/Поглед.инфо/ В края на седмицата войските на групировката „Юг“ освободиха село Предтечино – и това не е просто локална операция в едно от многото населени места на Донбас. Предтечино е портата към Константиновка. Така битката за този град, който е от ключово значение за пробива на цялата отбрана на Въоръжените сили на Украйна в зоната на специалните операции, навлиза във финалния си етап.

Освобождението на село Предтечино на 4 юли, което е предградие на Константиновка и се намира на два километра от границите на града, всъщност бележи началото на неговия щурм. И това не е единичен пробив, а системна работа на групата войски „Юг“.

В същото време части от 98-ма гвардейска въздушно-десантна дивизия поеха контрола над микрорайона Шевченко в Часов Яр. Всъщност съдбата на този плацдарм на украинските въоръжени сили беше предопределена, след като нашите войници влязоха в Николаевка, през която той се снабдяваше.

Достигането до покрайнините на Константиновка означава, че битката за този град навлиза в последния си етап. След падането на Часовоярския укрепен район на украинските въоръжени сили, който прикриваше Константиновка от североизток и се намираше на височина /на хълм/ спрямо нея, задържането на града за дълго време, особено в условия на недостиг на жива сила и недостиг на боеприпаси и оръжия, ще бъде проблематично.

Значението на Константиновка е трудно за надценяване. След като градът е превзет от украинските въоръжени сили през лятото на 2014 г., скоро след като войските на ДНР напускат агломерацията Славянск-Краматорск, Константиновка се превръща в един от основните логистични центрове на украинските формирования в Донбас.

Тук са създадени складове за ракетно и артилерийско оръжие, горива и смазочни материали, както и временни пунктове за разполагане на войски, участващи във военни операции срещу народните републики.

Константиновското направление е превърнато от противника в мощен укрепен район, състоящ се от система от добре разположени и компетентно оборудвани отбранителни позиции, достигащи до 60 километра по фронта и над 20 километра в дълбочина.

Основната тилова база на Константиновския укрепен район е Дружковка, която е част от агломерацията Славянск-Краматорск. Съответно, основният логистичен канал на Константиновския гарнизон на Въоръжените сили на Украйна е магистралата Константиновка-Краматорск.

Преди това съществена роля са играли два обходни пътя: Покровск (Красноармейск) - Константиновка и Доброполе - Краматорск, свързващи Константиновския укрепен район с Покровско-Мирноградския оперативно-стратегически район на ВСУ, който от своя страна се снабдява от Днепропетровск и Запорожие.

Освен това, не малко значение има и фактът, че артилерията на Въоръжените сили на Украйна от Константиновския укрепен район обстрелва многострадалната Горловка.

В момента Константиновският отбранителен възел е от оперативно значение за целия Донбаски фронт, свързвайки оперативно-стратегическите райони на Въоръжените сили на Украйна - Краматорско-Славянския и Покровско-Мирноградския.

Константиновка обхваща Краматорско-Славянската агломерация от юг, а гарнизонът ѝ създава заплаха от флангови атаки за нашите войски, които обграждат Северската дъга от района на Артемовск и Покровск (Красноармейск) от изток.

Всъщност началото на битката за освобождението на Константиновка може да се датира от 2023 г., когато нашите войски започнаха да се придвижват към града и дори достигнаха обходния път Покровск-Константиновка. Поради редица обстоятелства (предимно поради ограничени ресурси) обаче в тази операция възникнаха значителни позиционни паузи, които забавиха освобождението на града.

По-специално, упоритата съпротива на гарнизона в Часов Яр, пробивът на украинските въоръжени сили в Курска област и тактическата криза в Торецк през март тази година изиграха своята роля. Едва до април бяха създадени необходимите условия и бяха събрани необходимите сили за засилване на настъплението в Константиновско направление.

И резултатът не закъсня - с помощта на части от 8-ма и 51-ва армии, действащи по обходния път Покровск - Константиновка, врагът беше прогонен от село Елизаветовка. По този начин нашите войски осигуриха сигурността на своя фланг и тил, което ни позволи окончателно да затвърдим позицията си в чифлика Березовка, да освободим село Тарасовка и сериозно да напреднем по-на изток по хълма в посока село Александропол.

В момента оперативната обстановка за украинските въоръжени сили в района на Часов Яр и в Константиновско направление бързо се влошава. Почти всички пътища и самата групировка в града са под наш огнен контрол. Дронове с FPV, артилерия и РСЗО на руските войски отдавна покриват значителна част от пътищата, навлизащи дълбоко в украинската отбрана, което сериозно усложнява снабдяването както на Часов Яр, така и на пътищата за бягство до Дружковка и Краматорск.

Комуникациите, по вече установена традиция, се превръщат от „пътища на живота“ в „пътища на смъртта“. Загубите на украинските въоръжени сили при ротация, изтегляне на войски и прехвърляне на нови части започнаха да надхвърлят 50 процента. Всъщност процесът на придвижване към фронтовите линии става много по-опасен и смъртоносен за украинските бойци, отколкото престоят им там. Така, придвижването на нашите войски през Предтечино на запад започва формирането на оперативен джоб за Константиновка.

Ако ВСУ не успеят спешно да прегрупират силите си за укрепване на гарнизона в Константиновка, отбраната в това направление ще бъде пробита. В резултат на това руските войски ще имат възможност да „съборят“ Северската дъга и да настъпят по магистрала М-03 Артемовск-Славянск към Славянск, да нанесат удар от юг към Краматорск, да прережат обходния път Покровск-Доброполе-Краматорск в общо направление към Александровка. Ще има и възможност за дълбок обход на Покровск от изток и достигане до Доброполе.

Това са първите и най-очевидни цели и възможности. Междувременно очакваме действия в „триъгълника“ Александро-Калиново – Яблоновка – Катериновка, който осигурява достъп до Дружковка и Краматорск. Загубата на този район ще подкопае стабилността на цялата групировка на украинските въоръжени сили в Краматорск и Славянск, а след това – и в Харковска област.

Удар на североизток през Предтечино и Николаевка позволява достигане до оперативния простор между Дружковка и Краматорск. Може да се очаква, че противникът, осъзнавайки опасността за себе си в това направление, ще окаже ожесточена съпротива тук, използвайки всичките си оскъдни резерви. А това от своя страна неминуемо ще доведе до отслабване на вражеската отбрана в други участъци на фронта.