/Поглед.инфо/ Има такъв празник. Като Нова година е. Всички ни обединява. Защото ние ги направихме. Те бяха в такава красива униформа. И можеха да воюват. И техниката им беше много хубава, обмислена, съвременна. Идеологията им беше уникална - все пак е много приятно да се смяташ за “висша раса”. И цяла Европа работи за тях. И с мотивацията нямаха проблеми - нали все нещо е карало войници и офицери да носят като спомени снимки от изтезания. Но ние ги направихме.
В началото на войната положението ни беше лошо. С огромни загуби. Системата в движение по време на войната беше принудена да се престроява и да устои на новия военен бит. Трябваше да се учи как да се живее в новите много ненормални условия. И не всичко в тази система бе хубаво. Имаше трагични грешки. И тук пристигнаха те. И те силно разчитаха страната сама да се разпадне, да рухне под товара на проблемите си. Но все пак ги направихме. Защо? Защото никога няма да се примирим с неканени гости. И с чуждите не обсъждаме работата си. Горди сме. И не винаги имаме добри управници. И не всичко ни се получава. Често заличаваме своето минало и започваме да живеем отново. И често се объркваме в ежедневието, в държавния бит и устройваме фестивал на непослушанието, оказвайки се на ръба на пропастта. Но винаги се случва чудо. При това то се появява някъде отвътре. И побеждаваме. Чуждите при себе си. Чуждите вътре в себе си. Така и живеем. Но сами. Това е важно.
Ветераните от Великата Отечествена война намаляват с всяка изминала година. В живота ми скоро ще настъпи денят, когато няма да остане и един жив участник в тази страшна война. Но сега не ми се мисли за това. Иска ми се да кажа на живите: вие сте наистина прекрасни! Вие сте най-добрите! Вие сте колективната причина да съм жив на света. Завърших исторически факултет и знам, че според плановете на фашистите не е трябвало да ме има. Трябвало е планомерно да ни унищожат, други да превърнат в роби. При това в техните планове доста делово се описват страшни работи. Работи, за които не трябва да се мисли. А с нас дори са ги правили.
Но благодарение на вас, драги ветерани, ме има. Има ме такъв. Може би не такъв, какъвто ми се иска, не напълно законопослушен. И има още купчина други като нас. Различни: умни и неумни, покорни и не много, богати и бедни, обичащи котки и предпочитащи кучета, образовани и “реални”, вярващи в Бога и в не-Бога, движещи се в бизнес-класа и с билетче за градския, гънещи гръб на вилата и купуващи домати за хиляда рубли килото - накратко, всички ни с всичките смешни и скучни подробности. Всички сме живи. Живеем. И вие живеете. Сега не ви е лесно да го правите. Да живеете. Но вие задължително се постарайте колкото се може по-дълго да не ни оставяте. Защото с вас е по-спокойно и леко.
Наистина, понякога се налага да защитаваме нашата и вашата Велика Победа. Намират се различни странни хора с ампутирани памет и съвест. Те се появяват някъде из нас и някак си успяват да оцапат всичко свято, което ни пази и ни дава сили. Ние ще си имаме своя война. Но тази война за паметта за нашата Победа не се сравнява по трудността и жертвите си с онази война. Така че задължително ще се справим. Всичко ще е наред.
Превод: В. Сергеев