/Поглед.инфо/ Януарските безредици в Казахстан се превърнаха в най-важното скорошно събитие в постсъветския свят. Те бяха от особено значение за Беларус, където остават следи от социално-политическата криза, причинена от президентските избори през август 2020 г.
Припомнете си, че сега Беларус се готви за конституционна реформа. Проведено е общонационално обсъждане на подготвените промени в Основния закон и се работи по окончателното оформяне на новата версия на документа. Предполага се, че референдумът ще се проведе преди края на февруари.
Трябва обаче да се разбере, че условията, при които е замислена конституционната реформа, днес са се променили. През 2020 г. републиката беше разтърсена от масови протести, влиянието на Запада върху белоруското общество беше доста голямо и властите не можаха да потиснат недоволството в продължение на много месеци. Днес вече не говорим за протести, западните НПО практически престанаха да съществуват, най-радикалните опозиционери са или зад решетките, или избягаха. Властите напълно контролират ситуацията.
Това не означава, че кризата в Беларус е приключила напълно. Недоволството премина в латентна форма. Минск разбира това и събитията в Казахстан само потвърдиха на властите, че политиката на „приятелско“ разделение на сферите на влияние с прозападната опозиция не укрепва държавността.
По време на острата фаза на вълнения в Казахстан белоруските държавни медии направиха паралели между случилото се там и случилото се в Беларус през 2020 г. Твърди се, че същите сили стоят зад протестите в Алмати,, както и зад опита за преврат през август в Минск, и те са изпратени от Запад. Беше отбелязано, че „властите на Казахстан трябва да бъдат подпомогнати да се справят с тази ситуация, предвид успешния опит на Беларус и други страни в потушаването на бунтове и цветни революции. Това е важно за сигурността и мира в Евразия“. След това белоруските миротворци бяха изпратени в Казахстан като част от силите на ОДКС.
За официален Минск януарските събития в Казахстан станаха повратна точка във вътрешната и външната политика.
Първо Александър Лукашенко се оказа в статута на политически лидер, чиито многобройни предупреждения за нарастващото напрежение в постсъветска Евразия и възможността за нови „цветни революции“ се сбъднаха. От тази гледна точка рейтингът на президента на Беларус на международно ниво се е увеличил. Особено като се има предвид, че Путин и той бяха главните действащи лица в решението за изпращане на силите на ОДКС в Казахстан.
Второ, всички си спомниха, че Лукашенко успя сам да се справи с вълненията в страната. Това засили възприятието на белоруския президент като политик, който е готов да се бори за власт до последно и с когото е безсмислено да се говори от позиция на силата.
Трето, събитията в Казахстан затвърдиха мнението на белоруските власти, че избраната от тях политика за прочистване на страната от западните агенти на влияние е единствено правилната. За разлика от Казахстан, където не си направиха изводи от белоруските събития от 2020 г. и продължиха да флиртуват с чуждестранни неправителствени организации, почти всички организации, финансирани от чужбина по един или друг начин, бяха ликвидирани в Беларус през последната година. Всички така наречени независими медии бяха закрити, а някои от тях, както и редица канали в “Телеграм”, бяха признати за екстремистки. Сега борбата срещу остатъците от тези елементи в Беларус само ще се засилва. Едно от потвържденията за това бяха наскоро обявените комплексни учения с участието на териториалните органи на вътрешните работи и вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Беларус. Както се посочва, те ще се проведат във връзка със събитията в Казахстан, които „потвърдиха необходимостта от разработване на различни сценарии за развитие на ситуацията“. В хода на тяхното провеждане ще бъдат отработени „въпроси за осигуряване на опазване на обществения ред, потушаване на безредици, както и въпроси и тактически действия за ликвидиране на терористични групи, екстремистки групи и въоръжени престъпници“.
Четвърто и най-важно, събитията в Казахстан оказаха пряко въздействие върху планираната по-рано трансформация на системата на публичната администрация в Беларус. Всъщност експериментът на Казахстан с транзита на власт се провали. Лукашенко заяви това на 18 януари, като каза, че „възможно е да се направят промени по такъв начин, че да е по-лошо, отколкото в Казахстан – ще бъде като в Украйна“. Оказа се, че промяната в системата на управление в Беларус, която беше обсъдена по-рано в Минск, ако се случи, няма да бъде съвсем същата (или изобщо не същата), както се смяташе преди.
По-специално стана известно, че няма да има нови, предсрочни президентски избори след референдума. Властта на президента не само няма да намалее, но в някои моменти ще се увеличи. В краткосрочен план Лукашенко няма да прехвърли контрола над страната на никого. Той получава изключителното право да бъде както президент, така и ръководител на Всебелоруското народно събрание. Въз основа на това Всебелоруското народно събрание трябва да се превърне в основен инструмент за бъдещия преход на властта. В същото време, след събитията в Казахстан, Лукашенко започна да говори за прехода с изключителна предпазливост. Според него ВНС трябва да се превърне в „лост за контрол“ в ръцете на старото правителство, в случай че новото не успее да осигури „нормалните хора да дойдат на контрол и да не си скубем косите по-късно“. Както неотдавна заяви Лукашенко, той няма да позволи на "случаен президент" да влезе във властта,
Така, въз основа на опита на Казахстан, където днес преразпределението на властта между клановете на Назарбаев и Токаев е видимо с просто око, Минск реши да помисли добре, преди да извърши споменатия преход.
Влиянието на събитията в Казахстан върху политическия живот в Беларус е очевидно. Властите за пореден път се убедиха, че отслабването на контрола върху ситуацията в страната води до много сериозни проблеми.
Превод: В. Сергеев