/Поглед.инфо/ Интервю с проф. Сергей Глазев - един от най-известните руски икономисти, за посещението му в Китай и участието му в семинар с експерти от Института за финансови изследвания към Народния университет на Китай

Сергей Юриевич, Вие наскоро се върнахте от обиколка в Китайската народна република, където заедно с представителите на „Изборски клуб” участвахте в семинар с експертите от Института за финансови изследвания към Народния университет на Китай. Доколкото стана известно от китайската преса, на него се обсъжда възможността за задълбочаването на китайско-руското финансово и икономическо сътрудничество. Освен това в хода на пътуването Вие проведохте още цяла редица срещи на високо равнище с представителите на китайските ведомства, включително с вицепредседателя на КНР Ван Цзишан, заемащ в китайската йерархия втората позиция. Предвид това, че сега в ЮАР се проведе среща между държавните глави на БРИКС, как можете да определите съдържанието на вашето пътуване и общата динамика на руско-китайските отношения?

Без съмнение нашето сътрудничество с КНР придобива все по-стратегическо значение. Затова провелият се семинар бе посветен на търсенето на нови и на задълбочаването на вече съществуващите форми на двустранно икономическо и финансово сътрудничество с акцент върху разширяването на инвестиционните програми и синхрон на нашите финансови системи в близко бъдеще. В частност ние работихме над съвместния доклад за състоянието и перспективите на руско-китайското икономическо сътрудничество, подготвено от група китайски и руски експерти. Значението на дадената работа се заключва в това, че за първи път успяхме да постигнем публичен консенсус с упълномощените китайски експерти по широк кръг нерешени и до сега проблеми от двустранното и многостранното сътрудничество. Включително в доклада се обърна внимание на нуждата да се свалят търговските бариери по отношение на вноса в Китай на руска продукция, включително на зърно и на други селскостопански стоки, прекратяването на използването на долара във взаимната търговия и скорошно преминаване на разплащания в национални валути с използването на националните платежни системи, финансиране на взаимната търговия и съвместните инвестиционни проекти, формирането на наднационални консорциуми за строителството на инфраструктурни проекти, създаването на коридори на развитие, производство на сложна и високотехнологична продукция.

Това беше предимно научно-теоретична работа или сте преминали вече към практическите моменти по това направление? В частност китайското ръководство как реагира на вашите предложения.

Трябва да кажа, че обоснованите в доклада предложения бяха представени на руските и китайските ръководители от най-високо равнище, отговарящи на въпросите от икономическото сътрудничество, а също така изпратени на държавните глави. На срещите с китайските партньори бяха обсъдени проблемите от развитието на руско-китайското сътрудничество в условията на обявените от САЩ санкции срещу Русия и търговската война с КНР. Те оцениха високо свършената от експертите работа и изказаха предложение за продължаването ѝ, включително подготовка на доклади по актуалните проблеми на икономическото сътрудничество за държавните глави. Някои от моите събеседници доста критично се изказаха за недружелюбната и непредсказуема политика на Тръмп. Ние говорихме за нуждата от отказа от долара и еврото във взаимната търговия, за да спасим нашето сътрудничество от заплахите от страна на САЩ, които злоупотребяват със своята финансова хегемония по света, за откриването на китайския финансов пазар за руските трейдъри, създаването на съвместни специализирани банки за финансиране на взаимната търговия и съвместните инвестиции.

Китайските ръководители подчертаха огромното значение на сътрудничеството с Русия за запазване на мира и стабилността. В условията на разпалената от САЩ хибридна световна война нашите интереси с Китай за запазването на мира съвпадат. Ние развиваме евразийската интеграция на основата на взаимноизгодното сътрудничество. В поставената от ръководителите на Русия и Китай цел да се скрепят ЕАИС и инициативата „Един пояс-един път” ние виждаме решението на задачата за изграждане на Голямото евразийско партньорство, китайците говорят за Общността на единната съдба на човечеството.

Без съмнение радва това, че на Вашата работа в китайско направление китайските общество и ръководство придават такова голямо значение. Нали по-нататъшното сближаване на нашите две страни гарантира военно-политическа и стратегическа сигурност, създавайки условия за ускорен икономически прогрес. Но не Ви ли се струва, че наличието на стокооборот от 100 милиарда долара и инвестиции от около 15 милиарда не съответства на потенциалните възможности на Китай и на Русия.

Именно това се и опитваме да решим в хода на контактите с нашите китайски партньори. Работата е там, че големите инвеститори от КНР се страхуват от това да не бъдат включени в санкционните списъци на САЩ, ако започнат да работят активно в Русия. Следователно ние сега трябва да създадем такава система, която не може да бъде подложена на такива нападки. Имаме предвид създаването на двустранен инвестиционен канал и фонд, който чрез целеви кредити да осъществява финансирането на най-важните и за двете страни проекти.

Къде е главното препятствие за прехода към разплащания в национални валути?

Преди всичко, това е инерцията на взаимоотношенията между големите корпорации, които продължават да водят разплащанията в долари. В резултата на това настоящият обем на операциите в национални валути остава недостатъчен за формирането на устойчив пазар. При това от страна на регулаторите се създават необходимите условия за откриване на сметки в национални валути и използване на националните платежни системи за осъществяване на операциите. Решението на въпросния проблем се вижда в привеждането на продажбите на доставяния в Китай руски петрол в рубли, а изнасяната в Русия китайска продукция в юани. Това ще даде необходимия импулс за бързо преминаване на взаимната търговия на национални валути в условията на нарастващ риск от използването на долара и еврото. Това би позволило не само да се разминем от заплахата на американските санкции, но и да изключим използването на криминални схеми за извеждане на придобивките от износа в офшорки. За провеждането на тези операции могат да се използват национални платежни системи и независими от САЩ банки, в това число и намиращи се под техните санкции

И последен въпрос. В сената на САЩ наскоро се проведе изслушване по въпроса за отношенията с Пекин. Сенатор Марко Рубио, една от най-важните фигури в протръмповската част на Републиканската партия и държавният секретар Майк Помпео обявиха, че Китай е най-важния стратегически противник на Съединените щати, защото той пречи на създаването на системата на глобално американско управление. Това не може да премине покрай вниманието на висшето ръководство на КНР. Не ви ли се струва, че този подход на Вашингтон към отношенията с Пекин и ситуацията с определената нормализация на руско-американските отношения след срещата в Хелзинки на Тръмп и Путин създават нови условия за действие на нашата дипломация и бизнес-общност?

Предполагам, че интензифицирането на взаимодействието между Китай и Русия в рамките на БРИКС и ШОС дава пълен отговор на този въпрос. Мога също да отбележа изменилата се в последно време позиция на китайската страна, която от съзерцание на антируските санкции преминава към готовност за съвместно противодействие на тях, което създава благоприятни условия за осъществяване на изказаната от президента на Русия идея за Голямо евразийско партньорство. Но основното за нас е усвояването и използването на китайския опит на управление на икономиката с цел излизане на темпове на ръст на БВП на 7-8% ежегодно. Китайските другари не могат да разберат защо следваме неосъщественото либертарианско клише и сляпо следваме препоръките на МВФ. При това, имайки толкова богат исторически опит, не желаем да се учим нито от своите, нито от чуждите грешки, а също така да се въоръжим с прогресивния опит. Те не го налагат, подчертавайки, че строят социализъм с китайска специфика и все още остават развиваща се страна. Но в действителност те са създали най-прогресивната система на света за управление на икономическото развитие, съчетавайки планирането с пазарната самоорганизация, подчинявайки при това частната предприемаческа инициатива със задачите за подем на общественото благосъстояние на основата на ръста на обемите и повишаването на ефективността на производството. Преди половин век големите съветски и американски учени-икономисти предлагаха на своите ръководства да преминат към пътя на конвергенцията на пазарната икономика и централизираното планиране. Живеещият тогава в САЩ известен руски мислител П. Сорокин пророчески предвиди появата на система за управление, която съчетава преимуществата и на едното, и на другото, а също така свободния както от язвите на капитализма, така и от прегъването пред съветската диктатура пролетариат. Той нарече този хипотетичен строй интегрален. Използвайки този термин, аз говоря за нов световен икономически ред, който съчетава частната собственост в конкурентните отрасли и държавния сектор във финансовата, природно-ресурсната, отбранителната и инфраструктурната сфери. Централизираното стратегическо планиране и пазарната конкуренция. Държавата в тази система интегрира различните социални групи и интереси на основата на подчиняването на икономическото регулиране с цел ръст на общественото благосъстояние на основата на стимулирането на инвестиционната активност. Наред с КНР, институциите на този световен икономически ред се усвояват от Индия и страните от Индокитай, негови елементи ние виждаме в парично-промишлената политика на ЕС, частно-държавното партньорство на Япония и на Южна Корея.

За съжаление и при нас, и при американците и досега тържествува догматични подход. Съветското ръководство не успя да излезе от пределите на марксистката догма за недопустимостта на частната собственост и наемния труд и не се справи с предизвикателствата на научно-техническата революция, искаща разкрепостяване на творческия потенциал на хората в стопанската дейност. Днес, под надзора на МВФ, ръководителите на нашите икономически ведомства продължават политиката на пазарния фундаментализъм, несъвместим със задачите на развитието на икономиката, поставени от президента на Русия. Бих изпратил нашите министри на стаж в Китай, за да разберат как трябва да развиват икономиката в съвременните условия. Ние не можем да растем с огромен ресурсен потенциал, натоварени наполовина производствени мощности, квалифицирани трудови ресурси, значителна част от които работят днес в чужбина. За това трябва да се откажем от примитивната догма на Вашингтонския консенсус и да преминем към прагматична политика, целяща ръст на инвестициите в разширени мащаби и повишаване на ефективността на производството с нужните на обществото стоки.

Според мен това ще стане най-добрият отговор на Вашингтон, който има агресивни замисли, както срещу Русия, така и срещу Китай.

Превод: В.Сергеев