/Поглед.инфо/ По-голямата част от руснаците - почти две трети наричат мечката най-удачния символ на Русия. Някои гледат на това като на традиция, но самото съществуване на такава традиция е мит. Нашите предци не свързват страната си с мечка, така правят техните непосредствени врагове, особено британците. Защо сега приемаме символи, които първоначално са били русофобски?

Интересното е, че популярността на мечката като символ на Русия е разпределена повече или по-малко равномерно в цялата страна. Да, когато отговарят на въпроса на социолозите, жените си спомнят за хищника малко по-рядко от мъжете, а сибиряци и московчани малко по-често от всички останали, но средната оценка на мечката е почти 65%.

„Идентифицирането на символи и архетипи помага да се разбере състоянието на масовото съзнание. В този смисъл руснаците демонстрират традиционната си обвързаност с образа на мечката, който според тях олицетворява нашата страна “, заяви във връзка с това Фондацията за обществено мнение.

Нека съберем смелост да поправим социолозите: „обвързването с образа на мечката“ не може да бъде наречено „традиционно“ по никакъв начин за Русия, тази асоциация е създадена съвсем наскоро - дори след като Олимпийския Мишка се извиси над „Лужники“ и влетя в приказната си гора. Освен това, да се олицетворява Русия с мечка е измислено от нейните геополитически противници и в това олицетворение се крие не малко от това, което разбираме като русофобия.

Първоначално тази игра на асоциации няма за основа политиката - само обективни данни. Мечката е най-големият хищник на европейския континент, а Русия е най-голямата страна, отвъд която се простират още по-обширни и неусвоени пространства. Гръцките думи „север“ и „мечка“ се различават само с една буква. Накрая, още в дните на Московското царство Русия е доставчик на специфични стоки - мечки кожи и живи мечки, включително полярни.

До определен момент единственият източник на познанието на европейците за Московска Русия са докладите на дипломатите. Сред тях се откроява пратеникът на Свещената Римска империя, барон Сигизмунд фон Херберщайн - неговите записки са най-подробни и задълбочени и в крайна сметка се оформяха в книгата „Записки по московските дела“. Написана на латински през 1549 г., тя е препечатана десетки пъти на всички основни езици на Европа.

В тази творба няма русофобия, просто мечката се оказва част от особено ярките, екзотични и запомнящи се истории за „живота на Москва“. Първо, става дума за обучени мечки, които са били отвеждани на руските панаири, и второ, за особено мразовитата и дълга зима от 1526 г., когато гладните зверове (в това число и дресираните) не просто нападат хората, но дори се опитват да влязат по къщите.

В илюстрациите към произведението на барона, също станали класика, мечката за първи път е използвана като винетка на картата на Руското царство.

Следващата обща история на тема мечка също идва от дипломатически доклади и се отнася до втората половина на царуването на Иван Грозни: Европейците са били впечатлени, че като начин на екзекуция е използвано хвърляне на мечките.

Заедно всичко това поражда марката на „Московския” или „Руския мечок”, който е показван в европейските циркове. Тогава обаче знакът за равенство между страната и животното все още не е поставен - мечката е, както изглежда, характеристика на Русия, но не и неин символ.

Тя става такъв по-късно - през първата половина на XVIII век и изцяло благодарение на Великобритания и нейните челни позиции в печатарството. Британците създават поредица от гравюри, върху които Русия е въплътена в мечка, а “Европейската надпревара“ е първата от тях. По-късно тази асоциация е подкрепена от модата на анималистичните карти, а оки по-късно - на карикатурите.

По време на Кримската война, когато европейците пишата много неприятни неща за руската държава (точно както сега, това е умишлена политическа пропаганда), французите възприемат изобразяването на Русия като мечка, добавяйки към нея нови нюанси. Ако руската мечка представлява агресивна сила и кръвожадност при британците, понякога глупост, французите добавят и безхаберие - подиграват се, в частност, с опита на Русия - звярът да стане част от „високото общество“ - цивилизовано европейско общество.

Трябва да се разбере, че ако, например, в руските народни приказки мечката е смесен характер - понякога лоша, но често добронамерена, полезна, знаеща, то в традициите на ранното европейско християнство символизира греховната природа на човека и се утвърждава в културата с преобладаващ негативен ореол като нещо гневливо, ненаситно, алчно и мързеливо.

Създателят на Берлинската академия на науките Готфрид Лайбниц нарича руснаците „покръстени мечки“, което означава дива природа, въпреки че мечката е използвана като символ на самия Берлин от 13 век. Впоследствие нацистите също използваха тази аналогия, при това “съветската мечка” се изобразява от министерството на Гьобелс и с характерен “еврейски” нос.

В началото на XIX век мечешкият образ на Русия от Европа мигрира в Америка, но като се вземе предвид другата политическа традиция и особено топлите отношения между Русия и САЩ от онова време, той променя знака си. За американците руската мечка е сила, при това сила „по добрия начин“, без отрицателни конотации.

Повратният момент настъпва по време на Студената война, когато карикатурата на СССР под формата на агресивна мечка се превръща в семантичен печат, който все още се използва както в американските, така и в европейските медии.

Не е изненадващо, че дори преди десет години мечката като символ на Русия доминира в асоциациите на американците над Червения площад, автомат “Калашников” и руската матрьошка. В самата Русия мечката заема едва четвърто място, отстъпвайки пред двуглавия орел, Кремъл и брезата, следва проучване на доктора по социология Татяна Рябова от Ивановския държавен университет.

Оказва се, че сега сме приели символ, който е използван срещу руснаците в унизителен смисъл и за пропагандни цели. Това е нещо от Достоевски, да не кажем от Сахер-Мазох.

Друго нещо е, че това не може да се тълкува като признак на слабост - поддаване на западната пропаганда. Напротив, това е признак на сила - умишленото прекрояване на изображението за себе си, промяна на неговия смисъл. В по-голямата си част съветските граждани, разбира се, не са знаели, че страната им е изобразявана под формата на мечка в американски карикатури, но "върхът" е наясно с това. Олимпийския Мишка е, наред с други неща, опит за разбиване на същността на вкоренената асоциация, радикално изместване на акцента от агресивност към добродушие.

Следващата крачка е да се превърне в сила, но вече спрямо проявена агресия. “По-голямата част от участващите в допитването смятат мечката за подходящ символ (33% от всички допитани), поясняващи своята гледна точка, акцентирайки върху мощта на този звяр”, подчертават от Фондацията за обществено мнение.

“Да, скити сме”, пише навремето поетът Блок по друг, но много подобен повод.

Превод: В.Сергеев