/Поглед.инфо/ По време на съвместната пресконференция на Сергей Лавров и Майк Помпео имаше няколко интересни момента, но едно нещо е важно: държавният секретар така и не изрече името на Хуан Гуайдо. Изглежда, че американците са осъзнали, че са заложили на грешен кон. Лидерът на опозицията не можеше да организира пълноценен, кървав Майдан във Венецуела и следователно беше отписан.

Срещата между Владимир Путин и Майк Помпео не беше толкова интересна - сякаш довършваха подробните преговори между ръководителите на дипломациите, където се обсъждаха важните детайли, които двамата президенти възнамеряват да дооформят на бъдещата среща. Бих го нарекъл учтиво заседание. Съдейки по пресконференцията, срещата на министрите беше много по-интензивна.

Сергей Лавров беше убедителен и безмилостен:

● Русия предложи на Съединените щати за обмен на информация между Москва и Вашингтон за предотвратяване на киберинциденти, САЩ отказаха.

● Съединените щати не са готови да потвърдят споразумението между Москва и Вашингтон за ненамеса във вътрешните дела едни на други. Това споразумение е постигнато през 1933 г., при това по инициатива на Вашингтон.

● На Майк Помпео беше даден неофициален меморандум с доказателства за намесата на САЩ във вътрешните работи на Русия.

● Заплахите към президента на Венецуела Никола Мадуро от САЩ и от лидера на опозицията Хуан Гуайдо нямат нищо общо с демокрацията. „Спомняме си как през 2003 г. Джордж Буш на борда на самолетоносача обяви установяването на демокрация в Ирак. Спомняме си как през 2011 г. беше обявено, че лидерът на Либия Муамар Кадафи е свален и демокрацията ще зацарува в Либия. Мисля, че не е необходимо да се занимавам по-подробно с това как демокрацията сега се усеща в Ирак, Либия и в редица други места, където са се случвали такива опити за сваляне на режими и където не се стига до нищо добро”.

Във встъпителната си реч Майк Помпео не криеше факта, че не харесва Николас Мадуро. Но той не призна любовта си към Хуан Гуайдо, което според мен е още по-важно. И неочаквано (поне за мен) даде следният отговор на въпроса за Венецуела: „Ние не искаме нито една държава да се намесва в делата на Венецуела, искаме венецуелският народ да получи своята демокрация, хората на Венецуела да изберат своя лидер, било то г-н Мадуро или някой друг”.

Смешно е, че кореспондентът на Fox News, който зададе въпроса, по-скоро директно му каза отговора: „Защо руското правителство продължава да подкрепя Мадуро, въпреки че всички демократични страни в Латинска Америка са признали г-н Гуайдо за истински лидер на тази страна?” Държавният секретар не пожела да напомня на световната общност за фаталната грешка на САЩ.

Според мен Вашингтон промени плановете си след последния неуспешен опит за преврат. По този начин той изостави южноамериканските и европейските столици, които побързаха да признаят Хуан Гуайдо за президент. Сега всички, които послушно се подчиняват на заповедите на САЩ, изглеждат някак объркани. Напразно повярваха на думите на хегемона, не му стигат сили да наложи ред в задния си двор.

Разбира се, хегемонът има право да прави грешки. До една. Но когато се съберат няколко такива - Крим, Сирия, Венецуела, Северна Корея, Иран, тогава неволно изникват съмнения относно силата на блестящия град на хълма.

Така че следващият път васалите ще бъдат много по-внимателни, за да подкрепят Вашингтон в неговите начинания. Независимо как ще свърши историята с Венецуела. Подозирам, че сега в Европа си задават тревожен въпрос: да не би вече да не са васали?

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели