/Поглед.инфо/ В своя нов политически анализ Дмитрий Нефедов разкрива задкулисието на американската операция по залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро. Авторът разглежда дълбоката връзка между борбата на Каракас за суверенитет и колониалния статут на Пуерто Рико, превърнат от Вашингтон в плацдарм за имперски амбиции и военни експерименти.

Ударът срещу Мадуро: Символика и стратегия на „Абсолютна решителност“

Гръмката американска специална операция за залавянето на Николас Мадуро и неговата съпруга не бе просто акт на правоприлагане, а дълбоко символичен геополитически ход. Тя се проведе точно една година след историческия призив на венецуелския лидер за независимост на Пуерто Рико – остров, който той нарече „жертва на дългогодишна американска окупация“. По време на Световния антифашистки форум в Каракас на 9 януари 2025 г., Мадуро призова народите на Латинска Америка колективно да се стремят към свободата на този карибски народ.

В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че думите на Мадуро за „програмата за освобождение“, начертана от Симон Боливар, са били възприети във Вашингтон като пряка заплаха за регионалната доминация на САЩ. Венецуелският лидер дръзна да предизвика „програмата за колонизация на Севера“, обещавайки, че Пуерто Рико ще дочака своята свобода. Отговорът на САЩ бе методичен и брутален. Според информация, потвърдена от администрацията на Тръмп, за подготовката на залавянето е било изградено точно копие на резиденцията на Мадуро. Мястото на тренировките не е избрано случайно – инженерните съоръжения са разположени близо до военновъздушната база „Рузвелт Роудс“ в самото Пуерто Рико. Така островът, чиято свобода Мадуро бранеше, се превърна в тренировъчен полигон за неговото падение.

Пуерто Рико: Архипелагът под вечната американска окупация

За да разберем контекста на операцията „Абсолютна решителност“, трябва да се върнем към 1898 година. По време на войната с Испания, САЩ окупират Пуерто Рико и съседните острови Виекес, Кулебра и Мона. Оттогава до днес методите за потушаване на движението за независимост са били неизменно жестоки. През първата половина на 20-ти век Вашингтон не се свени да използва сила срещу всеки опит за самоопределение.

Един от най-тихите, но агресивни фронтове на тази окупация е езиковият. Десетилетия наред САЩ налагат английския език, опитвайки се да изкоренят испанския. Въпреки това, към 2025 г. данните показват провал на тази културна асимилация: над 40% от местното население говори изключително испански. Този факт подчертава устойчивостта на пуерториканската идентичност, която остава по-близо до идеалите на Боливар, отколкото до тези на Вашингтон. Около една трета от територията на основния остров и почти целият обхват на съседните по-малки острови са осеяни с американски военни и разузнавателни съоръжения, превръщайки региона в „непотопяем самолетоносач“ на Пентагона.

Правният абсурд на „свободно асоциираната държава“

Статутът на Пуерто Рико е учебникарски пример за съвременен колониализъм, маскиран под сложни юридически термини. От 1952 г. той е дефиниран като „неинкорпорирана организирана територия“. На практика това означава, че докато пуерториканците са граждани на САЩ, те нямат право да гласуват за президент, нито имат реално представителство в Конгреса. Върховната власт принадлежи на Вашингтон, който назначава губернатора и диктува икономическата политика.

Този правен вакуум позволява на САЩ да експлоатират територията без ангажиментите, които биха имали към един пълноправен щат. Както отбелязва екипът на Поглед.инфо, това положение е в пълен разрез с международното право, но Белият дом успешно лобира за премахването на острова от списъка на ООН за несамоуправляващи се територии. Въпреки това, Общото събрание на ООН, подтиквано от държави като Венецуела, Куба и Никарагуа, е приело вече 41 резолюции, настояващи за правото на пуерториканците на независимост.

Високотехнологичният шпионаж: Дронове и „плаващи бази“

Операцията срещу Мадуро освети и мащаба на военното използване на Пуерто Рико. Ключова роля изигра стелт-дронът RQ-170 Sentinel, произведен от Lockheed Martin. Този апарат, известен с мисиите си над Иран и Афганистан, е бил използван за детайлно наблюдение на венецуелската ПВО и лично на охраната на президента.

Заедно с дроновете, в операцията бе забелязана и плаващата база за специални операции MV Ocean Trader, акостирала в пристанището на остров Санта Круз. От началото на 2026 г. транспортни самолети LM-100J Super Hercules на компанията Pallas Aviation, тясно свързана с ЦРУ, извършваха редовни полети между Пуерто Рико и Каракас. Тази логистична мрежа доказва, че островът функционира не като „свободна държава“, а като основен команден център за дестабилизация на „неудобни“ режими в Латинска Америка.

Вулканът на недоволството: Промяна в политическия климат

Въпреки репресиите и пропагандата, политическият климат в Пуерто Рико се променя драстично. На референдума през ноември 2024 г. се наблюдава интересен феномен: докато малко над половината подкрепят пълното присъединяване към САЩ, цели 30,86% вече открито гласуват за пълна независимост. За сравнение, през 2017 г. подкрепата за статуквото или пълната интеграция бе почти абсолютна (97%).

Този скок в желанието за суверенитет е пряко следствие от икономическата разруха. Преходът от аграрна към индустриална система доведе до висока безработица и масова миграция на млади специалисти към континенталната част на САЩ. Това „изтичане на мозъци“ оставя острова без бъдеще, докато Вашингтон продължава да упражнява суверенитет без реална отговорност. Жителите на острова виждат, че дори „местното самоуправление“ е фикция, тъй като всяко решение може да бъде отменено от американския Конгрес.

Международният отзвук и „испанският фактор“

Интересен и малко известен аспект е засилването на „испанския фактор“. От 50-те години на миналия век в Испания действат организации на пуерторикански изгнаници, които търсят алтернатива на американския гнет. Движението за обединение с Испания (MRE), основано от Хосе Ниевес, набира популярност с тезата, че дори автономните региони в Испания имат повече права, отколкото Пуерто Рико под американска власт. „Не можем да имаме търговски отношения с никого, не гласуваме за президент – това е колония в 21-ви век“, заявява Ниевес.

Венецуела, дори и след залавянето на Мадуро, остава лидер в дипломатическата битка срещу този анахронизъм. Резолюциите на ООН ясно посочват, че самоуправлението на острова е регулирано от Конституцията на САЩ по начин, който задушава всяка автентична политическа воля. Залавянето на венецуелския лидер може да се окаже пирова победа за Вашингтон, тъй като то фокусира вниманието на света върху Пуерто Рико – последната голяма колония, която копнее за своята „боливарска“ пролет.

Тук четенето не стига – споделянето е задължително.