/Поглед.инфо/ Миналата седмица уличните протести в Москва отново станаха основна вътрешнополитическа новина. Формалното основание, както е известно, беше недопускането на някои от кандидатите за изборите в Московската градска дума. В отговор на публичните призиви за събиране на митинг пред кметството в центъра, московските власти, в лицето на Сергей Собянин, първоначално предупредиха, че митингът на това място не е договорен, както и за възможността за провокации. И преди седмица, и през уикенда, събирането на недоволните завърши със задържания под стража.

Миналата неделя събитията се развиха бързо. След като силите на „Росгвардия” и на полицията блокираха мястото на предполагаемия митинг, силите за сигурност разпръснаха няколко хиляди протестиращи в центъра. Тогава започна задържането на подстрекателите, на активно скандиращите лозунги и на тези, които дойдоха с плакати. Според медиите и полицията общо около 250 протестиращи са били задържани, според самата опозиция - близо хиляда. Чуждестранни медии вече съобщават, че 1500 са били жестоко пребитите невинни „противници на Кремъл“ и минувачи: „Окървавеният общински депутат в Москва потвърди полицейското насилие по време на антикремълския протест”.

Други чуждестранни медии след миналата неделя анализират възможните сценарии за преврат в Русия. „Ню Йорк Таймс“ пише: „Грешката, която в миналото вече е водила до краха на постсъветските режими, е безнаказаността на длъжностните лица, както и бруталността на органите на реда. Когато управляващата партия в Грузия загуби парламентарните избори през 2012 г., спусъкът за това беше видео, разпространено в мрежата как охранителите на арестите измъчват затворници. През 2013 и 2014 г. украинците, които подкрепиха „европейското“ бъдеще на своята страна, можеха бързо да загубят интерес към протестите, ако не бяха поредицата нощни полицейски атаки срещу демонстранти, които предизвикаха буря от народно възмущение. През 2018 г. внезапното падане на арменските лидери от власт в продължение на 20 години беше отражение на абсолютно същия народен гняв”.

Митингите включваха традиционните опити за провокиране на полицията, публично четене на Конституцията, предавания на живо и „жертви на режима”, заобиколени от медийно внимание ... Тези технологии са многократно описани и използвани в десетки страни - няма нищо ново в това. Тъжната новина е, че технологичната кулминация на протестите все още не е постигната, изглежда тя предстои есента, когато ще се проведат самите избори в Московската градска дума. До този момент водещите блогъри, автори на видеопредавания и лидери на протести по улиците и в социалните мрежи ще могат да спечелят необходимия рейтинг. Повечето от гражданите ще се завърнат от почивка в Москва и ще могат да се измъкнат навън от любопитство, нездравословно вълнение или някакви други причини в много по-голям брой, поддавайки се на провокацията на познатите герои.

Любопитно е да погледнем какво се случва от гледна точка на теорията за елитите. На миряните може да изглежда, че всичко се развива почти според революционния сценарий: група страстни контра-елити, развълнувани градски маси, войнствени власти и добре обосновано недоволство на гражданите. Технологията от истински социален взрив обаче винаги е лесно да се разграничи - като театрална постановка от реални събития.

Съставът на предполагаемия контра-елит не се променя повече от десетилетие: Дмитрий Гудков, Иля Яшин, Алексей Навални, Владимир Милов и др. Всички те получават информационна подкрепа, от края на 90-те и началото на 2000-те те получават големи суми пари в брой, а преди въвеждането на закона за чуждестранните агенти са получавали щедри субсидии за протестни дейности. Голямо преувеличение ще е да се каже, че зад тези слепени в информационни епруветки „лидери” се издигат каквито и да е социални групи. Максимумът е привичният контингент на столични буйни юноши, безделничещата градска интелигенция и особения социален слой на вечно несъгласните. Междувременно регионите живеят в съвсем различни, по-скоро икономически, а не политически проблеми. За тяхното решение хората разчитат повече на президента, отколкото на уличните протестиращи. И ако предположим за секунда, че в масите назрява истински протест, то по-добре ще бъде да се предоставят на Владимир Путин извънредни пълномощия за решаване на най-острите проблеми.

И ако очевидно режисиран уличен преврат е фалшив, другата линия на вътрешносистемно напрежение е много по-очевидна. Това, разбира се, е политически силна фигура - кметът на Москва Сергей Семенович Собянин. Неговото хипотетично участие в прехода на власт през 2024 г. кара много противници на суверенна Русия (вътре в страната и извън нейните граници) да бъдат забележимо нервни. Първо, заради лоялността на столичния кмет към държавния глава. Второ, поради реалната подкрепа на жителите на столицата, която през последните няколко години стана по-удобна и привлекателна. Именно той стана цел на протестите на агресивното московско малцинство.

Както и да е, именно поради личния професионализъм и усета на първото лице у нас, досега не е реализиран нито един сценарий за „цветна революция“ - основното политическо оръжие на 21 век, с което десетки държави са разрушени и потопени в хаос.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели