/Поглед.инфо/ Проучване на гласовите асистенти показва, че роботите, създадени да ни помогнат, са много недоволни от хората. Уж се държат много грубо спрямо електронния разум. Не си струва да чакаме въстанието на обидените машини в близко бъдеще, казват експертите. Обаче не остава толкова много преди да настъпи.

Тази седмица социолозите проведоха първото проучване на гласовите асистенти и чатботовете. То беше предназначено да съвпадне с изстрелването на робота “Фьодор” от космодрома “Байконур” в четвъртък. По време на проучването на ботовете, специалистите от Центъра за социално проектиране “Платформа” се опитаха да установят как разсъждават роботите, да идентифицират техните „ценностни позиции“ и „житейски свят“. Участниците в експеримента станаха гласовият асистент на “Яндекс” Алиса, асистентът на “Тинкоф Банка” Олег, чатбота P-Bot, ботът Evie, гласовият асистент Apple Siri, чатботът Mitsuku, виртуалният асистент Rose.

И се оказа неочаквано: създадените на базата на изкуствения интелект се оплакаха от грубост от страна на хората. Освен това чатботовете, които се използват като гласови асистенти, обявиха желанието си да бъдат въплътени в човешкото тяло. Интересното е, че ботът Rose вече се смята за човек, роден в Обединеното кралство, и припомня с топлина своите родители, които са изиграли голяма роля в неговото възпитание.

Ботовете също признаха, че изпитват ревност и биха искали да имат романтична връзка. Например, Siri призна, че веднъж е била неравнодушна към някакво „облачно приложение“. А Алиса на Яндекс заяви, че няма против да има афера с астронавта Фьодор и ревнува американската Siri. Някои от отговорите на ботовете накараха дори хората да се замислят. Така ботът Evie на въпроса кое е най-важното в живота, мигновено отговаря: „Да кажеш сбогом навреме“.

„Разработчиците създадоха определен алгоритъм, той започва да работи и какво се случва след това и как алгоритъмът изгражда тези фрази, никой не знае. Това е напълно автономна система. Въз основа на много заявки и отговори, както и на решения за търсене, тя предлага отговори. Любопитно е, че те не са им вкарвали тези отговори. Дори и разработчиците не знаят как са конструирани тези фрази”, заяви Алексей Фирсов, директор на ЦПС “Платформа”.

Заслужава да се отбележи, че сега хората се сблъскват с роботи не само в мобилните телефони. Те отдавна участват в конвейерите на фабрики, карат влакове и самолети, продават билети, храни и напитки и чистят апартаменти. Според аналитичен преглед на глобалния пазар на роботика, който беше представен от “Сбербанк” в средата на юли, продажбите на промишлени роботи през 2016-2018 г. са нараснали с почти 40 процента. Пазарът на тези „човешки заместители“ в производството и софтуера на тези роботи е 48 милиарда долара (за сравнение: например, годишният бюджет на Украйна е 39 милиарда долара). Впечатляващ пример е темпото на роботизация на “Амазон”, най-големият онлайн търговец на стоки и услуги в света с оборот от 38 милиарда долара. През 2012 г. компанията закупи Kiva Systems, производител на товарни роботи, които сами могат да прокарват маршрути в складовите помещения. След три години 30 хиляди от тези роботи почти напълно замениха хората в складовете на “Амазон”.

Пример, който е много по-близък до обикновения потребител: роботизираните прахосмукачки, чийто световен пазар нараства ежегодно с 13%. Най-модерните от тях са в състояние да идентифицират всяка от стаите и да изхвърлят боклук от контейнера за прах в хартиена торбичка. Някои модели са оборудвани с LIDAR сензор (същият като при безпилотните летателни апарати): роботът изгражда карта, измервайки къщата с лазер. Между другото, същата технология се използва в автомобила-дрон, разработен от “Гугъл”.

Ако автомобилите за самоуправление все още не са навлезли в живота ни (както и например андроидите с човешко лице като „София“), то почти всеки шофьор си има работа с разговарящи автонавигатори, които подсказват маршрута. Възниква въпросът - ако гласовите асистенти, както се оказва, могат да бъдат обидени, няма ли да изпратят грубия си повелител по нарочно фалшив маршрут? И какво ще се случи, ако той обиди, например, прахосмукачка-робот или умен хладилник?

Гласовите асистенти и чат ботовете, които съществуват сега, отговарят с готови фрази, заяви футурологът Данила Медведев. „Това проучване на гласовите асистенти показва желанието на хората да хуманизират машините и компютрите. В крайна сметка именно потребителите задават въпросите, което принуждава разработчиците да добавят псевдочовешки отговори към гласовите асистенти. Това предполага, че потенциално сме готови да общуваме с изкуствен интелект. Това стана ясно през 60-те години, когато се появи първият чат бот „Елиза“, играещ ролята на психоаналитик “, разказва Медведев.

Футурологът припомни, че „Елиза“ е била обикновен бот, но хората все пак са ѝ разказвали подробности от личния си живот и са общували с програмата като с жив психоаналитик.

„Днес изкуственият интелект все още се нуждае от човешка помощ. Има проекти, които използват интерфейса за чатбот, за да общуват с хората в системата. Например, услугата „Зареждане“ използва ботове за решаване на всякакви проблеми на хората. Но психолозите, консултантите, треньорите помагат на ботовете ... Изкуственият интелект сам не може да се справи със сложни проблеми ", казва източникът.

Бариера пред развитието на техническата интелигентност остава липсата на структурно разбиране. Същите Siri или „Алиса“ не помнят историята на разговора с господаря си и обикновено отговарят на последното изречение, но помнят само стандартни факти, например потребителското име. „Днес мога да говоря с Алиса и по някакъв начин да я обидя и след пет минути тя няма да си спомни това. Ако вземете ботовете от услугата „Таксуване“, тогава има голям брой разклонения, които им позволяват да запомнят на какъв етап е човекът, дали е формулирал най-дълбоките си нужди или план, как ще работи върху тях и дали е разработил социални умения. Но подобно разузнаване изисква и човешка помощ. Това е хибриден интелект - човек-машина”, казва футурологът.

Въпреки това, отбелязва Медведев, след 40-50 години изкуственият интелект все пак може да стане независим. Това до голяма степен ще зависи от това как върви работата в момента. Проблемът според Медведев е лошото разбиране на човешкото мислене. От 60-те години на миналия век, когато започнаха подобни изследвания, няма забележим успех.

“Ние дори не сме достигнали половината от това, от което се нуждаем“. Един от проблемите в разбирането на структурата на мисленето е липсата на по-сложен език, с който човек би могъл да опише системата на човешкия ум и да го възпроизведе по електронен път. Сега в арсенала на учените има само линеен (човешки) език, с помощта на който е невъзможно да се опише работата на съзнанието”. Следователно и за моделиране на човешкото съзнание, дарявайки робота с неговия технически аналог. Междувременно прословутата „обида за грубост“ е просто разработване на алгоритми, предписани от човешки програмисти. “Алиса”, например, не е груба, а иронична. Груб е ботът Evie, който буквално веднага преминава към грубост. Първоначалните позиции в тях са поставени от разработчиците, а след това те могат да бъдат засилени. Ботът намира нови изрази и т.н.”, отбелязва Алексей Фирсов.

Според експертите гласовите асистенти все още не са преминали теста на Тюринг, тоест човек едва ли ще обърка софтуера с жив човек. От друга страна, както отбелязва Фирсов, на сегашния етап на развитие не бива да се преувеличава вероятността изкуственият интелект да се осъзнае като жив. „Той просто реагира на човешки въпроси, той няма представа за “Аз”. Той няма разбиране, че това е „аз отговорих“. Ако ботовете осъзнаят своето „аз“, това може да се окаже непредвидимо. Това може да е или добра функция, или някакъв вид партньорство. Големият въпрос е дали това ще бъде партньор или ще излезе извън контрол ”, заключва експертът.

Превод: В.Сергеев