/Поглед.инфо/ Конституционната забрана на държавната идеология означава не само забрана за вътрешна руска консолидация, но и забрана за интеграция в постсъветското пространство. Всички интеграционни проекти в световната история са идеологически . Интеграцията никога не е прераствала от търговските съюзи на различни нации. Изисква се обща идея и когато такава възниква, възниква и интеграция.
Всички световни религии, с изключение на юдаизма, са интеграция, базирана на идеи. В нашата история варягите и славяните първо са в конфликт, след това се смесват, но държавата възниква не от варяга Рюрик, а от Олга, която приема християнството, варяжка по кръв и име. По това време отслабените варяги и разпръснатите славяни плащат данък на Хазарския хаганат и не могат да го победят поотделно, а за обединение няма основание. Защо варягите и славяните губят от хазарите? Заради конницата. Варягите и славяните се бият пеш, а не знаят конница, а степните народи винаги са били добри с конницата.
Не Рюрик, а Олга (при кръщението става Елена, 945–960 г.) слага ред в системата за събиране на данъци и създава основата за интеграция, приемайки християнството, което я привлича с идеята „няма грък, няма евреин, а Христос е във всички“. Варяги и славяни приемат идеята, престават да бъдат варяги и славяни, а стават православни. Варяжката дума „Рус”, „руски”, която първоначално означава гражданство, постепенно се превръща в името на новия народ.
Без Олга, кръщението на Русия от внука ѝ Владимир би било невъзможно и следователно Русия не би била в сегашния си вид. Киевска Рус на Рюрик би била нещо друго. Разклатена конфедерация от воюващи славянски племена под егидата на чужд елит не може да претендира за интеграция.
Православието интегрира Русия по същия начин, както социализмът интегрира СССР. Религиозните разколи не могат да разделят държавите, които са се образували в Европа, въпреки че ги отслабват значително. На Запад либерализмът интегрира държавите около Съединените щати. Ислямът интегрира цели общности около арабски или персийски центрове. Нито един интеграционен проект не е израснал на основата на търговски съюз. Нито пътят „от варягите до гърците“, нито „Големият път на коприната“ водят до появата на нови народи и държави. Общият пазар не е обща съдба. Винаги е била необходима по-голяма идея от това да се правят пари заедно.
Търговският съюз е дружество с ограничена отговорност в мащаба на няколко държави, които имат сепаратистка доминанта, а не интеграционна. Основното нещо в един търговски съюз е възможността да се трупат пари за сметка на друг. Без идеология Европейският съюз, изграден като търговски съюз, би се разпаднал. Веднага след като търговията падне, необходимостта от съюза изчезва.
Ако Русия възнамерява да изгради някаква интеграция, трябва преди всичко да изхвърли от Конституцията члена за забраната на идеологията. Тук идеята за социална справедливост е в състояние да интегрира нациите по-добре от национализма, индивидуализма или търговската печалба. Проблемът е, че няма елитна група, способна да издигне тази идея до собствените си редици и да я насочи към народите чрез главите на етническите групи на страните от ОНД.
Либерализмът е събирането на земя под американската идея. Китай събира земите си, използвайки даоистко-конфуцианската идеология, адаптирайки дори марксизма към нея. Русия се преструва, че изповядва американската идеологическа концепция и в същото време се опитва да изтръгне бившите си територии от американското владичество. Не е изненадващо, че това постоянно се проваля.
Вместо да предприема опити да формулира идея, с която народите да се съберат около Русия, ние търсим корена на злото в неефективното “Россотрудничество”, остарелият МГИМО и небрежното външно министерство. Но когато няма обща идея, идея става усвояването на бюджета и живота по пътя с най-малкото съпротивление.
Ако Русия сериозно възнамерява да се бори за интеграция в постсъветското пространство, тя ще трябва или да формулира съответната идеология, или да спре опитите за интеграция. Но интеграцията не трябва да се разбира като потребителска кооперация, където всеки поотделно изяжда своя дял от общия пай, а като създаване на нов народ, не повече и не по-малко. За тази цел трябва да има много по-амбициозни причини от търговската логика. Големите държави и великите нации се създават от свещеници и воини, а не от търговци. Общата съдба трябва да започне с чудесна идея, а не с митници.
Превод: В. Сергеев