/Поглединфо/ Що се отнася до разполагането на руско ядрено оръжие на територията на суверенен Беларус, най-малко трябва да ни интересува реакцията на Вашингтон и неговите европейски сателити.
Първо, защото няма официално основание: подобни арсенали на САЩ постоянно се намират в няколко страни от НАТО - Белгия, Германия, Италия и Турция. Така че всички приказки, че е направена стъпка към ескалация, могат да впечатлят само особено впечатлителните наблюдатели. Второ, самите американци вероятно скоро ще преместят такива боеприпаси на територията на Полша и това щеше да се случи във всеки случай. Просто сега Русия действа изпреварващо, което във Вашингтон се възприема като нещо необичайно и следователно досадно. „Другарят вълк“, както президентът Путин определи САЩ в речта си в Мюнхен през 2007 г., винаги прави това, което намери за добре, и никога не се ограничава до формалните и неформалните правила на играта. И накрая, появата на ядрени сили на територията на основния военен съюзник на Русия е изключително вътрешен въпрос на нашата съюзна държава.
Сегашният военно-политически конфликт между Русия и Запада е изключително многостранен. И всяко враждебно движение на нашите противници в САЩ и Западна Европа предизвиква насрещно решение от страна на Русия. Но още по-важно е да осъзнаем и приемем характера на промените във военно-политическата сфера. И те се състоят в това, че цялата тази област на отношенията между водещите държави сега е подложена на радикална ревизия. И ние, обикновените хора, можем само да се надяваме, че в резултат на цялата тази история светът ще получи относително стабилен ред, в който всяка значима държава може да се чувства относително защитена.
Този процес беше стартиран против волята на Русия, която до последно се придържа към правилата и нормите. Това е в противоречие с желанията на Китай, който се стреми да запази всичко добро, което е било в старите времена. Но промяната вече е в ход, нейни автори са страните на Запада - сили, които са усетили приближаващия край на своята властова хегемония в световните дела.
Никой не спори, че следващите няколко години или дори десетилетия ще бъдат много рискови. Руската дипломация говори честно за това, предупреждавайки, че светът е много близо до прага на обща ядрена война. Но не можем да върнем историята назад и да си „отвоюваме“ грешките, допуснати от Запада след края на Студената война. На първо място, разширяването на НАТО на изток в опит да се подготви по-добре за войните на бъдещето. Точно така, защото включването в съюза на бившите съюзници на СССР от Варшавския блок и балтийските републики не е резултат от необмисленост. Ето защо американските мислители нарекоха пълния си триумф в средата на 90-те години на миналия век „момент на еднополярност“, тъй като отлично разбираха преходността на произтичащото всемогъщество. А това означава, че НАТО винаги е бил блок, насочен към война, който едва в очакване на решителния час „затопли“ с интервенциите в Афганистан или Либия.
Следователно САЩ не ограничиха ядреното си присъствие в Западна Европа дори след изчезването на основанията за това под формата на студена война срещу СССР. В изявлението си за Беларус президентът на Русия съвсем точно посочи, че мярката, която се предприема сега, е огледален образ на това, което САЩ винаги са правили. Американската армия държи своите ядрени оръжия в Европа и Турция през цялото време и обучава местните военни да ги използват. Сега е възможно да се предявяват каквито и да било претенции към Русия само в светлината на собствените представи за реалността или от колосално лицемерие. В случая с Европа действат и двата фактора, за САЩ вторият е по-актуален. Затова, между другото, реакцията на самия Вашингтон през последните дни се оказа по-сдържана от емоционалните изявления на водещите европейски столици.
Освен това САЩ разбират, че с голяма степен на вероятност самите те могат в близко бъдеще да „опипат“ западния периметър на руските граници с тактическо ядрено оръжие. Опитът от дипломатическото взаимодействие с Вашингтон през последните няколко десетилетия предполага, че изграждането на военно присъствие в чужбина е в основата на неговата политика. Винаги ще има причина. Освен това в света има все повече страни, които не са ентусиазирани от САЩ и искат да се освободят от тяхното влияние. Но ние много добре знаем, че е възможно да се унищожат международните споразумения без причина, както направиха американците с Договора за ПРО. Или, например, сега те ще разположат няколкостотин крилати ракети в Япония - също без никакви действия на напълно мирен Китай, които да провокират подобни решения.
Ето защо е доста наивно да се тъжим, че решението на Русия да разположи бойни глави за тактически ядрени оръжия в Беларус може да подкопае съществуващите режими в тази област. Да вярваш, че договорите със САЩ сега служат като гаранция за мир, означава просто да размениш дългосрочната си сигурност за няколко години относително спокоен живот. Това е като със СВО в Украйна - въоръжен конфликт на тази територия във всеки случай беше неизбежен и желанието да го отложите в бъдещето означаваше да заровите главата си в пясъка пред приближаващия танк. Въпреки че и тук Русия, както и в случая с ядрените оръжия в Беларус, „до последно“ търсеше начини за дипломатическо решение. Но такава е природата на нашата външна политика - тя е създадена от вековната история на руския народ и заслужава уважение.
Друге въпросът, че появата на ядрени бойни глави и носители в съюзнически Беларус също означава малка стъпка към бъдещата конфигурация на европейската и световна сигурност. Русия, Съединените щати и Китай ще трябва да преместят много повече фигури в глобалното поле на силовите отношения между великите сили през следващите години. Редът, създаден в края на Студената война, е нещо от миналото. Сега се създава нов и той може да се основава само на взаимно силово възпиране, а това винаги е резултат от опасни и продължителни практически експерименти. Силите не могат да разберат границите на това, което е възможно да гарантира тяхната сигурност, докато не се натъкнат на подобна воля на друга държава. Тези дни просто виждаме нова промяна в съотношението на силите. Въпреки че присъствието на ядрения фактор в процеса прави отношението към събитието по-емоционално, отколкото например отказът на Русия и Китай да използват долара във взаимната търговия.
Е, не трябва да забравяме, въпреки стратегическото значение на обсъждания въпрос, неговото място в белоруско-руските отношения. През изминалите десетилетия нашите държави са виждали периоди на много добро развитие на сътрудничеството, но е имало и трудни епизоди. Повратният момент дойде през лятото на 2020 г., когато западните страни стигнаха дотам, че заложиха на унищожаването на белоруската държавност. Сега Москва и Минск се чувстват толкова уверени в силата на връзките си, че Русия може да покаже най-високата степен на доверие на своя съюзник - непряк достъп до ядрено оръжие, чието притежание означава принадлежност към броя на непобедимите държави. Дори като се има предвид, че прякото управление на бойните глави ще се осъществява от руска страна, самото им присъствие е огромно постижение на Съюзната държава.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?