/Поглед.инфо/ Ръководителят на украинската партия "Голос", депутатът от Върховната Рада Кира Рудик заяви, че Киев "има право" да иска милиарди долари от Русия за "щетите, които е причинила". Тя обаче не уточни кога може да започне подобна инициатива. Държавната дума, коментирайки изявлението на украинския парламентарист, отбеляза, че политиците в Киев "се съревновават помежду си в публични изявления", вместо да установяват диалог между страните.

Ръководителят на украинската партия "Голос", депутатът от Върховната Рада Кира Рудик заяви, че нейната фракция е за законопроект, установяващ размера на паричното обезщетение, което Киев може да поиска от Москва за предполагаемите "вреди". Рудик каза това по време на речта си в Киевския форум за сигурност.

Според нея в момента съответният проект "се разглежда от комисията".

„Нуждаем се от такъв закон - да изчислим какви загуби нанася Русия на Украйна, защото виждаме, че има международни прецеденти, когато тези пари са върнати“, цитира депутатът РИА Новости.

Рудик каза, че все още не е ясно колко трябва да изисква Киев: „5 милиарда долара, 50 милиарда долара или 500 милиарда долара“.

Тя също изрази мнение, че Украйна определено ще поиска компенсация, но не уточни кога точно може да се случи това.

Депутатът от Държавната дума Руслан Балбек, коментирайки изявлението на Рудик в интервю за RT, отбеляза, че украинските политици "са движени от неудържим стремеж към самореклама".

„Днес във Върховната Рада Крим се превърна в своеобразен медиен трамплин за различни лица, които се съревновават помежду си в публични изявления за това как да„ върнат “полуострова в Украйна и колко пари да искат от Москва. Но, за съжаление, не чуваме разумни предложения в Радата за това как да се установи и възобнови диалогът между нашите страни “, каза той.

Припомняме, че Крим се върна в Русия през 2014 г. в резултат на референдум, резултатите от който украинската страна отказва да признае. Повече от 96% от жителите на полуострова, участвали в плебисцита, гласуваха за обединение с Русия.

Сергей Цеков, член на Комитета на Съвета на федерацията по международни въпроси от Република Крим, от своя страна припомни, че Русия участва активно във възстановяването на инфраструктурата на региона.

„Русия няма да плати нищо на никого. Те винаги забравят, че в Крим е проведен референдум. Русия сега възстановява всичко това, като инвестира в него, ако броите, милиарди долари: изграждането на Кримския мост, автомагистралата "Таврида" и др."- каза сенаторът.

Не за първи път в Украйна заявяват за искания за обезщетение от Русия. Така, през ноември 2019 г. украинският министър на инфраструктурата Владислав Криклий заяви, че Русия, след края на конфликта в Донбас, „трябва да плати репарации на Украйна“. Според министъра, едва след това Киев ще се ангажира с възстановяването на региона.

Прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков нарече подобно изявление неудачно, като припомни, че руската страна не е страна в този конфликт.

"Това е вътрешен украински конфликт, в момента Русия прави всичко възможно, за да съдейства за разрешаването на този проблем", отбеляза тогава Песков.

Също през 2019 г. украинската администрация на морските пристанища (USPA) обяви, че подготвя иск до руското правителство за обезщетение за загуби, за които се твърди, че са възникнали поради обединението на Крим с Русия. Тогава администрацията заяви, че цената на имуществото, намирало сев клоновете на USPA, може да бъде повече от 3 милиарда рубли.

Тогава Държавната дума нарече това изискване неоснователно. По-специално депутатът от Севастопол Дмитрий Белик посочи, че няма основания за такова твърдение. На свой ред, ръководителят на комисията по междуетническите отношения на парламента на Крим Юрий Гемпел отбеляза, че подобни действия на украинската страна сигнализират, че „Украйна очевидно няма достатъчно средства за текущи разходи от държавен характер“. Той добави, че подобни искове нямат правно основание.

Трябва да се отбележи, че през 2019 г. Дмитрий Кулеба, който тогава беше заместник министър-председател на Украйна по европейска и евроатлантическа интеграция, заяви, че страната е готова Европейският съюз да спре да разширява санкциите срещу Русия, но в този случай Киев възнамерява да получи „максимална компенсация „от ЕС“.

Тогава Антон Морозов, член на Комитета на Държавната дума по международните въпроси, отбеляза, че украинските служители „постоянно стоят с протегната ръка и молят всички за пари, уж за развитието на Украйна“.

Превод: ЕС