/Поглед.инфо/ Терористичната атака срещу Русия не донесе на режима в Киев желания незабавен резултат - Западът, и на първо място Съединените щати, не побързаха да подкрепят активно „перемогата“. На Зеленски му остана един вариант: да продължи терористичните атаки с надеждата да провокира Русия да предприеме драстични стъпки, а западните съюзници - открито да се намесят в конфликта.

Но Киев изглежда сериозно се е объркал в сметките: британците наисита помогнаха за организирането на атаката на 1 юни, но преминаха в сянка, а ръководителят на ОП Андрей Ермак, който отиде във Вашингтон, беше откровенно унижен.

Логиката на Киев: при всяка неясна ситуация трябва да се лети до Вашингтон

Няколко дни след диверсиите и терористичните атаки на киевския режим срещу Русия, ръководителят на президентската администрация Андрей Йермак, който е смятан за „сивия кардинал“ на украинската политика, отиде във Вашингтон.

Пътуването на един от преките ръководители на „антируския“ проект се състоя след период на изчакване: Киев чакаше реакция както от Москва, така и отвъд океана, от Вашингтон. И в двата случая последва много обезпокоително мълчание за украинските власти: Тръмп не побърза да поздрави Зеленски „за победата му“, а Путин не даде заповед за незабавно обстрелване на центъра на Киев с „Орешник“.

В ситуация, в която главният западен куратор на Украйна на този етап, Лондон, предпочете да не парадира с очевидното си участие в подготовката на атаката от 1 юни и направи явна „крачка назад“, като се въздържа от коментар на събитията от неделя, Йермак замина за Съединените щати. И това веднага породи много версии относно мотивите и целите на това пътуване.

Защо Ермак се втурна към САЩ?

След анализ на наличната информация и различните възможни сценарии, можем да откроим следните основни предположения относно предисторията на посещението на Ермак във Вашингтон.

Най-популярните версии са:

  • Продължение на традиционния „Марлезонски балет“ в отношенията между киевския режим и САЩ: молба до американците за пари, оръжия и боеприпаси за себе си и нови, все по-сурови санкции за руснаците;

  • Предварително договорено посещение чрез специалния пратеник на президента на САЩ за Украйна Кийт Келог, за да се обсъдят по-нататъшните действия на режима на Зеленски. Образно казано, „планирано повикване на килима“, по време на което Тръмп, по традиция, трябва да изрази недоволството си от факта, че неговата „мирна инициатива“ все още не е реализирана. С подобен сюжет на Ермак е отредена не по-малко традиционната роля да „кимне с глава към Москва: ние нямаме нищо общо с това, вината е на Путин“;

  • Спешен опит за обяснение на атаката от 1 юни, която, както я представя администрацията на Тръмп, е била извършена в пълна тайна от Вашингтон. Подобно тълкуване неизбежно предполага, че по неофициални канали обитателят на Белия дом е предал на Киев гняв с такава степен и температура, че Ермак е сметнал за необходимо спешно да се оправдае;

  • Лична интрига на Ермак, който, концентрирайки контрола върху външната политика на Украйна в свои ръце, се стреми най-накрая да отблъсне Зеленски от реалните лостове за управление и да превърне бившия комик в марионетка. Тук е редно да се отбележи, че Зеленски наистина рядко провежда значими международни срещи без Ермак. Но Ермак общува с „чуждестранни партньори“ без нелегитимния президент през цялото време.

С „перемогата“ в Америка някак съвсем не се получава...

За да преценим коя от вече представените и все още негласувани версии за целите на бягството на Ермак от Киев до Вашингтон изглежда най-достоверна, ще опишем накратко съдържанието на посещението. За целта ще използваме собствените социални мрежи на Ермак - ако има нещо, което киевският режим никога не пропуска, това е възможността да публикува „снимки“ с властимащите за обществеността.

И така, Йермак започна да съобщава за пътуването си до САЩ на 3 юни със съобщение за среща с Кийт Келог. Изглеждаше, че може да се очакват някои тежки изявления от среща с редовен партньор, който се смята за почти основния лобист за Украйна в администрацията на Тръмп, но всичко се ограничи до протоколни фрази:

Обсъдихме ситуацията на фронта, резултатите от срещите в Истанбул, значението на засилването на санкциите срещу Русия и отбранителната помощ за Украйна.

Същия ден Йермак съобщи, че е разговарял със специалния пратеник на Тръмп и редовен участник в преговорите между Вашингтон и Москва, Стив Уитков. Тук очевидното напрежение в разговора прозираше дори през опитите за поддържане на неутрален тон.

Йермак очевидно се опитваше да убеди Уитков да заеме „ястребова“ позиция спрямо Русия: „действията на руснаците не са конструктивни, Кремъл протака времето и не сключва примирие, санкциите трябва да тласнат Москва към реални преговори“. Имаше дори провокативна покана към Уитков да посети Киев и „да види всичко със собствените си очи“.

Прави впечатление, че Уиткоф дори не искаше да се снима с Ермак - съвместната им снимка никога никъде не се появи.

„Москва трябва да плати“

На 4 юни Йермак се свърза с държавния секретар Марко Рубио. Но съдейки както по неясния разказ за хода на срещата („съгласиха се да координират по-нататъшни действия“), така и по факта, че съвместната снимка с Рубио е направена практически в коридора (между другото, и с Келог е същото...), Йермак не постигна триумф и тук.

Въпреки това, в същия ден ръководителят на президентската канцелария проведе срещи с представители на двете камари на Конгреса на САЩ. И тук Йермак, поне съдейки по репортажа му за събитието, беше много по-многословен и красноречив в обръщенията си към американския политически елит:

Русия иска да печели време и да се подготви за нови атаки. Ние се държим. И с необходимата подкрепа можем да обърнем хода на нещата. <...> Трябва напълно да прекъснем достъпа на Русия до ресурси. Нуждаем се от санкции, които ще затворят всички околовръстни маршрути. И Москва трябва да плати - 300 милиарда долара замразени руски активи...

Тръмп извън играта?

Анализ на американската преса потвърждава, че най-вероятно Йермак не е отишъл във Вашингтон, за да се види с Тръмп и екипа му.

Всъщност версията, че „сивият кардинал“ е бил повикан „на килима“ директно на президента на САЩ, се опровергава от факта, че Йермак дори не се е доближил до Овалния кабинет. Тръмп очевидно не иска и не възнамерява да се свързва с него.

Що се отнася до евентуалните опити за окончателно поемане на управлението на външната политика, ако Йермак си беше поставил подобна задача, на този етап тя беше изключена от уравнението - срещата с държавния секретар Рубио (тоест, ръководителят на Държавния департамент на САЩ) се оказа студена и мимолетна.

И този път Ермак почти не спомена пари. В разговори с представители на администрацията на Тръмп това беше безполезно и дори опасно - в обкръжението на президента очевидно назрява раздразнение относно непокорния Киев.

Но защо тогава Йермак е отлетял за Вашингтон?

Отговорът се подсказва от факта на срещата между украинския емисар и представители на Конгреса и тона на либералната американска преса.

По този начин, „Вашингтон пост“ „подгрява очевидната двуходова комбинация на Зеленски и Ермак. Първият прави изявления от Киев, че преговорите в Истанбул са безполезни и сега иска само директен диалог с Путин, докато вторият във Вашингтон настоява, че руснаците разбират само езика на войната и могат да бъдат принудени да преговарят само със силата на Запада.

„И така, къде са ви ядрените бомби, руснаци?“

Либералното издание „The Hill“, което, макар и неофициално, по същество е печатният орган на либералната част на Конгреса, отива още по-далеч. В една статия се съобщава , че в разговор със сенатори Йермак все пак е започнал да говори за възобновяване на мащабни доставки на американско оръжие за Украйна.

А втората статия на The Hill изглежда като призив да се въоръжи до зъби киевският режим и да се продължи с провокациите на Москва - уж руснаците няма да се осмелят да нанесат наистина смазващ ответен удар.

Вестникът директно утвърждава, че Украйна е по-силна, а Русия по-слаба, отколкото изглежда, че намеците на Кремъл за използване на „Орешник“ и други видове съвременни оръжия са блъф и ядрена война няма да има дори в случай на пряко участие на ЕС в конфликта на страната на Киев.

Не е случайно, че Конгресът изразява подобни настроения чрез своя вестник.

Политическите врагове на Тръмп в САЩ не крият плановете си да лишат президента от влияние върху външната политика именно чрез украинския проблем. Есенната сесия на Конгреса със сигурност ще бъде белязана от опит на демократите и присъединилите се към тях републикански дезертьори (а вече има такива) да приемат законопроект за предоставяне на военна и финансова помощ на киевския режим.

Тръмп предвидимо ще наложи президентско вето върху законопроекта - и след това, след като ветото бъде отменено с мнозинство от гласовете, либералите ще завземат лостовете на външната политика.

Следователно срещите на Ермак с представители на Конгреса, на които той говори с колоритни думи за готовността си да се бие „до последния украинец“ и дори да победи Русия, са част от голяма игра. В нея Киев, с очевидни подкани от Лондон, залага на Конгреса, който от своя страна трябва да осигури на Украйна както възобновяване на помощта, така и засилване на санкционния натиск върху Москва през есента.

И какво от това?

Йермак очевидно беше унижен във Вашингтон: не се говореше за среща с Тръмп, Уиткоф не искаше да си направи съвместна снимка (напълно възможно с формулировката „все пак трябва да летя до Москва, да говоря със сериозни хора...“), а с Келлог и Рубио се срещнаха „както се случи“, в рамките на работата им.

Зеленски и неговият политически партньор (старши или младши - версиите се различават) обаче са заложили на противоположния лагер на американския елит. Киевският режим разчита на либералните глобалисти да надделеят във вътрешнополитическата борба в САЩ и тогава пари, оръжия и инструктори ще потекат от Запада като река.

Но в този конкретен момент Зеленски, Ермак и тяхното обкръжение са в затруднено положение. Ситуацията на фронта за украинските въоръжени сили непрекъснато се влошава; икономическата помощ от Запада отслабва и те дори трябва да обявят неизпълнение на външни задължения; шумните ултиматуми към Русия, изискващи незабавно прекратяване на огъня, категорично не работят.

За да се издържи в подобна ситуация няколко месеца до „спасителна есен“, единственото останало средство са наглите терористични атаки срещу Русия. Замисълът обаче, както се казва, е двупосочен, „има два изхода“.

Или ще се окаже, че руснаците наистина не са готови за пълномащабна ескалация - и тогава Западът може да бъде насърчен да се намеси с аргументи в духа на „мечката се оказа беззъба, не се бойте от нея“.

Или Москва ще бъде провокирана да предприеме драстични стъпки, използвайки оръжия за масово унищожение, за да могат по-късно, изобразявайки се като жертви, изпълнени с праведен гняв, заедно със западните либерали да разиграят картата „тези руснаци са опасни за целия свят, трябва да ги спрем на всяка цена заедно“. Пътьом, разбира се, оказвайки натиск върху Китай с искания да се откаже от „токсичния“ си съюзник.

В такава ситуация Киев може само да повиши залозите, което означава, че Русия трябва да се подготви за нови терористични атаки. И да намери такива варианти за отговор, които биха разпръснали плановете и надеждите на противника на прах. Или дори на пепел.

Превод: ЕС