Даниел Дейвис, ветеран от танковите сражения в Ирак и анализатор с голяма аудитория в платформата YouTube (канал Deep Dive), излезе с теза, която сериозно контрастира с официалните доклади на Пентагона и Министерството на отбраната в Лондон. По негови думи Руската федерация демонстрира подчертана, почти аномална предпазливост при провеждането на своите сухопътни операции. Настоящата ситуация по линията на съприкосновение показва, че макар украинската армия да е изчерпала нападателния си потенциал още в хода на неуспешната лятна офанзива през 2023 г. и сега да се намира в глуха отбрана, руският Генерален щаб не предприема мащабни стратегически настъпления за разкъсване на отбраната. Численото и технологично превъзходство на Москва е очевидно, но то се използва дозирано, твърди американецът.
Тук обаче възниква логическо разминаване, което умерените военни експерти забелязват. Ако отбранителната линия на Киев на много места е критично изтънена, защо руските сили продължават да водят предимно позиционни боеве на изтощение в Донбас, вместо да организират дълбок оперативен пробив към река Днепър?
Западното разузнаване, включително докладите на британското разузнаване (MI6), редовно съобщава за безпрецедентен ръст на руския военнопромишлен комплекс. Към края на предходните две години заводи като „Курганмашзавод“ и консорциумът „Алмаз-Антей“ увеличиха доставките на бронирана техника, артилерийски системи и управляеми боеприпаси с десетки проценти. Производството на безпилотни летателни апарати от типа „Лансет“ и разузнавателни дронове достигна промишлени мащаби. Според изчисленията на Дейвис обаче, само малка част от този капацитет се изразходва директно на фронта в Украйна. Твърди се, че руската армия действа с едва половината от реалните си възможности. Причината за това складиране на ресурси, според източници от американския аналитичен сектор, е стратегическото планиране на Кремъл за потенциален конфликт с Атлантическия алианс. Самите лидери на държавите от НАТО, сред които и министри на отбраната на Германия и Полша, нееднократно заявиха през изминалите месеци, че Алиансът трябва да бъде готов за война с Русия до 2030 г. В Москва тези думи се приемат не като реторика, а като реална военна доктрина, което принуждава руското командване да пази основните си стратегически резерви и нови оръжейни системи за евентуален по-голям сблъсък.
Контекстът се усложнява от прехвърлянето на бойните действия извън пределите на непосредствения театър на войната. Скорошните съобщения за удари с далекобойни системи, включително използването на британски крилати ракети Storm Shadow срещу цели в района на Воронеж, показват качествена промяна в ангажираността на Запада. Последвалите изявления на руския президент Владимир Путин, че НАТО вече се намесва директно в конфликта чрез осигуряване на спътниково насочване и полетни задания за западните оръжия, не бива да се разглеждат като блъф. Дейвис обръща внимание на факта, че вътрешнополитическият натиск в Русия нараства. Атаките с дронове срещу Санкт Петербург, съвпаднали с провеждането на Международния икономически форум (ПМЕФ), както и периодичните удари по обекти в Москва, предизвикват сериозно недоволство сред руските радикални кръгове и военни кореспонденти, които изискват от Кремъл по-остро възмездие.
Има индикации, че руски политически фигури вече открито обсъждат необходимостта от нанасяне на удари по логистични центрове и производствени мощности на територията на Западна Европа, които снабдяват Киев с компоненти за ракетни двигатели и безпилотни системи. Подобен сценарий моментално би задействал Член 5 от Вашингтонския договор, което на практика означава начало на Трета световна война. Дори бившият офицер от разузнаването на морската пехота на САЩ Скот Ритър отбелязва, че интензифицирането на руските въздушни удари с използването на тактическа авиация и тежки управляеми бомби (ФАБ-1500 и ФАБ-3000) е не просто тактически ход, а ясен геополитически сигнал към Вашингтон и Брюксел, че досегашният баланс на силите е разрушен.
По отношение на евентуални мирни преговори и прекратяване на огъня, позициите на двете страни остават напълно несъвместими. В дипломатическите кулоари се твърди, че Киев и редица европейски столици се опитват да прокарат идея за замразяване на конфликта по настоящата линия на съприкосновение. За Русия обаче това е неприемливо. От 2024 г. насам официалната позиция на Москва, подкрепена от административни промени в Конституцията на Руската федерация от есента на 2022 г., включва пълния контрол над четирите нови региона – Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Руската страна настоява за пълно изтегляне на украинските войски от административните граници на тези области, включително от градовете Херсон и Запорожие, които в момента се контролират от Украйна. Това превръща административната линия в легитимна руска цел и показва, че Кремъл няма намерение да прави компромиси със суверенния статус на тези територии, независимо от икономическата цена или дипломатическия натиск на Запада.
