/Поглед.инфо/ Безумната надпревара на водещите световни централни банки продължава. Печатните машини няма да спрат. Според последните данни, публикувани бюлетината “Централни банки: Месечен баланс”, четирите водещи централни банки - Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ), Банката на Япония и Китайската народна банка - са комбинирали активи в размер на 29,4 трилиона долара в края на април. в началото на 2007 г. тази цифра беше равна на 5,0 трилиона. Това означава, че за 14 години активите са се увеличили с почти 6 пъти.

Лидер е ЕЦБ, чиито активи в края на май възлизат на 9,3 трилиона долара, на второ място - Федералният резерв на САЩ със 7,9 трилиона. В края на май активите на Централната банка на Япония бяха 6,6 трилиона. долара, КНБ в края на април - 5,9 трлн. Кукла.

В относително изражение (активи / БВП), най-напомпаната днес (края на първото тримесечие на 2021 г.) е Японската централна банка - 130,8%. Съотношението на активите към БВП за другите централни банки е както следва (%): ЕЦБ - 60,9; КНБ - 35,1; Федерален резерв на САЩ - 33,9.

Активите на Американската централна банка в началото на 2007 г. (в навечерието на световната финансова криза) възлизат на приблизително 0.8 трилиона. Оттогава те са се увеличили с пъти. Такъв неистов темп на нарастване на валутата на баланса се обяснява с политиката на Американската централна банка - количествено облекчаване. Това име крие работата на печатницата на Федералния резерв, която напомпа икономиката с долари, изкупувайки ипотечни и държавни ценни книжа. Тази политика започна в разгара на финансовата криза през 2008 г. и продължи до есента на 2014 г., когато активите на Федералния достигнаха 4,3 трилиона долара.

След като Федералният резерв спря печатницата, имаше опити за намаляване на паричното предлагане. Те се отразиха в спада в баланса на Федералния резерв на САЩ под 4 трилиона долара. През 2020 г., във връзка с "пандемията" и последвалото заключване, американската икономика навлезе във фаза на остра криза и Федералният резерв се върна към политиката на количествено облекчаване. Активите на Американската централна банка са се удвоили повече от началото на миналата година. В продължение на много месеци Федералният резерв на САЩ изкупува всеки месец 120 милиарда щатски долара в ценни книжа и обезпечени с ипотечни ценни книжа, инжектирайки същото количество пари в икономиката. И това не се брои за необикновеното пълнене. Експертите прогнозираха, че до края на 2022 г. активите на Федералния резерв на САЩ могат да достигнат 9 трилиона. долара, сега те са коригирали своите прогнози, отбелязвайки, че този етап може да бъде достигнат до края на тази година.

Ускорението на печатарската машина на Федералния резерв се осъществява на фона на рязко намаляване на основния лихвен процент. В началото на миналата година беше 1,50-1,75%. На 16 март 2020 г. беше рязко понижена до нивото от 0-0,25%, към този момент.

Лидерите на Федералния резерв на САЩ предполагаха, че подобна свръхмека парична политика може да генерира инфлационни тенденции. Джером Пауъл, председател на Федералния резерв, по-рано тази година говори за възможността за инфлация в диапазона от 2 процента (на годишна база) и вярва, че това ще помогне за съживяването на икономиката. През пролетта обаче стана ясно, че инфлацията може да надхвърли 5%. В края на април тя беше 4.2% на годишна база. Това е рекордното ниво за 40 години насам. В края на май - 4,8% (предварителна оценка). Съществуват песимистични оценки, според които инфлацията няма да може да угасне и до края на годината ще възлезе на 7-8%.

Очакваното възстановяване може да се окаже илюзия. Още през март имаше прогнози за увеличение на БВП на САЩ през 2021 г. с 4.8%, през май Националната асоциация за бизнес икономика (NABE) даде още по-оптимистична цифра от 6.7%. Скептиците обаче твърдят, че тази цифра ще отразява номиналния, а не реалния растеж. Номиналният растеж се изразява в обезценяващи се долари, а реалният растеж е този, който е адаптиран към инфлацията.

Инфлацията обезценява доходите на населението и прави доходността на много финансови инструменти ефимерни - банкови депозити, заеми, облигации, акции и т.н.

Доскоро продуктите на печатната машина на Федералния резерв на САЩ бяха погълнати от банки, които успяха да получат поне малка печалба, като допълнително поставят тази доларова маса под формата на заеми и инвестиции. Изглежда обаче, че американският пазар вече е пренаситен с долари, а инфлацията е надхвърлила приемливите нива. По-нататъшните опити на банките да прокарат „зелената маса“ в икономиката са изпълнени със загуби за тях самите.

През пролетта се появи нова тенденция. Банките започнаха да връщат излишък от доларова ликвидност във Федералния резерв при нулев лихвен процент. Тези транзакции са формализирани като обратни РЕПО транзакции. Нека ви напомня, че споразумението за обратно изкупуване (РЕПО) представлява покупка на ценна книга със задължение за препродажба. Доскоро директните РЕПО кредити бяха много търсени от страна на търговските банки: те получаваха долари от Федералния резерв в замяна на ценни книжа (със задължение за обратно изкупуване). През есента на 2019 г. на РЕПО пазара възникна недостиг на долари, лихвите по краткосрочните заеми заемите скочиха до 7-10%, но за година и половина РЕПО пазарът се обърна с 180 градуса. Това обръщане се нарича „обратно РЕПО“.

Доскоро Американската централна банка закупи държавни ценни книжа или обезпечени с ипотека ценни книжа от търговска банка, но днес се случва обратното: търговската банка връща получените от нея долари на Американската централна банка, а Централната банка връща ценните книжа на търговската банка. Порочен кръг? Театър на абсурда? Очевидно абсурдът ще стане постоянен. В средата на март търсенето на обратни РЕПО сделки от търговските банки беше нула. Към края на април размерът на задълженията за такива краткосрочни транзакции (обменна операция с падеж от един работен ден) вече беше 200 млрд. долара, на 20 май надхвърли 300 млрд. долара, а на 27 май нарасна до повече от 485 милиарда долара.

Пренасищането на американската икономика с доларова ликвидност ще се увеличи в близко бъдеще в резултат на факта, че Министерството на финансите на САЩ има гигантски суми от бюджетни пари в „съхранена форма“ по сметките си. В същото време те редовно се пускат в обращение под формата на "хеликоптерни" пари (помощ за населението) и субсидии за щатите. В началото на второто тримесечие в „складовете“ на Министерството на финансите имаше повече от трилион долара такива бюджетни пари. До 8 юни от "складовете" бяха разтоварени (разпределени между получателите) над 300 милиарда долара. Над 700 милиарда долара ще бъдат разтоварени в близко бъдеще, което рязко ще увеличи излишъка от доларови пари в икономиката.

Стратегът на капиталовите пазари на “Нордеа” Андреас Стено Ларсен очерта ситуацията в паричния свят на САЩ: доларовата ликвидност в системата стана толкова много, че се превърна в „горещ картоф, който никой не иска да задържи“. Много експерти отбелязват, че възникващото обратно движение на доларовата ликвидност към източника на нейния произход - Федералния резерв - показва, че американската икономика е пренаситена със „зелената маса“ и е необходимо да се прекрати политиката на количествено облекчаване. Лу Крандъл, главен икономист в “Райтън”, отбелязва: „Колкото повече пари влагате в системата, толкова повече получавате обратно. Пазарът казва, че количественото облекчаване е отишло твърде далеч. "

Най-новите данни, получени от уебсайта на Федералната резервна банка на Ню Йорк: На 9 юни 59 участници пласират 502,9 млрд. Долара в обратни РЕПО транзакции за един ден с Федералния резерв. Ако продължава с такива темпове, най-малко 1 трилион долара може да се върне във Федералния резерв до края на годината под формата на обратни РЕПО сделки. И най-поразителното: Федералният резерв няма да изостави количественото облекчаване.

Послепис. Действията на Банката на Русия са в ярък контраст със свръхмеката политика на Федералната резервна система на САЩ. На 11 юни стана известно, че Банката на Русия незабавно повиши лихвения процент с 0,5 процентни пункта до 5,5%, в отговор на ускоряването на инфлацията. Това обаче не е достатъчно, за да компенсира инфлационното увеличение на цените. Според изчисленията на Банката на Русия към 7 юни годишната инфлация в страната вече е достигнала нивото от 6,15%. Очевидно Банката на Русия ще продължи да повишава основния си лихвен процент в близко бъдеще. Аз силно се съмнявам, че това ще успее да преодолее инфлацията. И такова увеличение е способно да забави началото на известното оживление на икономиката.

Превод: В. Сергеев