/Поглед.инфо/ Революциите винаги започват по различен начин, но завършват еднакво. На революцията, която спешно организират в Русия, на всеки революционер се падат по 16 съчувстващи фотографи и не по-малко от десет летописци. Това е най-добре отразената революция в историята на страната.

Надявам се, че никой няма никакви съмнения, че младежкото раздвижване на 23 януари, не е първият ход на новата администрация на САЩ в старата и отдавна официално обявена война срещу Русия. Ход, да си го кажем в прав текст, толкова неоригинален, че става дори обидно. На този небрежно сплетен информационен информационен повод (Обидиха Альоша! Няма да забравим, нито да простим!) на жива нишка е пришито обосновката-компромат с мегадвореца (Там ядат чучулиги, а ние тук от глад умираме) са видни ушите на методи на над сто години. Дори не са обновили нищо - хората и така скачат. И скачат сериозно. Не толкова масово и не така с апетит, но пробват на, предъвкват, спомнят си обидите, нанесени от околната действителност и ходят тихичко на площада “Да свалят тиранина!”.

Според марксистите това се нарича “революционна ситуация”, при която пролетариатът, потъпкван от “непремерената експлоатация” не може повече да търпи игото и накрая излиза на улицата да каже решително “Не!”, защото “долните класи не искат!”. Не е важно какво не искат. И още повече не е важно какво искат. Работата на низините е кучешка - да излязат, да се повъргалят, ако щат да пукнат. Обектът на атаката е предишният - правоохранителните органи и властите. На първо място те трябва да се обезчовечат, деморализират и изобщо да се създадат условия за весели безредици и радостни погроми. Тоест да се организира “върховете не могат”. Като съвсем престанат да могат, тук на арената излиза борбата за “светлото бъдеще”, организирана от професионални революционери.

По-рано такива организации бяха проектни - за всяка страна своя. Сега решиха да опростят всичко. Сега всички разноцветни и разнокалибрени национални организации на революционери са заменени с една, изобщо без никаква националност. Тук се крие основната революционна сила. Тя е едновременно навсякъде и никъде. Квантова физика. Нови стъпки в политиката. Организацията на професионалните революционери има своята хазна от няколко финансови групи, чисто по стечение на обстоятелствата съвпадащи със собствениците на Федералния резерв, свой революционен печат във “Фейсбук”, “Инстаграм”, “Туитър” и прочее и своя програма, която отново, не е сменяна от времената на Карл Маркс: долу националните държави, долу националният капитализъм и изобщо всичко национално, ад живее светът на наднационалните, свободни от всякакви предразсъдъци и нравствени ограничения безполови хора, които така лесно се управляват от наддържавни инструменти.

Целите на социалната революция на ХХI век остават предишните - за “въстаналия пролетарият” - приятна но невъзможна мечта за “светлото бъдеще”. За бенефициентите - абсолютно материални ресурси под формата на територии, фабрики, полета, параходи и всякакви дреболии от складовете на Гохран и Ермитажа, които получават всеки път, когато революцията побеждава. През ХХ век два пъти минахме през този процес. Всеки път хората в Русия бяха подбуждани към безмилостна борба срещу грешното минало в името на правилното бъдеще и двата пъти „нещо се обърка“. По-точно, всеки път „се обърка“ само с „революционния пролетариат“. Бенефициентите си получиха исканото..

И двата пъти Русия беше лишена от част от своите територии, хора, „всякакви дрънкулки“, някой друг трябваше да организира светлото бъдеще и то не благодарение на, а въпреки революционерите и бенефициентите. През XXI век всичко се повтаря. Бенефициентите остават без пари, революционерите са в застой. Спешно е необходимо отново „да унищожим целия свят до основи снасилие” и тогава има шанс нещо друго да изпадне от Русия и да се изтъркаля в бездънните джобове на „цялото цивилизовано човечество“.

Западните ни партньори бързат. След като са натрупали толкова дългове, колкото никога не е имало през цялата история на човечеството, те могат да ги изплатят само чрез „погасяване“ на самите кредитори, тоест собствениците на материални блага и полезни изкопаеми в Русия и страните от Индокитай. Без да ги ограбят до шушка кожата, не могат да поддържат собствената си консумация на същото ниво. Следователно те не се занимават особено с лицето на нова революция. Смята се, че „хората ще заскачат” за всеки лидер. Така че „затворникът Альоша“ е дори по-добър от Ленин - не толкова амбициозен и без никакви свои идеи - той казва, което му пишат, прави това, което му казват - идеален революционер! Борец с режима! Мавърът, който може да се освободи по всяко време без излишна сантименталност!

Събитията от 23 януари 2021 г. все още се артилерийска подготовка. Преглед на наличните сили. За решителна битка с изгнилата автокрация и тиранията на Путин все още липсват две условия.

Първо, НЕ е организирана ГОРЕЩА империалистическа война, в която „всеки революционер трябва да пожелае поражение за своето правителство“.

Второ, империалистическата война не е превърната в гражданска.

Организацията на тези две условия за „победата на световната революция“ е въпрос на близко бъдеще и „нашите западни партньори“ вече работят усилено по това. Но дали „широките народни маси“ ще се наредят на опашката за поредното разрушаване на собствената си държава в името на „светлото бъдеще“? Това вече е въпрос за нас. И всеки ще трябва да го реши сам, колкото и да иска да се въздържа. Хора, внимавайте!

Превод: В. Сергеев