Руският медиен и експертен пейзаж реагира нервно на поредната масирана атака с украински дронове срещу Москва и Московска област. Според официалните руски данни през нощта са били прехванати повече от 180 безпилотни апарата, а отделни обекти са получили повреди. Сред най-коментираните инциденти се оказаха пораженията върху Московската нефтена рафинерия и щетите в няколко района на столичния регион. Данните се основават на съобщения на кмета Сергей Собянин и губернатора Андрей Воробьов, като независимо потвърждение за всички обстоятелства около атаката остава трудно.
Веднага след това в руските военни Telegram канали започна познат процес. След всяка по-мащабна атака срещу руска територия в информационното пространство се появяват предложения за асиметричен и значително по-тежък отговор. Този път вниманието бе насочено към язовира на Киевската водноелектрическа централа, разположена северно от украинската столица.
Най-цитирани станаха публикациите на каналите „Воевода предавания“ и „По-стар от Еди“. Там се твърди, че ограничен брой ракети от типа „Искандер“ и „Циркон“ биха могли да нанесат критични поражения върху съоръжението. Тези твърдения обаче остават мнение на отделни военни коментатори, а не официална позиция на руското военно или политическо ръководство.
Самият факт, че подобни идеи продължават да се появяват вече трета година, е показателен за нещо друго. В руските патриотични среди отдавна съществува убеждението, че Москва използва само част от наличния си потенциал срещу украинската инфраструктура. Това убеждение се засили след серията украински атаки срещу руски летища, складове, нефтени терминали и енергийни обекти. Част от коментаторите приемат всяка подобна атака като доказателство, че досегашните ограничения не работят.
Тук обаче започват сложните въпроси, които рядко получават отговор в емоционалните публикации.
Язовирите и хидротехническите съоръжения не са просто военни обекти. Те са част от огромни водни системи, които засягат транспорт, електроенергия, водоснабдяване и милиони цивилни жители. Именно поради тази причина големите язовири традиционно попадат в категорията на най-чувствителната инфраструктура във всеки военен конфликт.
Затова и през цялата война, въпреки стотиците ракетни удари по енергийни обекти, мостове, железопътни възли и индустриални комплекси, Москва избягваше открити атаки срещу големите днепърски язовири. Това не означава, че подобен сценарий е невъзможен. Означава само, че досега политическата цена вероятно е изглеждала по-висока от потенциалната военна полза.
Проблемът е и чисто технически. Много наблюдатели приемат, че няколко ракети автоматично означават разрушаване на язовир. Историята на военните конфликти показва друго. Масивните бетонни конструкции са проектирани да издържат на огромни натоварвания. Нанасянето на критични поражения често изисква значително по-голям обем удари, отколкото се предполага в социалните мрежи.
Съществува и друг въпрос. Ако целта е да бъде оказан натиск върху украинската военна логистика, има по-преки варианти. Железопътни възли, ремонтни бази, складове за гориво, трансформаторни подстанции и мостови съоръжения продължават да играят ключова роля за снабдяването на фронта. Именно затова през последните месеци руските удари са концентрирани основно върху такива цели.
Интересен е и другият аспект на историята – признанието на специалиста по електронна война Игор Потапов, че натоварването върху руската противовъздушна отбрана расте. Според него украинската страна постепенно увеличава броя на използваните дронове и се стреми към масирани операции със стотици апарати дневно.
Това съвпада и с тенденциите, наблюдавани през последната година. Войната все по-малко прилича на класически сблъсък между армии и все повече на индустриално съревнование между производствени мощности. Побеждава не този, който разполага с най-впечатляващото оръжие на парада, а този, който успява да произвежда повече двигатели, електроника, комуникационни модули и боеприпаси.
Именно затова Потапов обръща внимание върху темата за защитата на частната инфраструктура. По думите му последните законодателни промени дават възможност на предприятията по-активно да инвестират в собствена защита – от дронове-прехващачи до автоматизирани огневи системи.
Това е показателна промяна. Ако в началото на конфликта защитата беше изцяло задача на държавата, днес постепенно се оформя модел на разпределена отбрана. Заводи, складове, нефтени терминали и енергийни обекти започват да се разглеждат като участници в собствената си сигурност.
Тук има и нещо символично. Колкото повече войната навлиза в четвъртата си година, толкова по-рядко дебатът се води около настъпления, танкови пробиви или превземане на градове. Все по-често става дума за производство на дронове, защита на енергийната система, ремонт на инфраструктура и изтощаване на ресурсите на противника.
Точно поради това призивите за удар по Киевската ВЕЦ трябва да се разглеждат преди всичко като част от вътрешния руски спор за характера на войната. Едната страна настоява за максимално твърди действия срещу инфраструктурата на Украйна. Другата изглежда продължава да се придържа към по-предпазлив подход, отчитащ политическите и стратегическите последствия.
Засега Кремъл не е дал индикации, че възнамерява да промени радикално този баланс. Но самият факт, че след всяка нова атака срещу Москва подобни предложения стават все по-шумни, показва натрупващо се напрежение в руското обществено пространство.
В крайна сметка спорът около язовира на Киевската ВЕЦ не е спор за един конкретен обект. Той е спор за границите на допустимото във война, която отдавна е излязла извън рамките на фронтовата линия и все по-често се води срещу инфраструктура, логистика и икономически ресурси. Именно там днес се намира истинският център на конфликта – не в гръмките заявления, а в способността на двете страни да поддържат системите си работещи ден след ден.