/Поглед.инфо/ Трябва да правим собствени планове и да ги претворим в реалност – без да се съобразяваме с другите. Да бъдем господари на собствения си живот, да опитваме нови неща, да поемаме отговорност и да не позволяваме на страха от неизвестното да подкопае вярата ни в бъдещето. Честита нова 2022 година!

Изминалата 2021 г. се оказа трудна за руското общество. Не в социален, финансов или някакъв друг чисто светски аспект: ако оставим настрана крясъците на професионалните пораженци и погледнем числата, тогава всичко е просто много, много добре. Страната се опомни след провалите от миналата година, икономиката расте, а индустрията изпреварва показателите дори не от 2020 г., а на 2019 г. Въпреки факторите, усложняващи живота като високата инфлация, доходите на населението се увеличават, потребителското търсене се е върнало към нивата отпреди пандемията. Русия е в малка група държави по-добре от останалите в преодоляването на последствията от пандемията.

Като цяло изглежда, че има сериозни основания за радост и оптимизъм - само че социолозите не регистрират особено такива. Последните проучвания на ВЦИОМ - както за социалното благополучие на хората, така и за техните очаквания за новата година - показват не просто мрачни настроения на руснаците, а направо сумрачни.

Това е точно отражението на това, което 2021 г. наистина се е превърнала за нас. Оказва се психологически изключително трудна за руското общество. Можем да кажем, че на народа му се счупиха и последните розови очила.

Продължаващата пандемия със сигурност изигра роля. Все пак много, много хора имаха надежди и очаквания, че през 2021 г. всичко най-накрая ще свърши и светът ще стане същият. Обаче се случи обратното: стана ясно, че планетата се възстановява по някакви напълно нови коловози и че същият „стар свят” изчезва пред очите ни. Той няма да се върне - дори когато коронавирусът най-накрая бъде овладян.

Второ, руското общество трябваше да понесе – и този много болезнен процес все още продължава – загубата, така да се каже, на светогледните ориентири.

За почти цялата си история Русия е намерила модел за себе си, с който е следвала пример – цел, към която се е стремила. Понякога е абсолютно спекулативна - като комунизма, но по-често все пак страната избираше обект, който напълно съществуваше в реалността, който правеше своя пътеводна звезда. „Настигане и изпреварване на Америка“ е именно нещо подобно.

През последните няколко десетилетия позлатяването на идеалността до голяма степен беше изтрито от съответните предмети за имитация. Информационната прозрачност и личното запознаване на хората с реалния, а не измисления свят си свършиха работата. Предишните наивни представи за света на всеобщ просперитет, свобода и демокрация, съществуващ извън Русия, безупречен ред и свръхефективна здравна система, липса на корупция и държави, които мислят преди всичко за народа, сега предизвикват най-вече иронична усмивка.

Но нещо остана - просто защото е съвсем вярно. Това е идеята за западния свят като безопасно убежище за съвременната човешка цивилизация. Пристанището, макар и далеч от идеалното, всъщност е стабилно, богато и осигурява приличен живот на абсолютното мнозинство от членовете си - на ниво, до което Русия все още расте ли расте.

Дори най-яростният изобличител на Запада, неговата хищническа същност и несправедливо господство, беше принуден да признае, че страните от двете страни на Атлантика са най-спокойните, най-надеждни и проспериращи за жителите и желанието на огромен брой хора да стане като там в този смисъл е съвсем оправдано.

Като доказателство, че в очите на повечето руснаци Западът е загубил статута си на непоклатима твърд сред бушуващ океан, може да се посочи един прост аргумент: в година на висока инфлация, нашите граждани - противно на 30-годишна традиция - не демонстрира прибързано търсене на долари и евро. Купуваха недвижими имоти и стоки за дълготрайна употреба - но не и американски и европейски валути. Едва ли може да се намери по-изразителен образ на промените, настъпили в руските възприятия.

Просто не се получава да се радваме особено. Познатият свят се руши пред очите ни. И става все по-очевидно, че така ще продължи още дълго време - или по-скоро завинаги. Бъдещето е в гъста мъгла, а очертанията му пораждат безпокойство. И няма значение дали говорим за дигитализация на всички сфери на живота или за ясно засилване на военния компонент в конфронтацията между великите сили. Няма повече модели за подражание, западният свят е в една лодка с всички – и големият въпрос е дали Европа и САЩ ще се справят по-добре от другите.

Дойде времето Русия да живее по своя си начин – и за държавата, и за обществото, и за всеки един от гражданите на страната. Да градим своите собствени планове и ги претворяваме в реалност – без да гледаме другите. Да бъдем господари на собствения си живот, да опитваме нови неща, да поемем отговорност и да не позволяваме на страха от неизвестното да подкопава бъдещето ни.

Като цяло, предвид мащаба на задачите, които стоят пред страната и народа, не е изненадващо, че има известна предпазливост в обществените настроения.

Въпреки това, социално-икономически резултати от годината, с които Русия може да се гордее, са впечатляващи - страната не е виждала такива темпове на развитие от много дълго време. Това ясно показва, че зад този мрак се крие не изконната руска безнадеждност, а концентрация върху много важна и сложна материя - изграждане на бъдещето. Няма значение дали говорим за стартиране на поредното индустриално предприятие от стратегическо значение, за нов пробив в развитието на Северния морски път или за частно въплъщение на сакраменталното „да построиш къща, засадиш дърво, родиш син”.

Искам да пожелая на всички усилията ни през 2022 г. да донесат още по-впечатляващи резултати.

Мир, здраве, сила, просперитет и вяра в себе си!

Честита Нова Година!

Превод: В. Сергеев