/Поглед.инфо/ Революционният проект, който се разработва в Русия днес, очевидно е трън в очите на американските космически амбиции. Най-малкото е трудно да се тълкуват иначе новите антируски санкции, които днес се планират от администрацията на Тръмп. Защо руският „ядрен буксир“ така дразни Америка - и какъв антидот може да бъде измислен в отговор?
Новината, че оттеглящата се администрация на Доналд Тръмп ще включи в санкционните списъци 28 руски организации от авиационната, ракетно-космическата и ядрената индустрия придоби още една интересна особеност. Сред предприятията, попаднали под ограниченията, неочаквано се появи и подразделението на “Роскосмос”, което се занимава от 2010 година насам със създаването на Транспортен и енергиен модул (ТЕМ) на базата на атомен двигател от мегаватен клас - т. нар. ядрен буксир.
Работата е там, че това устройство няма нищо общо с военното пространство, специалните служби или Крим. Основната задача на ядрения влекач винаги е била да превозва товари в дълбокия космос. И включително - при създаването на бъдещите бази на Луната или други планети от Слънчевата система.
И така, каква е причината за такова демонстративно „късогледство“ на Белия дом? Да не би САЩ да не са добре запознати с управленската структура на “Роскосмос” и каква работа всъщност се прави там?
След неотдавнашното публикуване на бюджета на американската космическа агенция НАСА за 2021 г. “Роскосмос” направи просто сравнение. Гражданските програми на руската космическа агенция са сравними по паричен обем с годишното увеличение на бюджета на НАСА, планирано за 2021 г. През следващата година бюджетът на НАСА ще нарасне с 2,6 милиарда щатски долара, което по отношение на руската валута е около 166 милиарда рубли. Бюджетът на Роскосмос в отворената част, тоест с изключение на отбранителната поръчка, е съвсем малко по-голяма сума през 2020 г. - 176 милиарда рубли.
Освен това сравнението на гражданската част е напълно уместно. Всъщност в Съединените щати Пентагонът и редица специални служби също действат в космоса по определени членове от националния бюджет, а НАСА контролира само гражданските и научни програми.
Освен това в Съединените щати значителна част от пространството вече е предоставена на частни компании като „Спейс Екс“ на Илон Мъск, а консолидираните им бюджети се подкрепят от държавни субсидии, поръчки и преференции, често извън бюджета на НАСА.
Ако се върнем към сравняването на НАСА и „Роскосмос“ в абсолютни числа, ситуацията ще се окаже напълно тъжна. Тази година бюджетът на НАСА е около 22,6 милиарда долара, което надвишава гражданския бюджет на Роскосмос 8,3 пъти. Както се казва в старата поговорка: „Не дай Боже нашето теле да изяде вълка, но първо трябва да го настигне“.
Разбира се, такава разлика в категориите неминуемо трябва да се вземе предвид. Руската космическа агенция просто не може да излезе в космоса със същия „широк фронт“ като американците.
Космосът стана международен
Трябва да се каже, че всеки съвременен научен апарат е сложна сплав от опит, знания, технологии, дизайн, научни и инженерни компетенции. Следователно, дори в САЩ, почти всички мисии в дълбокия космос задължително включват няколко научни инструмента от други страни. Това е всъщност дори за САЩ, повечето от сложните мисии са международни, тъй като успехът на почти всеки проект днес зависи от сътрудничеството в космоса.
В същото време САЩ се опитват да запазят ролята на лидер и модератор. Те приветстват подобно сътрудничество, но само ако тяхната роля в международния проект е доминираща. Тоест, както ракетата, така и космическият кораб трябва да парадират със знамето със звездите и ивиците. И да поставят малкото си знаме или върху чуждия инструмент, или върху скафандъра на чуждия астронавт.
Между другото, тук се появи „ревността“ на САЩ към Русия. В продължение на няколко десетилетия, дори след разпадането на СССР, Руската федерация продължи да се конкурира със Съединените щати на равни начала в космоса. Е, след края на полетите на космическата совалка ситуацията стана напълно непоносима: Съединените щати трябваше да купуват място за своите астронавти на руския космически кораб "Союз". Разбира се, в тази версия изстрелването на пилотирания космически кораб „Крю Драгън“ беше истински американски триумф. И накрая, след десетилетие унижение в руския „Союз“, Америка отново получи абсолютно същия, но вече собствен пилотиран кораб!
Ако погледнете руския проект за ядрен буксир от този ъгъл, можете да видите почти пълна аналогия. Проектът ТEM наистина може да направи революция в изследването на дълбокия космос - в края на краищата днес за тези цели всички държави трябва да създадат специални проекти на тежки ракети-носители, чиито изстрелвания обикновено се извършват на единици годишно и „изтеглят“ значителна част от космическите бюджети.
Нещо повече, в този случай няма прекрасна „рецепта от космически гуру“ – „Фалкън Хеви“ на Илон Мъск лети веднъж или два пъти годишно, като тежките превозвачи от Китай, Русия или други производители в САЩ. Е, „Старшип“, който би трябвало да промени напълно картината на изследването на космоса, засега отново и отново ни радва с весели фойерверки на космодрума „Бока Чика“.
Същността на ядрения буксир е да се измъкне от изтощителното изстрелване от Земята. Всъщност за почти всички космически кораби, които се насочват някъде извън земната орбита, от половин до три четвърти от теглото са ускорители за еднократна употреба, които трябва да осигурят на полезния товар необходимата скорост, достатъчна за достигане до други планети и техните спътници. А космическият буксир позволява многократно използване, което е много по-малко зависимо от магистралната линия Земя-Орбита. Тъй като е необходимо само да се вдигне полезният товар от гравитационния кладенец на нашата планета, без горния етап и гориво за него.
И така, съгласни ли сте със санкции?
Ситуацията с въвеждането на санкции срещу Роскосмос е изключително неприятна за Русия. САЩ не толкова искат да затворят собственото си сътрудничество с Русия в космически програми, колкото да усложнят или дори да прекратят международните проекти на самата Русия с трети държави. В крайна сметка, както показва практиката, американците не се отказват нито от руския „Союз”, нито от двигателите РД-180 - те правят „специални изключения” за всички руски технологии, които са критични за самите САЩ.
Но някоя Европейска космическа агенция, която се заинтересува утре или вдругиден от проекта за ядрения буксир (или друга руска космическа технология), веднага ще се натъкне на оградата на американските санкции. И той ще бъде изправен пред труден избор, независимо дали трябва да се скара със световния полицай - или просто да забрави за това „прекрасно руско развитие“. Изборът не е лесен, нали?
Изглежда, че най-изгодна за Русия е възможността да се изгради отговор на подобни американски санкции в приблизително същия дух, в който Иран действаше доскоро по въпроса за ядрената си програма. Припомняме, че през 2015 г. Иран подписа така наречената ядрена сделка - Съвместният всеобхватен план за действие. Това политическо споразумение между Иран и група държави, известни като 5 + 1 (САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Китай и Германия), се занимаваше с ядрената програма на Иран и определи редица разумни ограничения върху нея - в замяна на премахването на антииранските санкции.
С влизането си в Белия дом през 2016 г. президентът Доналд Тръмп веднага обяви, че ще поиска оттеглянето на САЩ от СВПД, което в крайна сметка се случи през май 2018 г. В резултат до този момент СВПД съществуваше практически в състояние „нито жив, нито мъртъв“. От една страна, САЩ вече не участваха в него и въведоха отново множество санкции срещу Иран, но от друга, останалите страни от групата 5 + 1 продължиха нормалното взаимодействие с Иран, просто игнорирайки оттеглянето на САЩ от СВПД. Така че мирната ядрена програма на Иран се развива спокойно и в най-активно международно сътрудничество.
Изглежда, че точно същата позиция може да заеме и „Роскосмос“. Ядреният буксир е абсолютно мирна технология и трябва да стане част от международното изследване на космоса. И нека САЩ сами решат защо се нуждаят от санкции срещу Русия, без да се намесват в други държави.