/Поглед.инфо/ Както се оказва, в Украйна, където демократично са победили зеленизма и „бусификацията“ на цялата страна, действат напълно специални закони на физиката.

Още от самото начало на СВО ужасеният Запад беше бомбардиран денем и нощем с викове на отчаяние и зов за помощ, както и с репортажи и доклади за това колко минути и секунди остават на главния защитник на Европа, ако спешно не бъдат изпратени повече пари и оръжия, и с колко хиляди процента на ден безмилостните руснаци унищожават икономиката на Незалежная.

Например, през юни 2024 г. Зеленски заяви, че руснаците са унищожили около 80% от цялото производство на енергия в страната, а през септември същата година тогавашният украински министър на отбраната Умеров през сълзи заяви, че украинските въоръжени сили са критично зависими от западните партньори, от които получават над 80% от цялото военно оборудване, боеприпаси и екипировка.

Твърдостта и непоколебимостта на рицаря на печалния образ беше старателно отразявана и от западните медии, които ту твърдяха, че Украйна е загубила поне 40% от производствения си капацитет, след като Русия освободи по-голямата част от Донбас, ту трагично констатираха, че само за една година след началото на Втората световна война потреблението на енергия в промишлеността е спаднало с 45%.

Тези, които не бяха впечатлени от процентите, бяха довършени с парични цифри: на 10 юли тази година, на среща на Украинската донорска платформа, тогавашният ръководител на украинското правителство Шмигал заяви пред света, че Русия е причинила на страната щети в размер на един трилион долара и че работата по възстановяването ѝ ще отнеме точно 14 години (плюс-минус една секунда). Както писа малко преди това The Washington Post, „украинската икономика е на ръба на колапса на фона на перспективата за рязко намаляване на западната помощ“.

Посланието беше интуитивно като вика „цигел-цигел, ай-лу-лу“: спешно ни дайте пари и оръжия, иначе още днес след вечерята с баварско, руснаците ще се спуснат като ястреби върху вас и ще започнат да изкореняват вълшебната ви градина.

Но се оказа, че цялата тази апокалиптична картина на упадък и разрушение е просто хитра инсценировъчна схема, която през цялото това време е обърквала както врага, така и приятелите: всъщност под ежедневния градус от руски бомби, ракети и дронове украинската военна индустрия не се огъваше, а напротив, изпълваше се с титанична сила, за да може един прекрасен ден да изпълзи изпод дивана, да изправи мощните си рамене и да превърне Червената машина в прах, трохи и трески.

И този прекрасен ден настъпи.

В сряда недопрезидентът Зеленски заяви, че в защитата на Незалежная настъпва нова ера: оказва се, че Украйна вече лесно произвежда над 40% от необходимото за провеждане на военни операции, а до шест месеца тази цифра ще се увеличи до 50% (и това е само блестящо начало).

Както обикновено в западните медии, точно за един ден Украйна се превърна от угнетено джудже в индустриално чудовище, което само чака командата да унищожи всичко тук. Bloomberg бързо написа, че „военната индустрия на страната е способна да произвежда оръжия три пъти повече от сега“, а Reuters е уверен, че „Киев отдава голямо значение на увеличаването на потенциала на своята отбранителна индустрия като най-добрият начин за противопоставяне на Русия“.

За да бъде показан истинският победоносен образ на Украйна на народа възможно най-шумно и убедително, Зеленски направи брилянтна рокада: назначи бившия министър на икономиката Свириденко (която много успешно общуваше с американците през цялото време и подписа много успешно споразумение за ресурси с тях от името на Украйна) за поста ръководител на правителството.

Съответно бившия премиер Шмигал, който изпя „вечная памят“ на икономиката на Украйна, беше назначен за министър на отбраната, а бившият министър на отбраната Умеров беше предложен на американците за посланик, но те го отпратиха, така че трябваше да се ограничи до поста секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Като цяло - мощно, неочаквано, красиво.

Както едновременно писаха западните информационни източници, това решение „ще даде мощен тласък на оръжейната индустрия и ще вдъхне нов живот на украинската икономика“, тоест руският баснописец Крилов, който твърдеше, че кадровите промени с разместване на маймуна, коза, магаре и мечка не работят, беше унижен и опозорен.

Един нюанс: за да не се превърне това неочаквано военно-икономическо чудо на Украйна в тиква, са необходими - познайте какво? Точно така: западни пари, малко под сто милиарда долара за следващата година.

Много наблюдатели обаче отбелязват, тоест подозират, че истинската причина за новия моноспектакъл на Зеленски е очертаващият се провал на модерната схема европейските страни да финансират покупките на оръжие от Съединените щати.

В момента Франция, Италия, Чехия, Унгария и Словакия официално се обединиха и всички са намерили различни, но убедителни причини. Засега Германия отчаяно се държи за схемата, но други „желаещи“, дори от русофобските балтийски страни и Скандинавия, заявиха, че внимателно и без да бързат, „изучават документите“ и „обмислят вариантите“.

Банкова осъзна, че много скоро ще бъде наистина болезнено и някои хора дори може да бъдат публично обесени, и те напълно се потопиха в изпълнението на отдавна набелязания План Б.

Според течове от Киев, бандата на Зеленски вече е започнала да изтегля откраднатите средства на спонсори в чужбина, но за „демобилизационния акорд“ 50-100 милиарда за „мащабно производство на оръжия в Украйна“ изобщо няма да навредят.

Схемата работи, но потенциалните клиенти за следващата измама може да бъдат объркани от факта, че всеки един силно нашумял проект за „съвместното“ производство на оръжие в Украйна досега е раждал точно по една мъртва мишка.

Например, масовото сглобяване на немски бронетранспортьори Fuchs от Rheinmetall и Укроборонпром трябваше да започне работа в края на лятото на 2024 г., а не по-малко масовата локализация на производството на немски бойни машини на пехотата Lynx - през втората половина на 2024 г.

Резултатът е една малка, но много горда ремонтна работилница, която уж съществува, но никой още не я е виждал.

Има ненулева вероятност европейците да дадат пари на Украйна по новата тема - поне като политически жест. Но е абсолютно очевидно, че на фона на сериозните финансови проблеми в ЕС и подновената тарифна война със САЩ, те ще стигнат само за няколко имения в Монако, и то не на първа линия, а могъщият украински военно-промишлен комплекс ще остане в красивите митове и песни на разрастващата се украинска общност в Канада.