/Поглед.инфо/ Взето е основно решение как да се реши един от най-важните проблеми на Крим, възникнал след обединението на региона с Русия - водоснабдяването. На полуострова ще се появят нови резервоари и първите инсталации за обезсоляване. Защо са избрани тези методи и как това ще се отрази на сметките за жителите на полуострова?

В Крим се планира изграждането на нови резервоари с обем 8 милиона и 15 милиона кубични метра за нуждите на Алуща и Симферопол, а за Ялта - станция за обезсоляване на морска вода. Това съобщи ръководителят на републиката Сергей Аксьонов. Основните консуматори на вода на полуострова са Симферопол и Севастопол.

В Ялта ще се появи инсталация за обезсоляване, тъй като в курортната столица на полуострова няма допълнителни източници на вода. „Ще видим как се развива динамиката на Симферопол, какво ще се случи с качеството на водата под Азовско море, техническите решения, които ще бъдат взети, ще зависят от това. В Ялта ще има инсталация за обезсоляване, тъй като няма допълнителни източници на вода. В момента се подготвя проучване за осъществимост “, каза Аксьонов.

Полуостровът се сблъска с проблем с прясната вода, след като през май 2014 г. Украйна прекъсна водоснабдяването на Крим от Херсонска област през Севернокримския канал. Каналът осигурява 85% от водните нужди на полуострова.

Тази година кримчаните се сблъскаха с недостиг на вода, тъй като резервоарите на полуострова са със спаднало равнище през последните три години поради сушата. Добре, че през юли в Крим имаше силни валежи, които попълниха водоемите с вода. Освен това бяха пробити повече кладенци от планираното.

Например през март бяха пуснати в експлоатация два кладенеца от новия водоприемник Бещерек-Зуйски, построен за захранване на Симферопол. Строителството на кладенеца струва 1,7 милиарда рубли. Първите две кладенци ще осигуряват на Симферопол 4-5 хиляди кубически метра чиста вода на ден, което ще покрие нуждите на най-малко 25 хиляди жители на града. Общо 11 кладенци с дълбочина до 500 м всеки вече са пуснати като част от водозахранването. Като цяло доставките на вода към населените места на Крим се увеличиха с 30% благодарение на новите кладенци. Проблемът с извличането на вода от подземните източници е, че това е вода с висок процент минерализация, така че трябва да се пречисти.

Резервоарите са изключително важни в това отношение. „Наложително е изграждането на нови резервоари. В Крим има само 26 резервоара. За сравнение: в Израел има 2000 резервоара, големи и малки. Колкото повече има, толкова по-добре. Например тази година имаше наводнение. Почти 80% от водата трябваше да бъде изхвърлена в морето. И според логиката на нещата беше необходимо да се натрупа възможно най-много вода във водоемите. И те биха имали достатъчно прясна вода, вероятно да години напред“, казва академикът на Руската академия на науките, научен директор на Всеруския изследователски институт по хидротехника и мелиорация “В.И. Костякова” Борис Кизяев.

Според него резервоарите никога няма да бъдат излишни. Освен това можете да се поучите от друг опит на Израел. „Изхвърлената в канализацията вода се пречиства там и се изпомпва в хранилища. Те използват тази вода, разбира се, не за пиене, а за технически нужди. Тази вода може да се използва например за селско стопанство, по-специално за поливане на лозя и т.н. Технологичната вода е необходима за промишлеността и дори за измиване на автомобили, например “, допълва Кизяев.

Любопитно е, че в Ялта е взето различно решение. Те все още искат да построят станция за обезсоляване. Този въпрос е спорен . Първо, това е скъпо удоволствие както по отношение на строителството, така и по отношение на разходите за производство на прясна вода от морска вода. „В Израел един кубичен метър обезсолена вода струва около половин долар. В Крим вероятно ще бъде в същите граници, това е средна цифра“, казва Кизяев.

Такава евтина обезсолена вода на стойност 0,50 долара не се пие, казва Виктор Данилов-Данилян, член-кореспондент на РАН, научен директор на Института по водни проблеми на РАН. За да може тази вода да стане питейна при 0,5 долара на кубичен метър, тя трябва да се разрежда с естествена питейна вода в съотношение едно към две. Това се прави например в Каталуния, където има две големи инсталации за обезсоляване, казва експертът.

Цената на обезсолената вода обаче зависи от използваните технологии. В света има и други технологии за обезсоляване с няколко етапа на пречистване на водата. Качеството ѝ, разбира се, ще бъде по -високо, но също така ще струва няколко пъти повече - 3-6 долара на кубичен метър. За Крим такива цени на водата, разбира се, са прекомерни. Най -вероятно ще се използва по-евтина технология за обезсоляване.

Вторият момент е, че е по-добре да се постави инсталация за обезсоляване не на Черно море, а в Азовско море. Логиката е проста: азовската вода е по-малко солена, следователно разходите за нейното обезсоляване ще бъдат по-малки и ще се изисква по-малко енергия.

Оттук следва третият минус на обезсоляването на водата - солта, извлечена от морската вода, трябва да се сложи някъде. Невъзможно е да се съхранява на сушата, защото е вредно за природата, например тази сол може да развали подземните води. Решението може да бъде или специален погреб за сол, което е възможно след няколко десетилетия, или ще трябва да се хвърля солта във водата. Във всеки случай това са допълнителни разходи.

Четвърто, никой в Русия не е построил инсталации за обезсоляване. И ще трябва да го поставите сами в Крим, предвид непризнаването на Крим от западните страни. Очевидно обаче планинският терен на Ялта не позволява изграждането на резервоари, затова те решиха да спрат на обезсоляване.

Експертите не се ангажират да оценяват цената на тези конкретни проекти, тъй като много ще зависи от използваните технологии. Въпреки това, в рамките на федералната целева програма за развитие на Крим и Севастопол за 2015–2020 г. 65 милиарда рубли са отпуснати само за създаването на нова водоснабдителна система. Тази програма е удължена до 2022 г. А в рамките ѝ до 2024 г. се планира да се изразходват 71,5 млрд. рубли за подобряване на водоснабдяването.

Високата цена на обезсоляването, като правило, води до увеличаване на разходите за питейна вода. Това обаче не означава, че сметките за вода ще се увеличат за жителите на полуострова. „Изобщо не е необходимо. Бюджетът може да компенсира допълнителни разходи чрез данъци или субсидии, а след това и чрез печалбата от продажбата на питейна вода. Но трябва да разберем, че в света няма нищо безплатно “, казва Кизяев.

Превод: В. Сергеев