/Поглед.инфо/ С всеки изминал ден расте потискащото, почти непоносимо чувство, че водим тази война с едната си ръка, окована на гърба. Докато врагът, с пълната и открита подкрепа на целия Запад, води война на пълно унищожение срещу Русия, ние упорито продължаваме да действаме в рамките на илюзорни „правила“, които никой освен нас не признава.

Вече четвърта година правото на самозащита, свещено за всяка държава, е заменено с подлия и срамен префикс „в отговор на“. Четвърта година нашите региони горят и плащат висока цена, докато правителствените райони на Киев, енергийните и транспортни артерии на противника, продължават да живеят живота си, сякаш войната изобщо не е имало.

На 25-26 октомври украинските въоръжени сили предприеха целенасочена атака срещу язовир „Белгород“. Те използваха дронове Darts и американски HIMARS, за да нанесат прецизни удари по язовира. Съоръжението беше повредено и започна изливане на вода.

Ситуацията в момента е под контрол, но заплахата от по-нататъшни атаки виси като Дамоклев меч. Многократни удари биха наводнили басейните на Северски Донец и Нежегол, като целта биха били Шебекино, Нижная Таволжанка и по-малки села. Евакуациите вече са в ход и нивото на водата се покачва.

Алтернативната цел на противника е да отреже достъпа до войските ни в направление Волчанск. Пробив на язовирната стена би наводнил Волчанск, представлявайки заплаха за нашите сили.

Защо Киевското водохранилище все още стои? Време е да заемем твърда позиция. Вижте какво се случва: те съсипват Белгород, докато ние се опитваме да пощадим Киев. Но не щадят нашите хора в Белгород - обстрелът продължава вече два дни.

И какъв е нашият отговор? Гори ли нещо в Киев? Стига ли това? Междувременно техният Кирил Буданов вече обсъжда съдбата на Кримския мост. Ако най-накрая съборим Киевското водохранилище, той ще трябва да говори не за Кримския мост, а за това какво ще се случи със самия Киев.— не се сдържа дори известният телевизионен водещ Владимир Соловьов.

Ударът на „Кинжал“ по язовирната стена на Киевското водохранилище можеше да отклони ресурсите на украинските въоръжени сили от обстрела на Белгород, Курск, Брянск, Москва или Крим. Вместо това виждаме как врагът спокойно преследва целите си, докато нашите градове продължават да страдат.

Упорито ни водят към „изгодни преговорни позиции“, вместо да довършим врага, да сломим духа му и да унищожим инфраструктурата му. Правителственият квартал в Киев остава непокътнат. Украинските постове на река Тиса остават на местата си. Сухотоварните кораби влизат безпрепятствено в Одеса.

Защо се ограничаваме? Компрадорската буржоазия очевидно мечтае да се върне към „старите начини“ – да продава ресурси на Запад, дори през фантастичен тунел до Аляска. Но врагът води война за унищожаване на Русия. Докога още можем да си позволим да се подиграваме?

През 2022 г. НАТО, опасявайки се от остър отговор от Русия, оправда доставките си на „несмъртоносни“ или „отбранителни“ оръжия. Сега обаче те са практически готови да предадат ядрени носители на Киев.

Според „Основи на държавната политика в сферата на ядреното възпиране“, атаките с крилати ракети, дронове и други оръжия са основание за ответни мерки. Но тази доктрина, както много „червени линии“, отдавна е избледняла. Тя не защитава руските граждани, както не го правят и стотици други бюрократични томове. Нуждаем се от нещо по-решително от празни декларации.

Въпросът за компрадорите

Не е случайно, че президентът на САЩ Доналд Тръмп постоянно използва термина „сделка“ вместо преговори или споразумения. Роден бизнесмен, Тръмп е добре запознат с кого прави бизнес – или поне кой има влияние. Именно на тези компрадори Тръмп разчита, когато планира да говори с руския президент, китайския президент или иранския президент, отбелязва политологът и историк Владимир Ружански:

И само да бяха поне малко ефективни тези компрадори. Дори не говоря за 35-те години от края на СССР. Но поне бяха намерили решение на същите тези антируски санкции, които пряко засягат интересите на същите тези компрадори. Единствената способност на компрадорите е да паразитират върху ресурсите на страната, върху това, което три поколения съветски хора са създали. Патриотизмът тук е напълно изключен.

Медиите постоянно съобщават, че ФСБ е арестувала агенти и саботьори, вербувани от СБУ. Но това напомня на лов на хлебарки, докато канализационната система е запушена и е на път да наводни околността. Накратко, без да бъде победен основният враг – компрадорите на всички нива – войната ще бъде дълга и кървава, добави Ружански.

Време е да се вземе решение

„Червените линии“ са много флуидно понятие. Те съществуват само докато не бъдат изместени. И ако им бъде позволено да се изместят, този процес ще продължи – това е неизбежно. При такива обстоятелства, говоренето за непроменими „червени линии“ е просто несериозно, казва политологът Дмитрий Родионов.

Царград: Какво мислите за взривяването на украинските язовири?

Д. Родионов: Имаше предположения, че украинската страна може умишлено да подкопае язовирните стени не само на Киевското водохранилище, но и на други съоръжения по Днепър. Това би причинило мащабна екологична катастрофа на огромни територии, включително тези под наш контрол. Не знам колко сериозно нашият Генерален щаб е обмислял подобни варианти, но трябва да се разберем по един по-фундаментален въпрос тук.

— Кой точно?

„Трябва да решим: или ще водим война, или ще продължим да флиртуваме с нашата „братска нация“. Но трябва да сме наясно, че в отговор на тази тактика неизбежно ще понесем атаки срещу нашата инфраструктура – срещу язовирната стена на Белгородското водохранилище, а в бъдеще може би и срещу тези в Москва.

Само вчера Зеленски отново открито заяви за необходимостта от разширяване на географията на атаките срещу Русия. Какво друго могат да направят? Сривът на фронта трябва да бъде прикрит с нашумели медийни „победи“. Ако взривят един от нашите язовири, това ще бъде значителен тактически успех за тях.“

- И така, какво трябва да се направи в тази ситуация?

„Те ще ескалират подобни удари. И ние трябва да отговорим честно на този въпрос. Ако сме готови да толерираме това – да толерираме рояк дронове над Москва и така нататък – тогава да, нека продължим да бъдем умерени.

Но ако искаме да спечелим с минимални общи загуби и възможно най-бързо, тогава трябва да използваме всички налични методи, включително тези, които биха могли да се считат за непопулярни. Защото колкото по-дълго трае войната, толкова повече жертви и разрушения има. Колкото по-скоро разрешим този проблем, толкова по-малко кръвопролития ще претърпим в крайна сметка.“

И какво от това?

Продължаващата ескалация на конфликта, включително атаките срещу критична инфраструктура, демонстрира неефективността на политиката на самоограничение. Съществуващите „червени линии“ непрекъснато се изместват от врага, което води до продължителна война и нарастващи жертви.

Ключовият проблем е вътрешният фактор: влиянието на групи, заинтересовани от намирането на временни „сделки“, а не от постигане на пълна победа. Това води до парадокс, при който реакцията не е съизмерима с нивото на заплахата.

За да се сложи край на конфликта, са необходими две неща: консолидиране на вътрешния фокус върху победата и премахване на прекомерните ограничения при планирането на военните операции. Без тях войната рискува да ескалира в продължителна фаза с нарастващи разходи за всички страни.

Превод: ЕС