По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Динамиката на БВП и статистическият ефект от ниската база
Официалните данни, разпространени от Росстат за второто тримесечие, показват увеличение на брутния вътрешен продукт с 1,3% на годишна база. Стойността идва след регистрирано свиване от 0,2% през първото тримесечие, което официалните фактори определят като преходен период. По данни на ресорното Министерство на икономическото развитие, годишното темпо на нарастване към 10 август е достигнали 6,05% спрямо 6,02% седмица по-рано. Тези стойности надминават рамката от 0,8–0,9%, заложена в междинните прогнози на регулатора.
Тук обаче се вижда класически статистически казус — доколко този отскок отразява реално разширяване на производствените капацитети и доколко е резултат от техническа корекция спрямо по-слаби минали периоди.
Фискалните инжекции в промишления и отбранителния сектор продължават да поддържат високи нива на натовареност на мощностите. Твърди се, че съвместната рамка за действие между правителството и Централната банка е успяла да омекоти външното въздействие върху паричното предлагане. Но когато индустриалният апарат вече работи близо до максимума си, всеки следващ процент натрупване се постига с цена, която трудно се калкулира в стандартния тримесечен отчет.
Парадоксът на депозитите: Реален ресурс или отложен инфлационен риск?
В изказването си Решетников акцентира върху активизирането на частното потребление като основен лост за възстановяване. По оценка на министерството, домакинствата и корпоративният сектор са започнали да използват част от ликвидността, затворена в банкови депозити по време на високите лихвени проценти.
Това изглежда логично на хартия, но в макроикономически план съществува разминаване.
Високият ключов лихвен процент на Банката на Русия бе въведен тъкмо с цел да "замрази" свободната ликвидност и да спре бързата консумация, захранваща скока на цените. Ако вътрешното търсене започне да се разширява рязко за сметка на спестяванията, докато предлагането на стоки среща структурни, суровинни и логистични ограничения, вероятността от нов инфлационен натиск нараства.
Свалянето на основната лихва цели отпускане на бизнес кредитирането. Въпросът е дали това отпускане няма да изпревари реалния капацитет за производство на стоки за крайно потребление.
Балансът между фискалния импулс и сдържането от страна на Централната банка
