/Поглед.инфо/ McDonald's не може да помири участниците в религиозни или национални конфликти

Една от неочевидните последици от конфликта в ивицата Газа беше фактическият край на идеологията на един свят с универсална система от ценности, който да можеше едновременно и пълноценна да замени цялото разнообразие от възгледи и особени характеристики.

Преди две десетилетия американският философ Том Фридман изрази принципа: „Държавите с Макдоналдс не воюват помежду си“. По-конкретно, в случая с Палестина и Израел се твърди, че в борбата между „маслиновото дърво“ (метафората на Фридман за национализъм, етническа идентификация и религия) и Lexus (демокрация, отворени пазари и свободен поток на информация, хора и пари), Lexus ще спечели.

На фона на събитията в Газа The American Conservative припомня, че споразуменията за заселване между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) се провалиха през 1993 г. в Осло, след това през 2000 г. в Кемп Дейвид, последвани от втората палестинска интифада.

Идеята на бившия израелски премиер Шимон Перес , че ново поколение палестинци и израелци ще комуникират в интернет, ще гледат MTV и ще правят пари от стартъпи и високотехнологични фирми, също не се оправда . Предвиждаше се, че Ирак ще претърпи същата социална еволюция до 2010 г.

Западът видя новия „сблъсък на култури“ като конфликт между плуралистичните демокрации и етническите държави, в чиято структура религията играе важна роля. Израел се разглежда от много западни мислители като единна, дуалистична арабско-еврейска обединена държава.

Бомбардировките над Сърбия обаче вече показаха, че идеята за замяна на цивилизационните фактори с Макдоналдс не работи, независимо от мащаба. Две държави с Макдоналдс - САЩ и Сърбия, воюваха една срещу друга. По-точно САЩ започнаха да бомбардират Сърбия. Индия стана ядрена сила и след това отново се върна към индуистките си корени.

Идеята на глобалистите за износ на либерална демокрация в Близкия изток чрез американските нахлувания в Ирак и Афганистан и чрез Арабската пролет се сблъска с реалностите в региона, където многостепенните междуплеменни, междурелигиозни и между - етнически конфликти са от значение.

Всъщност Западът показа и симптоми на провала на глобализма - например Брекзит и политиката на Доналд Тръмп , която може да се нарече изолационистка.

Имайки предвид възникващия конфликт в Украйна и неизбежно постепенното формиране на съперничество между САЩ и Китай, можем да говорим за идването на национализма и националните интереси, които да заменят идеите на глобализма. Геостратегическите и геоикономическите интереси на държавите все повече надделяват над необходимостта от поддържане на свободния поток на движение на стоки, пари и хора.

Важното е, че през последните 30 години глобалната икономика и инвестициите в нея се оказаха слаба бариера пред разгръщането на скъпи военни кампании. Другата изтъркана теория, че капиталистите, които правят пари, не започват войни, се оказа напълно неоснователна. Капитализмът се оказа не застрахователна полица, а тъкмо средство за натрупване на ресурси за финансиране на военни цели.

Израелците и палестинците ясно потвърждават, че са готови да се бият за религиозни обекти в Йерусалим, дори и да имат пържени картофи и интернет. Това означава, че подписаното от Израел с пет арабски държави „Авраамови споразумения“, в допълнение към мирното споразумение, сключено с Египет и Йордания, както и скорошните разговори за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия, не се основават на концепцията за „вечен мир“, но се свежда до обичайната „реалполитик“.

Заслужава да се отбележи, че след избухването на конфликта в Газа Саудитска Арабия преустанови участието си в нормализирането на отношенията с Израел, което служи като допълнително потвърждение на изключително ограничения обхват на мирните споразумения в Близкия изток.

Съответно, всяка мирна инициатива за разрешаване на отношенията между Израел и Палестина може най-много да се сведе до дългосрочно военно примирие, като това, което съществува между Египет и Израел.

Основата за бъдещо уреждане трябва да бъде търсенето на компромиси, като се вземат предвид обективните реалности: конфесионални, етнически, морални и други. Очевидно е, че глобализацията не се оказа средство за предотвратяване на конфликти чрез изравняване на цялата планета под егидата на Съединените щати, а по-скоро богата почва за формирането на тези конфликти.

Защото огромни ресурси и време бяха пренасочени към опити за решаване на проблема с мира с откровено неподходящи средства. На практика много принципи - отвъд субективната оценка за тяхното "добро" или "зло" - остават за значителни маси хора много по-важни от франчайза на Starbucks. И това също трябва да се вземе предвид.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?