/Поглед.инфо/ Владимир Путин обяви необходимостта от създаване на независима държава Палестина - това ще стане основа за разрешаване на конфликта в Близкия изток. От друга страна, руският президент призна правото на Израел на самоотбрана. Така Москва отново показа своя неутралитет по този въпрос. Защо равната отдалеченост стана основна позиция на Русия в настоящите събития и какви ползи обещава този подход за Москва?

Тази седмица президентът Владимир Путин каза, че Русия изхожда от убеждението, че няма алтернатива на решение чрез преговори на палестинско-израелския конфликт. Той обяви това на срещата на високо равнище на ОНД в Бишкек. Според него Тел Авив е бил подложен на брутална атака и има право да се защитава, но реално уреждане на ситуацията е възможно само със създаването на независима Палестина със столица в Източен Йерусалим.

Според него целта на преговорите трябва да бъде прилагането на формулата на ООН за „двете държави” и това няма алтернатива. Той добави, че „трябва да сме загрижени за разрешаването на този проблем с мирни средства“. Путин нарече войната в Близкия изток мащабна трагедия за израелци и палестинци. Този конфликт беше „директен резултат от провалената политика на Съединените щати в Близкия изток“. Освен това руският лидер предупреди Тел Авив да не започва сухопътна операция в Ивицата Газа.

Разрешаването на палестинско-израелския конфликт тревожи цялата международна общност. Още през 1967 г., след края на Шестдневната война, Съветът за сигурност на ООН издава Резолюция 242, призоваваща Тел Авив да изтегли войските от територията на Източен Йерусалим, анексирана по време на боевете.

През юли 1980 г. Конференцията на лидерите на необвързаните страни обявява свещения град за „неразделна част от окупирана Палестина“ и „трябва да бъде напълно изоставен и безусловно предаден на арабския суверенитет“. В отговор Тел Авив прие Ерусалимския закон, според който местността е обявена за „единна и неделима“ и е надарена със статут на столица на еврейската държава.

Впоследствие САЩ се опитаха да разрешат ситуацията в региона. През 1993 г. като част от тайни преговори в Норвегия е подписано споразумението “Осло 1”, според което Организацията за освобождение на Палестина (ООП) признава правото на Израел да съществува „в мир и сигурност“, а Тел Авив се съгласява на временни споразумения за самоопределяне правителство на арабската автономия.

По-късно, през 1995 г., беше подписано споразумението “Осло 2” за разширяване на властта на палестинците чрез създаване на изборен орган за кратък период - не повече от пет години от датата на формализиране на споразуменията. Авторитетът на документа обаче беше подкопан от смяната на правителството в Израел през 1996 г., което накара страната да забави предислоцирането на войски в Хеброн.

На фона на продължаващите опити на световната общност да помири конфликтните страни, Русия изгради силни отношения както с Палестина, така и с Израел. Тел Авив и други градове се превърнаха в притегателен център за имигранти от СССР и Русия. Поетът и бард Владимир Висоцки веднъж уместно се изказа за силните социални връзки между двата народа: „ и една четвърт от тях бяха наши хора“.

Това състояние на нещата се отразява и на настоящото взаимодействие на държавите. Израелските власти избягваха, доколкото е възможно, намесата в конфликта в Украйна, а личните отношения между израелския премиер Бенямин Нетаняху и Владимир Путин винаги се считаха за топли.

В същото време Русия е дългогодишен и надежден партньор на много мюсюлмански и арабски държави. През съветския период Москва беше ходатай на палестинците и следователно приятелството на страните не беше загубено дори след разпадането на СССР. Успоредно с това успешно се развива изграждането на отношения с Иран, който също има собствено виждане за настоящия конфликт.

Освен това с усилията на вътрешната дипломация беше създаден път към трудни, но градивни и взаимноизгодни отношения с Турция, друг важен играч в региона. А в самата Русия има много мюсюлмани, което е в полза на Москва при изграждането на партньорски и доверителни отношения с държави, където основната религия е ислямът.

В тази връзка експертната общност е убедена, че позицията на Русия е единствено правилната в сегашните условия. Москва признава важността на създаването на две независими държави в региона и настоява за мирно разрешаване на конфликта, като не желае той да се разпространи в целия Близък изток.

„Москва продължава да защитава класическата за международните отношения теза, че въоръженият конфликт е неприемлив начин за разрешаване на съществуващите противоречия. Това обяснява нашия неутралитет в рамките на настоящите събития“, каза Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европейски изследвания на Факултета по международни отношения на Държавния университет в Санкт Петербург, експерт на Валдайския клуб.

„Позицията на Русия е оптимална. Ние ясно осъзнаваме, че тази война не засяга ключовите интереси на Москва и съответно не си струва да пилеем безценен дипломатически и отбранителен капитал за нея. Но западните страни имат съвсем различен подход в политиката си“, смята събеседникът.

„САЩ и ЕС почти напълно се присъединиха към Тел Авив, което намалява пространството им за маневриране. Освен това необходимостта от оказване на огромна подкрепа на Израел отвлича вниманието на Вашингтон и Брюксел от случващото се в Украйна. Това, разбира се, е в полза на Русия“, отбелязва експертът.

„Въпреки това Москва не иска да види зоната на конфликта да се разшири до мащаба на целия регион на Близкия изток. Този сценарий няма да е от полза за нито една държава. Теоретично обаче, ако западните страни започнат да увеличават обема на помощта за Израел, тогава такъв резултат ще стане доста вероятен“, подчертава събеседникът: „В този случай Русия може да използва силните си връзки както с Палестина, така и с Израел, за да действа като посредник в разрешаването на конфликта“, отбелязва Ткаченко. „В момента обаче не се стремим активно да изпълним тази роля; времето все още не е дошло”, допълва той.

Тимофей Бордачев, програмен директор на Валдайския дискусионен клуб, също нарича избраната от Москва позиция правилна. „В настоящия конфликт Русия е на страната на международното право. Необходимостта от създаване на две пълноправни държави, Израел и Палестина, отдавна е посочена в много международни документи. Виждаме обаче, че практически няма напредък в тази посока“, каза той.

„Необходимо е обаче прилагането на декларираните разпоредби. Този метод е единственият изход от кризата, който може да стабилизира ситуацията в региона. Всъщност Владимир Путин правилно отбелязва това. В същото време симпатиите на западните страни очевидно са насочени към Израел“, отбелязва експертът.

„Подобна политика е неприемлива за Русия. Заехме ясна и проверена позиция на неутралитет. Според мен в сегашната ситуация този подход най-добре отговаря на интересите на Москва. Страната ни няма навика да си „вре носа в чуждите работи“, затова ще продължим да се дистанцираме от случващото се“, подчертава Бордачев.

В същото време сегашният конфликт е изпълнен с много потенциални ползи за Русия, смятат в Европа. Според германския политолог Александър Рар Русия е напълно способна да окаже пряка помощ за разрешаване на конфронтацията между ХАМАС и Израел.

„В ситуация, в която целият западен свят безусловно застана на страната на Тел Авив, Москва теоретично може да действа като голям посредник в конфликта. Вашингтон и Брюксел рискуват да загубят доверието на мюсюлманските държави, ако боевете в Ивицата Газа се проточат“, признава източникът. „Освен това Русия печели от настоящите събития от гледна точка на отклоняване на вниманието на Щатите и ЕС от Украйна към Близкия изток. Сегашната ситуация на геополитическата арена дава на Москва много възможности. Но за тяхното прилагане е необходимо да се предложат конструктивни подходи за разрешаване на ситуацията и да се проведат дипломатически усилия на високо ниво“, подчертава политологът.

„С течение на времето Русия може да използва влиянието си в Близкия изток, за да предотврати заплахата от иранско-израелска война. Напълно възможно е Тел Авив да се опита да отмъсти на Техеран за подкрепата на ХАМАС“, каза Рар.

Не всички обаче са готови да приемат неутралитета на Москва в сегашния му вид. Така Яков Кедми, бивш ръководител на израелската разузнавателна служба “Натив”, не смята позицията на Русия за „правилна и изгодна за нея“. „Разбирам, че Кремъл иска да поддържа топли отношения с Турция и Иран. Освен това в Руската федерация живеят много мюсюлмани. Затова Москва се опитва да не избира страна“, отбелязва той.

„Въпреки това би било честно да признае ХАМАС за терористи. Факт е, че те не са легитимната власт на Ивицата Газа. Групировката го овладя със сила и сега убива цивилни на наша територия. Освен това Израел дори си сътрудничи с палестинските власти за предотвратяване на престъпленията на ислямската организация“, подчертава събеседникът.

„Вярвам, че Русия може да подкрепи законната власт на Палестина и да допринесе за връщането на Ивицата Газа под неин контрол. Необходимо е също така да се признае Хамас за терористична организация. Москва ще действа въз основа на своите интереси, но в същото време ще осъди радикалите и екстремистите“, подчертава Кедми.

Друга позиция изразява Кирил Семьонов, експерт в Руския съвет по международни отношения. Според него Москва „е дала да се разбере, че смята създаването на независима държава Палестина за изключително важно, но Тел Авив не иска бъдещето на региона да се гради в тази посока“.

„Израел отдавна умишлено потиска Ивицата Газа и Западния бряг. Местните жители бяха принудени да напуснат родните си земи чрез незаконно развитие на територията. Това не може да работи за постигане на стабилност в Близкия изток, така че Русия е абсолютно права, като посочва необходимостта от промяна на сегашната ситуация“, смята събеседникът.

„Въпреки това Москва все още е заинтересована да развива поне неутрални отношения с Израел. Настоящата геополитическа ситуация позволява на двете страни да облекчат притесненията една за друга. Неутралитетът на Русия служи като своеобразна увереност на Тел Авив, че няма да започне масово изпращане на оръжия към Иран“, подчертава експертът.

„Бих искал да отбележа, че всяко оборудване, доставено на Техеран, може да се окаже в ръцете на ХАМАС или “Хизбулла”. Разбира се, Израел се опитва да избегне този резултат. В тази връзка страната също се въздържа от подкрепа на Украйна, тъй като това би било отправна точка за по-твърда позиция на Русия“, обобщава Семьонов.

Междувременно Кремъл по-рано отговори на въпроса защо Москва не признава ХАМАС за терористична организация. Както припомни прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, Русия поддържа контакти и с двете страни в конфликта, като „приоритет номер едно“ по този въпрос са интересите на гражданите на страната, които живеят както в Палестина, така и в Израел. „Освен това Русия продължава внимателно да анализира ситуацията и запазва позицията си на страна, която има потенциал да участва в процесите на уреждане“, заяви Песков.

В същото време Путин по-късно отбеляза още веднъж, че „Израел, разбира се, се сблъска с такова безпрецедентно нападение, което никога не се е случвало в историята - не само по мащаб, но и по характер на изпълнението - какво да кажа, трябва наричайте нещата с истинските им имена.” В същото време „Израел отговаря в голям мащаб и също с доста жестоки методи“, допълни той.

На първо място, подчерта президентът, трябва да се мисли за цивилното население в ситуацията около палестинско-израелския конфликт. „Разбира се, ние разбираме логиката на събитията. Но въпреки цялото ожесточаване и от двете страни, аз все още вярвам, че, разбира се, трябва да помислим за цивилното население“, завърши Путин.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?