/Поглед.инфо/ На площадката на завършилия Санкт-петербургски международен икономически форум се наблюдава своеобразен преглед на двата противоположни възгледа за световния (глобален) дневен ред.
Девизът на форума - „Формиране на дневния ред за устойчиво развитие” - стана основният фокус на дискусията, която се проведе в деня на откриването на форума, в който взеха участие ръководителите на руските икономически ведомства. Те спореха как трябва да се регулира потребителското кредитиране на населението – дали да се „нажежи” или „охлади”, как да се укрепи върховенството на правото и да се защити бизнеса, с какви темпове да се изразходват натрупаните средства от Фонда за национално благосъстояние.
Всички очакваха срещата с Владимир Путин, която беше насрочена за късно вечерта в петък. Беше повдигнат въпроса за наказателното дело срещу основателя на инвестиционния фонд Baring Vostok, американеца Майкъл Келви.арестуван през февруари 2019 г.). За първи път руският президент публично коментира случая, отбелязвайки, че мнозина, включително присъстващите на форума, не са съгласни с обвиненията, отправени към американците. „Може би. Но правоприлагащите органи трябва да разберат това и ние имаме съответна съдебна система”, заяви Путин, като изрази надежда, че делото ще се проведе „прозрачно и ясно”.
В допълнение към руския президент, председателя на КНР Си Цзинпин, генералният секретар на ООН Антонио Гутереш, българския президент Румен Радев, премиерите на Армения и Словакия Никол Пашинян и Питър Пелегрини взеха участие в пленарната сесия на ПМЕФ в петък, 7 юни.
Първият изнесе реч лидер. Той заяви, че съществуващата система на международни икономически отношения е в криза и световната търговия е престанала да бъде двигател на световната икономика, водят се търговски войни, протекционизмът нараства. Като пример Путин посочи ситуацията с газопровода „Северен поток-2“. „Проектът напълно отговаря на националните интереси на всички участници - както на европейците, така и на Русия ... Но това не отговаря на интересите на тези, които са свикнали с изключителността и всепозволеността. Такива разрушителни практики прескочиха към новите индустрии. Например ситуацията около Huawei, който се изтласква от световния пазар. ”
„Това вече се нарича дори в някои кръгове първата технологична война от настъпващата дигитална ера”, заяви Путин.
Според него моделът, наложен от Съединените щати, ще доведе до безкрайни конфликти, войни, а не само търговия, а доларът от своя страна се е превърнал в инструмент за натиск върху целия свят: „държави, които преди това са проповядвали принципите на свободната търговия, честна и открита конкуренция, говорят на езика на търговските войни и санкции, очевидни икономически нападения с извивания на ръце, сплашване, елиминиране на конкуренти чрез не-пазарни методи”-
„Очевидно е, че за да се разработи по-устойчив и справедлив модел на развитие, ще се изискват нови споразумения, които не само са ясно дефинирани, но и преди всичко уважавани от всички”, заяви Путин, като предложи да се върнат концепциите за суверенитет и отговорност за преодоляване на икономическата криза.
Той отбеляза, че днес на световната сцена са видими два негативни световни сценария за развитието на събитията. Първият е възраждането на универсалния модел на глобализация, заместването на общите международни правила със законите, административните и съдебни механизми на една държава или група влиятелни държави. Така Съединените щати вече „разширяват своята юрисдикция по целия свят”,добави Путин.
Вторият сценарий, според него, е разпокъсаността на глобалното икономическо пространство, „политиката на неограничен политически егоизъм и неговото насилствено прокарване”. „Това е пътят към безкрайни конфликти, към търговски войни, а може би дори и не само на търговски. Образно казано, на битките без правила на всички срещу всички”, заяви Путин, цитирайки като пример началото на нова американска технологична война срещу китайската компания Huawei.
Председателят на КНР Си Цзинпин се доказа като привърженик на глобализацията, основана на солидни и обвързващи за всички правила. Признавайки, че глобализацията е „нож с две остриета“ и „има човек, който печели, има такъв, който ще претърпи щети“, той отбеляза, че „поради това човек не може да се придържа към едностранчиви и протекционистки подходи“, намеквайки за действията на САЩ.
Лидерите на Русия и Китай бяха подкрепени от генералния секретар на ООН Антонио Гутереш, който заяви не само необходимостта от разработване на нови правила в международната политика, но и предстоящата „геополитическа жега”, последствията от която може да са толкова непредсказуеми за целия свят, както при глобалното затопляне. Постепенно се движим към един многополюсен свят, призна Гутереш, но отбеляза, че многополюсността сама по себе си не гарантира мир: „Европа беше многополюсна преди 100 години, но нямаше рамка и резултатът беше катастрофална световна война”
Руският китаист Юрий Тавровски, коментирайки в медиите разговорите между Владимир Путин и Си Дзинпин, подсказва, че светът е на ръба на нова глобална студена война. Според него именно в това отношение Владимир Путин и Си Цзинпин говориха в Москва и Санкт Петербург. Тавровски не изключва, че САЩ се подготвят за война на два фронта, като Хитлер по време на Втората световна война: „Китайците са стигнали до заключението, че и те са в процес на студена война. Има обаче няколко въпроса, на които все още не може да се отговори: „Сега въпросът е колко фронта ще има новата студена война? Дали Америка ще се озове в същата ситуация, в която се озова Хитлер, когато беше принуден да се бие на два фронта? Не е ясно дали ще се обединим с Китай, дали ще бъдем съюзници в пълния смисъл на думата. Дали ще останем стратегически партньори, дори в новата ера”.
Въпросите наистина съществуват. Русия и Китай обаче остават стратегически партньори, без да влизат във военен съюз. Това им дава възможност за разумно маневриране, не увеличава степента на военната им конфронтация с колективния Запад и им позволява да работят заедно, за да се противопоставят на Студената война, разгърната от САЩ.
Като част от вътрешната икономическа политика, ПМЕФ не въвежда никакви фундаментално нови идеи, отбелязва руският икономист Михаил Делягин. Той смята, че „една страна може да се развива на базата на собствените си ресурси, а не на основата на добър чуждестранен спекулант”.
И ние трябва да разберем, че стратегическото изместване „на изток” във външната политика ще направи корекции на вътрешната икономическа политика. Без това е невъзможно да се развие в свят, в който хората се опитват да говорят с Русия „на езика на търговските войни и санкции” и „икономическо нападение с извиване на ръце”.
Превод: В.Сергеев