/Поглед.инфо/ Китай обяви още едно историческо чудо: Пекин е изкоренил бедността. В изявлението на Пекин има зрънце хитруване. Става въпрос, разбира се, за абсолютната бедност. Само през последните осем години близо 100 милиона китайци са успели да се издигнат над прага на бедността. Как се преодолява бедността по китайски и трябва ли Русия да възприеме такива методи на борба?

„Бедността свърши, извършено е още едно историческо чудо!“ - каза ръководителят на Китайската народна република Си Цзинпин. През последните осем години властите са инвестирали повече от 1,6 трилиона юана (246 милиарда долара (Един юан е 25 български стотинки - бел.прев.)) в борбата срещу бедността, каза той. В резултат на това през това време почти 100 милиона души са успели да се издигнат над прага на бедността, 832 окръга и 128 хиляди села са изтеглени от бедните региони. Само за 40-те години, в които се води борбата, Китай успява да изведе 770 милиона души от бедността. Сега нивото на бедност в КНР е определено на 0,2% от населението, но властите се опитват да намалят и тази цифра до нула.

Разбира се, в това твърдение има зърно хитруване. Става въпрос за изкореняване на абсолютната бедност, а не на бедността като такава. Фактът, че китайците са преодолели линията на бедност, не означава, че са станали много богати, казва Алексей Маслов, ръководител на Института за далекоизточни изследвания на Руската академия на науките, професор във Висшата школа икономика.

„В Китай бедността не се бори чрез увеличаване на заплатите, а чрез хитри финансови и данъчни маневри. Например е въведена минимална заплата, която не се облага с данък - 5 хиляди юана (приблизително 1250 лева). Човек, който получава по-малко от тази сума на месец, не плаща данъци, което означава, че хората са успели да спестят повече пари за себе си “, отбелязва Маслов.

„Елемент на хитруване от страна на властите на КНР може да се счита , че линията на бедност в Китай е 6,33 юана на човек на ден (1,60 лева на ден - 1 долар), докато нивото на бедност на ООН е 1,9 долара на ден, тоест два пъти повече. Ако Китай изчислява по дефиницията за бедност, базирана на методологията на ООН, броят на бедните в страната би бил по-голям , отбелязва финансовият анализатор Артьом Деев.

И все пак трябва да се признае, че Китай постига големи успехи за 40 години борба. И му отнема повече от един трилион юана. За щастие китайската икономика нараства със скокове. БВП на Китай само през последните 10 години е нараснал от 1,2 трилиона долара през 2000 г. до над 15 трилиона долара през 2020 година. БВП на глава от населението се е увеличил десетократно за десет години - до 4 хиляди долара.

Има пет етапа в борбата с бедността. Първите програми започват да работят през 1978-1985. По-специално, през 1978 г. е проведена поземлена реформа. Системата за колективно управление на народната общност е заменена от система на отговорност по договори с домакинствата. „В същото време правителството повишава изкупните цени на селскостопанските продукти, отваря селския пазар и насърчава развитието на селските предприятия. Нетният доход на селянина е нараснал 3,6 пъти за седем години “, отбелязва Артьом Деев.

На втория етап, след 1985 г., стартира програма за намаляване на бедността в селските райони чрез регионално развитие. Предоставяха се евтини заеми на частни фермери и се появиха програми за заетост на селските жители. В резултат делът на бедните в общото селско население е намалял наполовина от 1986 до 1995 г.

Следващият седемгодишен план (1994-2000 г.) включва инфраструктурни проекти за изграждане на пътища, жилища и други обекти с участието на бедните, казва Деев. На онези бедни хора, които са готови да започнат собствен бизнес, са дадени заеми с ниски лихви. Към 2000 г. броят на бедните в селските райони е спаднал от 80 милиона на 32 милиона.

От 2000 до 2010 г. стартира интегрирана програма за развитие на селските райони, обучаваща жителите на селските райони и тяхната миграция в градовете. Идентифицирани са бедни окръзи, където индустрията започва да се развива. „Важно е проектите да не са били налагани отгоре, а да се определят от самите селяни. В резултат броят на бедните в селските райони е спаднал от 32 милиона на 7 милиона “, каза Деев.

През 2011 г. правителството на КНР стартира нова програма за подпомагане и развитие на бедните селски райони. 14 бедни региона, 832 бедни окръга и 128 000 бедни села са определени, върху които да се работи въз основа на десетилетия опит. Последният етап от програмата се пада през 2020 г., когато избухна пандемията. Последното обаче не пречи да се постигне резултатът.

„Урбанизацията на страната изиграва голяма роля. Когато Дън Сяопин започва реформите си през 80-те години, около 20% от населението на Китай живее в градове и 80% в села. Сега е точно обратното: повече от 60% от китайците живеят в градовете и 40% в селата. Градът е предоставил на хората повече възможности за доходи, което е създало средна класа от над 400 милиона души. Такива хора започнаха да консумират повече стоки и услуги, което създаде повече работни места за бедните “, обяснява синологът Маслов.

В същото време той вярва, че най-трудният етап на урбанизация е преселването на хората от бедните планински райони. „В Китай има много планински села, които са изключително трудни за осигуряване с електричество или храна. Хората обаче просто не искаха да напуснат там, да се преместят в по-проспериращи райони и тази кампания стана много сложна за правителството “, казва синологът.

Преодоляването на бедността не би било възможно без превръщането на селскостопанския Китай в индустриална държава. „Ако по-рано Китай живееше от сезон на сезон, сега той може да си позволи устойчив икономически растеж и стабилни заплати“, напомня Маслов.

Интегрираният и последователен подход даде резултати: през последните десет години броят на бедните хора в КНР е намалял с повече от десет пъти. Изучаването на опита на Китай също може да бъде полезно за руската програма за борба с бедността, която се решава чрез националните проекти.

„Приветстваме успехите на нашите китайски партньори. Китай е много голяма държава с много много население “, каза Дмитрий Песков, прессекретар на руския президент. Според него подобни успехи говорят за планираното развитие, въпреки всички трудности на кризата, свързани с коронавируса. „Борбата с бедността е абсолютен приоритет на ръководството на страната“, добави Песков.

„Логично е Русия да обмисли внимателно опита на Китай в изкореняването на бедността в селските райони. Защото в Русия най-големият брой на бедните и хората с ниски доходи (под минималната заплата или на ниво близо до нея) също живеят в селските райони, далеч от градовете “, казва Деев.

В Русия делът на бедните сред селското население е 23,5%, а делът на бедните сред градското население е само 9,1%. Тоест една четвърт от селяните са бедни. Такива данни са дадени в доклад на Московския държавен университет. Бедни хора са тези, чиито доходи са под нивото на жизнения минимум в региона.

Но, разбира се, не бива да копира сляпо от китайците. Нещо повече, много неща съществуват в Русия отдавна. Това се отнася например за минималната работна заплата. До 2009 г. пенсии в Китай са получавали само онези, които са работили в държавната служба или в индустриално предприятие, а жителите на селските райони не са могли да разчитат на пенсия. „Ситуацията се промени след въвеждането на общата пенсионна реформа и днес почти няма възрастни хора без държавни плащания“, казва Маслов.

Определящият фактор е повишаването на нивото на образование на китайския народ. „Днес китайските университети са включени в световната класация, създават се нови професии и нови форми на обслужване. Китайците разработват и използват технологии за изкуствен интелект, облачно съхранение и т.н. Всичко това създава нови работни места и носи много пари на пазара. И така, Китай преди 20 години и Китай днес са две различни планети “, заключава синологът.

Световната банка ежегодно наблюдава процента на хората, живеещи под националната граница на бедността. „В Китай степента на бедност през 2000 г. е била 49,8, а през 2019 г. - 0,6. Но у нас борбата с бедността също се води на прилично ниво: ако през 90-те години в страната имаше 64 милиона бедни граждани, сега има по-малко от пет милиона души “, коментира Артьом Тузов, финансов анализатор.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели