/Поглед.инфо/ Готови ли сме да се откажем от контрола върху важните за нас хранилища на газ от ръцете на лоялните ни германци в ръцете на нелоялните ни финландци (зад които стоят американците)?

Толкова пъти съм писал за необходимостта от официална стратегия за развитието на икономиката на Русия, з която някак си вече ми е неудобно да се повтарям. Но трябва да повтарям, защото отново изпаднахме в глупава ситуация. Дори бих казал много глупава. Това е конфликт между финландските и германските енергийни компании.

Няма да навлизам в подробности, които могат да се прочетат. Но по същество е необходимо да се изкажа. Реформата на Чубайс доведе до там, че производителите на електроенергия и някои други инфраструктурни съоръжения са собственост на чуждестранни компании, които се конкурират помежду си. В нашия случай става дума за това, че финландската компания “Фортум” иска да усвои немската “Юнипер”.

Последната, не само че получава лъвския пай от печалбата на руските си активи, но е и акционер в "Северен поток-2" и собственик на газови хранилища в Европейския съюз. Онези хранилища, които могат да позволят на “Газпром” да се държи по-независимо (тоест в интерес на Русия) по въпроса за транзита на газ през Украйна. Но финландската компания е повече от 50% държавна собственост и в тази страна влиянието на „зелените“ става все по-силно. Е, да не забравяме, че „зелените“ са видна част от либералното атлантическо лоби, което активно подкрепя всяка русофобска дейност, включително украинската.

Казано по друг начин, става въпрос за предоставяне на компания, която е положителна за нашите стратегически планове и контрола на активите, които са от значение за нас, в ръцете на компания, което почти сигурно ще ни постави прът в спиците. И животът се е развил така, че от нас зависи да решим дали да разрешим или не тази сделка. Тъй като германската компания разполага с активи на наша територия, които законът нарича стратегически (водоснабдяване) и забранява на чуждите държави да ги придобиват.

Ясно е, че финландските лобисти започнаха атака срещу федерален закон № 57, въз основа на който тази сделка не може да бъде осъществена. По-специално директорът на Антимонополния комитет Артемиев заговори за промяна на този закон. Според мен това създава изключително опасен прецедент, тъй като силите, за които се знае, че са враждебни за страната ни, също ще имат възможност да повлияят на нашия енергиен сектор (например, да затворят нашите въглищни централи), да ни наложат напълно неблагоприятни условия за преструктуриране и накрая, да могат просто да блокират и “Северен поток-2” и достъпът ни до съоръженията за съхранение на газ в ЕС, което значително ще отслаби позицията ни в спора за транзита на газ с Украйна.

За съжаление, този въпрос изпада в остър стратегически конфликт в нашата страна: от гледна точка на нашето правителство и Централна банка приятелството на либерални принципи с Финландия и Съединените щати (които искат да изместят нашия газ със собствен) е много по-важно от енергийните интереси на руската икономика (включително тези, които гарантират нашия пазар за износ на газ в очакване на прехода на германските електроцентрали към газ). И възниква много важен въпрос: какви са нашите приоритетни интереси?

Реформата на Чубайс доведе до факта, че основната печалба на европейските енергийни компании идва от Русия (тоест енергийното ни натоварване върху потребителите е много по-голямо, отколкото в ЕС). Искаме ли да я увеличим чрез намаляване на експортните ни пазари? Заради какво? Все още нямам отговор на този въпрос, защото разсъжденията за приоритетите на „цивилизования“ бизнес някак не ме удовлетворяват. А конкретните изпълнители на реформата на Чубайс, както сега виждаме, изобщо не работят за идеята, а за конкретни подкупи.

Връщам се към въпроса, зададен в началото на статията. Имаме ли стратегия и ако да, каква? Готови ли сме да се откажем от контрола върху важните за нас хранилища на газ от ръцете на лоялните германци в ръцете на нелоялните към нас финландци (зад които стоят американците)? И ако някой не вярва в това, тогава ви информирам, че руското подразделение на финландската компания се ръководи от човек с американско гражданство. Готови ли сме да помогнем на американците, като им дадем някакъв контрол над “Северен поток-2”? И ако сме готови, тогава каква е изгодата ни от това?

Като цяло развитието на ситуацията в света показва, че мащабът на стратегическите различия нараства. Накратко описаната история показва, че у нас е невъзможно да се избегне тази конфронтация. А това означава, че решението трябва да бъде взето сега: имаме ли стратегия, която описва нашите интереси или не? Ако не, тогава трябва да спрем да важничим и да се върнем към 90-те години (например, можем да назначим Козирев отново за министър на външните работи, и без това отново започна да се обажда). И ако е така, тогава трябва да вземаме трудни и недвусмислени решения и да не се колебаем. И да не намекваме, че ако финландците платят “комуто трябва”, тогава законът може да бъде променен в техен интерес.

Превод: В.Сергеев