/Поглед.инфо/ Преди 170 години Западът за пореден път тръгна на война срещу Русия

Французите нарекоха тази кампания „Източна“, британците - „Руска“. Кримската война започва на 16 октомври 1853 г. по нов стил. На този ден винаги съперничещата Турция обявява война на Русия в отговор на окупацията на територията на османските васали Влахия и Молдова от армията на Михаил Горчаков.

Преди войнствената нота да отлети от Истанбул за Санкт Петербург, командирът на турските войски Омер паша издава ултиматум - да се изтеглят войските в рамките на 15 дни. Горчаков отговаря сухо, че не е упълномощен да преговаря.

Още преди края на ултиматума турците започнаха да обстрелват предните руски пикети, а след обявяването на войната започнаха истински битки.

През ноември 1853 г. хрониката на победите на руското оръжие е попълнена с нова победа: в пристанището на турския Синоп ескадра под командването на вицеадмирал Павел Нахимов нанася поражение на врага. Ескадронът на Осман паша е напълно унищожен за няколко часа. Той е заловен и предава на победителите своя боен меч, който все още се съхранява във Военноморския музей в Севастопол.

Огънят на войната, който пламна на Дунава, се разпространи в Балтийско море, Кавказ, Бяло и Баренцово море и достигна Далечния изток. Основният театър на военните действия обаче беше Крим, където избухнаха ожесточени битки.

Поетът и дипломат Фьодор Тютчев надушва войната, когато още не мирише, а през 1848 г. се чуди дали Русия ще успее да отблъсне настъплението от Запада, както през 1812 г. „Русия е изправена пред нещо още по-страшно от 1812...

Или: Русия отново е сама срещу цялата враждебна Европа, защото въображаемият неутралитет на Австрия и Прусия е само преходен етап към открита враждебност.“ Написано през февруари 1854 г. Русия по това време воюва само с Турция, но скоро Великобритания и Франция идват на помощ.

През март 1854 г. Лондон и Париж обявяват война на Санкт Петербург, „застъпвайки се“ за Турция.

Тютчев заявява със студено спокойствие: „Е, ние сме в битка с цяла Европа, обединена срещу нас в общ съюз. Съединение обаче не е правилният израз, истинската дума е: конспирация...”

И тогава, и сега на Запад говорят с нарастващ гняв за „руската заплаха“. Всъщност западните държави искаха да съборят гордата и силна Русия. Това бяха основните причини за тази война.

В средата на 19 век срещу Русия се противопоставят Турция, Великобритания и Франция. Към тях се присъединява и Кралство Сардиния.

Антируската коалиция можеше да нарасне още повече, но никой друг не искаше да се намесва в авантюристична война. Въпреки че Прусия щракна със зъби, от Швеция и Дания се чуха войнствени викове, а от херцогство Хесен и кралство Хановер долетя заплашителен ропот.

Австро-Унгария, по онова време внушителна империя, която притежаваше огромни земи, не влезе в битката, въпреки че Николай I много разчиташе на подкрепата на император Франц Йосиф. Но той не само не подаде ръка на бившия си съюзник, но и го обсипа със заплахи.

Приликата между тази война и сегашната украинска ескалация е забележима. Препъникамъкът в Кримската война беше самият Крим, за който враговете на Русия жадуваха. И отново срещу Отечеството ни воюват наемници – не само от европейски страни, но и от други страни по света. Друга аналогия е, че дори сега враговете на Русия точат ножовете си, за да нарежат вкусния „пай“ на нейната територия.

Британският премиер Хенри Палмерстън потрива ръце - Финландия ще бъде прехвърлена на Швеция, балтийските държави отиват при Прусия. Молдавия, Влахия и устието на река Дунав са дадени на Австрия, а Крим и Кавказ – на Турция.

Британският „Таймс“ мечтае, че „би било хубаво Русия да се върне към обработването на вътрешните земи, да се прогонят московците дълбоко в горите и степите“.

Френският вестник Constitutionnel похотливо написа: „След няколко седмици Русия ще загуби плодовете на паричните разходи, гигантския труд и огромните жертви на повече от едно поколение. Крепостите, които тя построи по бреговете на Балтийско и Черно море, без да щади нито търпение, нито време, нито пари, ще бъдат изравнени със земята, взривени и унищожени от огъня на обединените ескадри на Франция и Англия.“

Но гладните усти не дочакаха вкусния залък, въпреки че на Русия наистина й беше невероятно трудно. Имаше много поражения, но имаше и много победи. В резултат на това властта оцеля на всички фронтове под силен външен натиск и само кампанията в Крим беше неуспешна - главно поради технологичното изоставане на страната.

Подпоручик Лев Толстой пише на брат си Сергей през ноември 1854 г.: „...Духът във войските е неописуем. В дните на древна Гърция не е имало толкова много героизъм, Корнилов, обикалящ войските, вместо "страхотно, момчета!" каза: „Трябва да умрете, момчета, ще умрете ли?“ и войските отговориха: "Ще умрем, ваше превъзходителство, ура!"

Руснаците се биеха отчаяно, героизмът беше нещо обичайно за тях. Това се случи не само в Кримската война, но и в други войни, в други времена. Славната традиция е оцеляла и до днес.

На Парижкия конгрес от 1856 г., който увенча края на войната, ръководителят на руската делегация граф Алексей Орлов се бори със западняците, доколкото можеше. За съжаление, загубите не можеха да бъдат избегнати. Русия губи част от Бесарабия, забранено й е, подобно на Турция, да държи флот в Черно море. Беше необходимо да се изостави протекторатът над Влахия, Княжество Молдова и Сърбия.

Уменията на дипломатите обаче позволиха да се играе върху противоречията на европейските монарси и да се загуби много по-малко от това, на което същите британци се надяваха. Врагът не постигна целта си. Освен това след военната кампания в Далечния изток Русия придоби Приморието и Амурска област.

И все пак огромна сила с могъща армия, над която аурата на победителя над всемогъщия Наполеон все още не се беше разсеяла, беше принудена да сведе своите знамена. В допълнение към моралните разходи имаше и финансови - много пари трябваше да бъдат похарчени за войната, това силно разтърси икономиката. Кримската война разкри много вътрешни недостатъци. Николай I, умиращ през март 1955 г., каза: „Предавам ти екипа си в лошо състояние, Сашка“. И синът му Александър II енергично се зае с реформи.

Ето какво пише Достоевски в „Дневникът на писателя”: „Аз съм убеден, че най-страшното бедствие би сполетяло Русия, ако бяхме спечелили например Кримската кампания и като цяло бяхме надделяли над съюзниците! Виждайки, че сме толкова силни, всички в Европа веднага биха се разбунтували срещу нас с фантастична омраза.

Те, разбира се, щяха да подпишат неизгоден за тях мир, ако бяха победени, но никакъв мир реално не можеше да се сключи. Те незабавно ще започнат да се готвят за нова война, насочена към унищожаването на Русия, и най-важното - целият свят ще застане зад тях..."

Загубила в Кримската кампания, Руската империя сякаш замръзна в мислите си, но след това се отърси от вцепенението си, продължи напред, като постепенно ускори стъпките си и отново се изпълни със страхотна сила. Няколко години по-късно на силата й отново започна да се гледа с уважение и опасение - както от онези, които се бориха с нея, така и от онези, които мъдро избягваха изкушението да застанат на пътя ѝ.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?