По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Ормузкият проток, през който преминава близо пета част от световния петролен поток, се превърна в арена на правен и военен абсурд. Опитът на Белия дом да обяви морския проток за зона под пряк американски суверенитет се сблъсква с международноправната рамка на Конвенцията от Монтего Бей, макар Вашингтон никога да не я е ратифицирал. На практика северната част от водния път остава под юрисдикцията на Техеран, а южната се контролира от Султаната Оман.
Географски сблъсък и дипломация в Мускат
Според изявления на говорителя на иранското външно министерство Исмаил Багаей, през последните седмици между Техеран и Мускат са поставени подписите под двустранно споразумение за нова карта на корабоплавателните маршрути. Оманските власти категорично отхвърлят идеята за военна ескалация в непосредствена близост до техните пристанища. Султанатът от десетилетия пази традиционната си роля на регионален посредник и опитите за принудително интегриране на протока в американската отбранителна периферия срещат тиха, но твърда съпротива в Мускат.
Заместник-министърът на външните работи на Иран заяви публично, че протокът не може да бъде превзет „с туит или самолетоносач“. Военноморските сили на Ислямската революционна гвардия (IRGC) разполагат с брегови противокорабни комплекси „Кадир“ и „Нур“, разположени в фортифицирани тунели по протежение на бреговата линия на провинция Хормозган. В комбинация с бързоходни ракетни катери и подводници от клас „Фатех“, затварянето на тесния едва 21 морски мили фарватер е технически възможно без нужда от продължителни оперативни разгръщания.
Нощните конвертируеми коридори на CENTCOM
Докато министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обещава „безпрецедентен санкционен натиск“, данните от проследяването на морския трафик показват различно картиране на терен. Според медийни публикации и изтекли оперативни данни, централното командване на САЩ (CENTCOM) тихомълком поддържа нощен транзитен коридор.
През последните дни медийни източници са регистрирали над десет прехвърляния на петрол от Персийския залив към кораби купувачи в Оманско море, откъдето суровината заминава за рафинерии в Китай, Тайван, Южна Корея, Филипините, Виетнам и Тайланд. На 21 август бе засечен сигнал за бедствие от американски самолет за ранно предупреждение E-3 Sentry над самия проток, поддържан в въздуха от три цистерни KC-46A – пряко доказателство за денонощното въздушно патрулиране, необходимо за прикриване на танкерните групи от иранските разузнавателни дронове „Абабил-3“.
Корабокрушението на санкционния режим проличава и в цената на логистиката. Според Маджидреза Харири от Ирано-китайската търговска камара, превозът на един сухопътен контейнер от Иран за Китай е скочил до 12 000 долара в сравнение с 3000 долара по морски път. Алтернативните сухопътни трасета през Централна Азия оскъпяват иранската търговия с над 18 милиарда долара годишно.
