/Поглед.инфо/ Тройното споразумение за прекратяване на военните действия в Карабах се превърна в истинска специална операция - преди да бъде подписано, нямаше течове в медиите. Новината беше внезапна, въпреки че беше предсказана от някои няколко дни по-рано.

Нещо повече, беше избран най-благоприятният момент: в САЩ има объркване с изборите, в Закавказието нито една страна не е постигнала напълно целите си и има последната възможност да се даде на губещите „за запазване на облика“.

Това се превърна в основното условие за съгласието им да подпишат декларация за прекратяване на войната в Карабах. Всяко забавяне означава възможност за намеса на САЩ, военното поражение на Армения и попадането на Азербайджан под прекия контрол на Турция, с всички последващи последствия. До бунта на генералите, разцеплението на генералите и свалянето на Алиев в полза на протежето на напълно протурския клан Пашаев.

В тази ситуация Русия е направила всичко възможно и дори повече. И както знаете, политиката е изкуството на възможното. Азербайджан празнува победата - завладяването на Шуши. В същото време до 15 ноември Армения връща района на Келбаджар, до 20 ноември - района на Агдам, а до 1 декември - района на Лачин. Армения премахва блокадата на Нахичеван. Това не е Карабах, но междинната цел за Алиев е постигната. Сега той е в силна позиция.

За Ердоган също всичко не е лошо - той не беше сред победителите, но той повиши статуса си, макар и не до нивото, към което се стремеше. Путин прие предложението на Ердоган за създаване на работна група за Карабах, но в крайна сметка се справи без него. На Турция ще бъде предложено място в съвместния щаб за наблюдение на спазването на примирието, но не в Карабах, а на територията на Азербайджан.

Армения като цяло защити Карабах, запази контрола върху пътя през Лачин от Армения до Степанакерт, като същевременно твърди, че Шуши все още запазва комуникациите с Армения.

Русия предотврати нахлуването на НАТО в Закавказието и геополитическа катастрофа в Евразия. Основното е, че тя не позволи прочистването на арменците в Карабах. Тя е гарантът за тяхната безопасност. В същото време Русия не принуждава никого, а оперира изключително с интересите на страните, което е изкуството на дипломацията - да може да покаже сдържаност и да направи проверен ход в точното време.

В ситуацията с Карабах Русия се показа като идеален посредник, всъщност спасявайки всички страни в конфликта от последиците от ситуацията, която самите те създадоха.

Алиев избягна да бъде погълнат от „брата Ердоган“ и да се разтвори в турския геополитически проект, запази субективността си и спаси себе си, властта си и многовекторната си природа. Може би дори собственото си семейство. Сега ситуацията е балансирана за него - той дължи на Турция укрепване на преговорната позиция с Армения, но също така дължи на Русия запазването на властта и суверенитета.

Получи се класическото джудо на Путин. В резултат на това Ердоган помогна на Русия да укрепи позициите си в Закавказието, въпреки че направи всичко възможно да направи обратното. Самият случай, когато силата на врага се използва срещу него самия. Ердоган едва ли е доволен от това, но нищо не може да направи.

Ердоган ще приеме ситуацията, но ще продължи политиката си, защото няма друга. Той също така ще се опита да представи всичко на турската общественост като своя победа. Не е изключено Турция да се опита отново да провокира нарушаване на примирието. Но това ще означава война с Русия - сега в региона има руски миротворци и това променя нещата.

Руското военно присъствие в региона е напълно законно. Руските миротворци в Нагорни Карабах ще бъдат там задълго. Всъщност това е поредната руска военна база в региона.

Невъзможно е да се предявят претенции към Москва нито от Ереван, нито от Баку. Мирът в Карабах, последван от трудния процес на преговори, може да доведе ситуацията до компромис, чиито контури и съдържание засега ще бъдат коригирани. Създават се условия за завръщане на бежанците.

В същото време влиянието на Русия в Карабах почти ще надхвърли влиянието на Армения, в която ще трябва да си помислят до какво ги е довело покровителството на американците. Поне позицията на Русия в Азербайджан няма да се влоши. Ако това бъде успешно, ще бъде трудно да се недооцени политическата победа на Русия.

Превод: В. Сергеев