/Поглед.инфо/ Иран изненада с неочаквано съобщение за подписването на договор с Русия за доставка на 40 газови турбини. И в случая не става дума за турбини за руски газопроводи, а за турбини за ТЕЦ. Газовите турбини далеч не са масова стока и договор за такъв голям брой турбини може да се нарече сделка на века. Има ли обаче нужда Русия от толкова много ирански турбини?

Управляващият директор на Иранската компания за газово инженерство и развитие Реза Ношади говори за подписването на договор с Русия за доставка на 40 газови турбини. „Иран и Русия подписаха споразумение за износ на 40 ирански турбини в Русия“, каза той. По думите му 85% от оборудването, необходимо за газовата индустрия, се произвежда в страната.

Иранската страна не дава подробности какви са тези турбини и с кого точно е сключен договорът. От руска страна изобщо няма изявления.

Наскоро в Русия се заговори за турбините на „Сименс“, които бяха инсталирани на газокомпресорната станция „Северен поток-1“. Те изискваха ремонт в канадския завод, но поради санкции "Газпром" не успя да ремонтира турбините. Затова в крайна сметка експлоатацията на „Северен поток-1“ трябваше да бъде напълно спряна.

Едва ли обаче става дума за смяна на немски турбини с ирански за газопроводи. Първо, тръбите на „Северен поток“ са взривени и смисълът от ремонта им по принцип не е очевиден. Второ, Русия разполага със собствени турбини, които заменят тези на „Сименс“, които бяха монтирани на всички следващи газопроводи - както на газокомпресорните станции на „Турски поток“, така и на „Северен поток-2“. Навремето „Северен поток-1“ получи немски турбини, вероятно защото този газопровод беше изграден в сътрудничество с чужди инвеститори, включително немски. Трето, 40 турбини са твърде много за газопроводи.

Най-вероятно става дума за газови турбини от Иран за ТЕЦ в Русия, въпреки че 40 газови турбини изглеждат много дори в този случай. Русия може да произвежда газови турбини, но с малка и средна мощност, а опитите за създаване на собствена турбина с мощност 100–120 мегавата все още не са успешни. Тази "дупка" беше затворена от монтажния завод на „Сименс“ в Русия. Заради геополитиката обаче германската компания напусна пазара, без да остави технологиите си на Русия. В същото време локализацията на производството в Русия беше малка, главно това беше монтаж на отвертка (когато готовото оборудване и части се внасят в Русия и те просто се сглобяват в руския завод, като конструктор). Като цяло турбините не са масов, а нишов продукт, така че този вариант изглежда икономически оправдан по-рано.

„Бих се отнесъл към това изявление на Иран с известна доза скептицизъм. Не е ясно кой е купувачът от Русия. Турбините се купуват не от държавата, а от конкретни фирми. Готови ли са да договорят 40 газови турбини, предполагаемо с мощност 120-150 мегавата? Това е много голям брой. Обикновено големите световни производители – „Сименс“, „Алстром“ и „Дженерал Електрик“ - правят турбини по поръчка по договор, няма много свободни турбини в складовете. И рядко толкова голям брой турбини се пускат едновременно в производство. Следователно най-вероятно Иран разглежда само възможността за подписване на споразумение с руски компании ”, казва Сергей Кондратиев, заместник-ръководител на икономическия отдел на Института по енергетика и финанси.

Той не е сигурен, че Русия изобщо има нужда от ирански газови турбини. „Точно тук и сега Русия няма нужда от спешно рязко увеличаване на производствените мощности“, казва експертът. Като цяло 40 единици е максималният брой ирански турбини, които принципно могат да се появят в Русия. „Мисля, че в най-добрия случай говорим за доставки на хоризонта 2025-2030 г. Иран може да доставя максимум 6-10 турбини годишно. Трябва да разберете, че руският пазар е малък в това отношение“, казва Кондратиев.

Няма нищо изненадващо в това, че Иран наистина може да произвежда газови турбини с голям капацитет, за разлика от Русия. Навремето Иран успя да накара „Сименс“ да запази лиценз за производство на такива турбини, въпреки санкциите, като замести вноса на материали и части.

За Русия е по-трудно да се споразумее за поддържане на вътрешно производство на такива турбини на „Сименс“, включително поради по-ниската локализация и необходимостта да се търсят необходимите резервни части в приятелски страни.

„Нашите производители, по-специално „Силови Машини“ и ОДК, едва ли ще бъдат доволни от появата на такава конкуренция. От друга страна, ние все пак се нуждаем от тази конкуренция, за да принудим местните производители да подобрят своите продукти и да поддържат балансирана ценова политика. В противен случай този вид дейност се превръща в монопол, който трябва да се регулира. Купувачите могат да останат недоволни“, казва заместник-ръководителят на икономическия отдел на Института по енергетика и финанси.

Защо Русия може да има нужда от ирански газови турбини? Да се създаде конкурентна среда в рамките на програмата за модернизация на електроцентралата „Комод“, смята експертът. Според него замяната на сравнително нови чужди газови турбини в руски топлоелектрически централи просто ще бъде икономически неизгодна.

„Мисля, че оборудването на „Сименс“ и „Дженерал Електрик“ в нашите ТЕЦ-ове няма да бъде пипано поне няколко години, защото цялото това оборудване е ново, построено през 2012-2017 г. А средният живот на една турбина в ТЕЦ е 30 години с възможност за удължаване. Отписването на петгодишна или дори десетгодишна турбина ще създаде много високи разходи за генератора и за потребителя“, казва Кондратиев. Следователно проблемът с липсата на западни резервни части и ремонт най-вероятно ще бъде решен чрез установяване на паралелен внос на резервни части и местно производство в Русия.

„От примера на Иран виждаме, че той все още използва западно оборудване, което получи през 70-те години. В същото време той самостоятелно произвежда много резервни части за ремонт. Самолетите са класически пример. Иран произвежда самолетни части за своите „Боинг“, като същевременно поддържа добро ниво на летателна годност“, казва експертът.

Има обаче топлоелектрически централи, които са построени през 70-те и 80-те години на миналия век върху парни централи. И като част от модернизацията те могат да бъдат заменени с чисто газови инсталации или инсталации с комбиниран цикъл, които се състоят от парни турбини (Русия знае как да ги произвежда), газови турбини с голям капацитет (Иран ги произвежда) и котли. Третият вариант, отбелязва експертът, е старата парна централа да бъде заменена с по-ефективна съвременна парна турбина.

На теория иранските газови турбини също могат да представляват интерес за „Роснефт“ или „Новатек“, които изграждат заводи за втечнен природен газ, тъй като процесът на втечняване на газ е енергоемък. Или за други индустриални предприятия, където е необходимо голямо производство на електроенергия, заключва събеседникът.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com