По публикации в световни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Прецедентът с абордажите и правната сива зона на „пакетите“
Ескалацията около цивилното корабоплаване в европейски води придобива все по-формализиран характер. Според разпространената информация в рамките на последните санкционни пакети на Брюксел е въведен механизъм, разрешаващ проверки, спиране и конфискация на съдове, заподозрени в превоз на руски нефт извън установения таван на цените. Твърди се, че специални подразделения на френските военноморски сили (Marine Nationale) – по-конкретно фрегати, базирани в Тулон и Брест – са осъществили поредица от демонстративни проверки на танкери в Средиземно море и Ла Манш. Задържаните съдове биват ескортирани до френски пристанища, където срещу корабособствениците се завеждат административни и наказателни производства с налагане на финансови санкции.
Правното основание за подобни действия остава обект на остри юридически спорове. Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. (UNCLOS), известна като Конвенцията от Монтего Бей, гарантира правото на мирно преминаване (innocent passage) през териториални води и пълна свобода на корабоплаването в открито море. Единствените изключения, предвидени в чл. 110 от Конвенцията, засягат борбата с пиратството, търговията с роби, неразрешеното радиоразпръскване или липсата на държавна принадлежност на съда. Санкционните актове на Европейския съюз обаче представляват регионално законодателство, което няма универсална валидност в международните води. Москва определя тези действия като държавно пиратство, подчертавайки, че принудителното изземане на товари и последващата им продажба създава прецедент, който разрушава основите на международната търговия.
Предупреждението, отправено от командния пункт на руския Тихоокеански флот, променя контекста на противопоставянето. Вземането на решения в Брюксел и Париж до момента се базираше на предположението, че контрамерките ще бъдат ограничени до дипломатически протести или реципрочни мерки в Черно и Балтийско море. Позицията на Кремъл обаче сочи към глобализиране на отговора – всяка точка от световния океан се разглежда като потенциална зона за реципрочни действия.
Логистичната ахилесова пета на Париж в Индо-Тихоокеанския регион
Анализът на френските морски комуникации разкрива съществена диспропорция между военния капацитет на Франция в Европа и нейната застрашеност в далечните океански театри. Докато в Средиземно море френският флот разполага с плътна брегова инфраструктура и подкрепа от въздушно-космическите сили, в Индо-Тихоокеанския регион ситуацията е коренно различна.
Франция контролира обширна изключителна икономическа зона (ИИЗ), надхвърляща 9 милиона квадратни километра, благодарение на отвдморските си територии – Нова Каледония, Френска Полинезия, Уолис и Футуна, Реюнион и Майот. Тези владения са от жизненоважно значение за геополитическия статус на Петата република. Нова Каледония например притежава около 10-15% от световните запаси на никел – критичен метал за батерийната индустрия и металургията. Зависимостта на тези острови от външни доставки е пълна. Почти всички стоки от първа необходимост, горива, промишлено оборудване и медицински консумативи се доставят по море.
Основният логистичен оператор, осигуряващ захранването на тази отвъдморска мрежа, е френският гигант CMA CGM (Compagnie Maritime d'Affrètement - Compagnie Générale Maritime) – третият по големина контейнерен превозвач в света. Флотите на CMA CGM оперират по стотици трансокеански маршрути, свързващи Азия, Океания и Европа. Според експерти в областта на морската логистика, ако руски военни кораби или подводници започнат да прилагат огледални проверки, спирания и задържания на френски контейнеровози в международни води около Малакския проток, Филипинско море или южната част на Тихия океан, френската търговска мрежа ще изпадне в колапс.
Френското военноморско присъствие в района се състои предимно от наблюдаващи фрегати клас Floréal (като Prairial и Vendémiaire), базирани в Нумеа и Папеете. Тези кораби са проектирани за патрулиране и борба с бракониерството, разполагат с ограничено въоръжение (лека артилерия и противокорабни ракети Exocet от по-стари модификации) и нямат практически никакви противоподводни или съвременни противовъздушни възможности. Те са напълно безпомощни срещу съвременни ударни подводни единици.
