, без съмнение, ще се възползва от обстановката.

Общо взето ситуацията е много сложна. Честно казано и ние не знаем какво да се прави. Теоретично може да се постави начело на ЦБ управник, който да саботира като партизанин препоръките на МВФ. Но това ще стане очевидно на практика веднага.

През 2013 година най-вероятен кандидат за поста директор на ЦБ беше Сергей Глазев. Но не успяха да прокарат кандидатурата му. Рисковете бяха твърде големи. В резултат беше взето решението за Набиулина, която се смята за компромисен вариант. Именно компромисен и неутрален. Но се случи така, че тя стана радикален монетарист, изпълняващ на практика всичките препоръки на МВФ. За което получи и съответните премии.

Превод: В. Сергеев